Малко хора знаят, че структурата на мозъка на котката прилича на около 90% с тази на човека. Това не означава, че котката мисли като нас, но показва колко сложна е тази на пръв поглед „обикновена“ същност. Както човекът, така и котката имат развити мозъчни хемисфери, сложна кортикална структура и подобна невронна организация. С други думи, начинът, по който котките обработват информация, е много по-близък до нашия, отколкото се предполага.
В мозъчната кора на котката има около 300 милиона неврона – областта, