Това заяви в интервю за MedicalTime един от най-добрите специалисти-ендокринолози, доц. д-р Пламен Попиванов, - началник на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания в Александровска болница.
Защо при тежка остеопороза възникват сериозни увреждания не само на костите, а и на сърдечно-съдовата система? Има ли общ механизъм, по който се случват тези процеси? Означава ли това, че с профилактиране на остеопорозата ние намаляваме риска от развитие на увреждания на сърдечно-съдовата система? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. Попиванов.
- Доц. Попиванов, в една публикация преди месец казвате, че остеопорозата отдавна не е „болестта на менопаузата”, както сме свикнали да я приемаме. Какви са съвременните виждания за това заболяване?
- По принцип остеопорозата е заболяване, което се разглежда като болест само на костите при жени след менопауза. А всъщност тя може да се развие във всяка една възраст при наличие на някакво заболяване, което уврежда костите. Интересното е, че ако един човек страда от тежка остеопороза – например има тежко смачкан прешлен от остеопорозно заболяване или пък счупи бедрената шийка при една минимална травма, рискът да умре следващата година е 7-8 пъти по-голям, отколкото при човек на същата възраст, който не страда от остеопороза. Почти същото се случва и при пациенти с тежък инфаркт или инсулт – рискът да умрат до една година е също толкова висок – 700-800 %. С други думи, при тежка остеопороза рискът пациентът да умре е равен на риска от смърт заради инфаркт или инсулт.
- На какво се дължи това? Какви са причините?
- И науката пита защо е така. Оказва се, че когато се развива тежка остеопороза, възникват сериозни увреждания не само на костите. Възникват сериозни увреждания и на сърдечно-съдовата система, т.е., на съдовете, на сърцето. И съществува много по-голям риск един възрастен човек с остеопороза да получи инфаркт или инсулт и да умре от сърдечно-съдово заболяване – внезапна смърт, сърдечна слабост и прочие. Опитите да се разбере защо пациентите умират след като получат примерно счупване на бедрената шийка или тежко счупване на прешлен и се залежат, показват следното: те не умират зарази развилата се хипостатична пневмония и последваща белодробна тромбоемболия. Оказва се, че основната група от пациентите, които умират след остеопорозно счупване, всъщност загиват по сърдечно-съдова причина. Защото кръвоносните им съдове и сърцето са били увреждани успоредно на развитието на остеопорозата. Тук е мястото да обясня, че има различни видове остеопороза, в т.ч. и наследствена. Има остеопороза вследствие лечението с кортикостероиди – това е вторична остеопороза. Но има, разбира се, и такава, която се развива постменопаузално, т.е., класическата остеопороза, за която се знае, че е резултат от спадане нивото на половите хормони. И не на последно място – възрастовата остеопороза, тази, която се развива след 65-годишна възраст. Причините са комплексни: както казах, спада нивото на някои хормони, организмът старее, костта старее, бъбрекът старее. В резултат на което, забележете, както костите, така и кръвоносните съдове и сърцето, се увреждат по един и същ механизъм. Това откритие наистина предизвиква един изключителен интерес в средите не само на ендокринолозите, а и на кардиолозите.
- Доц. Попиванов, отскоро ли е установена тази връзка в механизма на развитие и на остеопорозата, и на сърдечно-съдовите заболявания?
- Изследването на тази връзка започна преди около десетина-петнадесет години. Откакто това беше открито, се извършиха многобройни изследвания - на болни с остеопороза, както и на болни от сърдечно-съдови заболявания, а също и на лабораторни мишки и плъхове. И в крайна сметка на този етап вече имаме установени част от механизмите защо и двете заболявания се развиват по един и същ механизъм. Каква е причината за това и как, евентуално, можем да ги профилактираме - това е основното, което установяваме и препоръчваме не само ние, но и кардиолозите. Искам да отбележа, че има и монографии по този въпрос – относно връзката между кости и кръвоносна система, връзката между кости и сърце… Тези неща се обсъждат на кардиологични конгреси, за съжаление, в България сме все още по-изолирани в това отношение.
- Моля ви да обясните достъпно този общ механизъм, както и основните причини в това отношение?
- Да започнем с една от основните причини. Когато при един възрастен човек намалява нивото на витамин D с възрастта, който спомага на усвояването, на всмукването на калция от червата, тогава се увеличава нивото на т.нар. паратхормон – от паращитовидните жлези. Хормон, който поддържа нивото на калция в кръвта. Този хормон обаче взаимодейства с бъбрека, влияе и върху съдовете. А с възрастта бъбрекът също страда, старее, намалява функциите си. В крайна сметка при въпросната сенилна, старческа остеопороза са характерни следните нарушения: както споменах, увеличава се количеството на паратхормона, увеличава се количеството на фосфора в кръвта пак заради ниското ниво на витамин D, затруднява се бъбречната функция и прочие. Вследствие на което се увреждат тежко съдовете – мускулатурата на артериите и мускулатурата на лявата камера на сърцето, това е доказано. В резултат на това пък се увеличава рязко рискът от инфаркти и инсулти. И равносметката, най-общо казано е следната: част от рисковите фактори за развитие и на остеопороза, и на атеросклеротична съдова болест, са еднакви. Като казвам атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания, имам предвид запушване на артериите, които кръвоснабдяват краката и се развиват гангрени, например т.нар. болест на Бюргер. А също и запушването на големите съдове на сърцето, т.е., коронарна болест, при което се развиват инфаркти. Всичко това означава, че правейки профилактика на остеопорозата, това автоматично е свързано и с исхемичната болест на сърцето, на мозъка и на краката. Това е същността на проблема. Тука е мястото да изтъкна, че има още един допълнителен проблем. Трябва да знаете и да запомните, че в организма съществува много фин баланс между калция, фосфора, паратхормона, за който споменах и витамин D. Този баланс зависи и от състоянието на храносмилателния тракт: стомах, черва, които всмукват калция. Затова е много важно как се храним – дали ядем повече или по-малко млечни продукти; дали вкарваме в организма си повече или по-малко фосфати. Не е тайна, че в момента фосфатите са една от най-често употребяваните добавки в храните. Например за да остане месото свежо и червено, се добавят фосфати, в саламите също се добавят фосфати. И в подсладените газирани напитки, които масово употребяваме, също се добавят фосфати. В кока-колата например има голямо количество ортофосфорна киселина. И т.н., и т.н… Докато в млякото има балансирано количество калций и фосфати.
- Успяваме ли донякъде да спазваме този баланс като се има предвид как и с какво се храним?
- На този етап диетата, според която се храним, за съжаление, води до увреждане както на съдовете, така и на костите – това от една страна. От друга страна обаче, ако дадем голямо количество калций на нашите пациенти, може да предизвикаме по-голямо увреждане на съдовете. Т.е., трябва да даваме на възрастните хора определено количество (нито много, нито малко) калций, витамин D. Трябва да се грижим за техния белтъчен баланс, в смисъл да не гладуват. Трябва да не допускаме отрицателен калциев и белтъчен баланс, който изяжда костите, но едновременно с това уврежда и съдовете. С други думи, рисковите фактори при възрастните хора, особено над 65 години, за развитие на увреждания от атеросклеротична болест и остеопороза, са много близки. И профилактирайки примерно остеопорозата, ние намаляваме риска от развитие на увреждания на сърдечно съдовата система. Но, както казах, трябва да се има предвид диетата, трябва да се има предвид общото състояние на организма, а също и да се направят няколко изследвания. И тука искам дебело да подчертая, че не става въпрос за лечение в рамките на един месец или двайсет дни. Както лекарствата за понижаване на холестерола в кръвта и тези за понижаване на артериалното налягане се пият обикновено цял живот, така и лекарствата за остеопороза трябва да се приемат до живот. Наред с режима на хранене. Разбира се, всичко това трябва съответно да се следи и ако се наложи, да се променя.
- Т.е., всичко е в баланса, както по отношение на лекарствата, така и по отношение на необходимите на организма важни вещества – микроелементи, витамини и прочие?
- Така, но трябва човек да го разбира, за да го постигне. В следващ разговор може да поговорим в детайли, тъй като истината е, че не може да лекуваме само едното заболяване, в смисъл – еднопосочно. Примерно няма смисъл и ефект ако кажем на пациента: пий три пъти на ден по една таблетка калций, или витамин D. Основен проблем е балансът, т.е., колко калций вкарваме в организма и колко от него излиза; колко фосфати вкарваме; каква е функцията на бъбрека, на стомаха, как работят червата. Вижте, ще се опитам и по-образно да го обясня: ако един човек страда от белтъчен глад, в смисъл не приема достатъчно белтъци, той има отрицателен белтъчен баланс. За ваше сведение костта съдържа 30-40 процента белтък, а мускулът – 10-12 процента. Което означава едно: ако един човек гладува, какво изяжда? На първо място си изяжда костите. Е, как няма да се чупят костите като този човек има атрофия на стомаха, на тънкото черво, или пък голяма резекция на стомаха и т.н. Организмът има нужда от калций в кръвта, без нормално ниво калций загиваш. Откъде тогава да се вземе този калций, откъде да се вземе белтъка, защото без белтък не може да се живее? Отговорът е: този организъм започва да си яде костите и развива отрицателен баланс. Всичките скъпи и прескъпи лекарства, които даваме за остеопороза, ако човекът гладува, няма да го има ефектът. Обикновено ние не го осъзнаваме. Вероятно сте забелязали, че възрастните хора консумират достатъчно много храна, много често ходят до тоалетната, а от друга страна слабеят. Защо става това? Защото с възрастта храносмилателеният тракт се уврежда. Да, възрастните хора ядат достатъчно, но все едно гълтат и го изхождат. Затова много неща в тази посока трябва да се премислят и да се балансират. Бог е създал един автопилот в една част от мозъка ни – хипоталамуса. Оттам всичко се регулира автоматично. Да, ама докато сме млади и здрави. Като остареем, трябва да преминем от автопилот на ръчно управление на организма. Всичко това трябва да се премисли, да се обсъди, да се разбере. Ние лекарите даваме акъл, но болният всъщност кара самолета. Ако той не постигне баланса, на нас ни е много трудно да му помогнем. Не става въпрос само за таблетката, за скъпото лекарство, става въпрос за един комплекс от причини, на които трябва да повлияем.
- Доц. Попиванов, надявам се с този разговор да помогнем на повече хора да осъзнаят ролята на този баланс, за който говорим. Какво ще кажете в заключение?
- На мене ми се струва, че здравната просвета в България, ако мога така да се изразя, не е на нужното ниво. Доста време се въртим в едно и също, което го знаем от 40 години. Новостите сякаш навлизат много бавно и трудно. Тях ги знаят специалистите в определена област, било то кардиология, ендокринология и т.н. Но тези новости бавно и трудно слизат до обикновените хора, същата тази здравна просвета, за която говорим. Ето над това трябва да се замислим и то да стане приоритет на всички.
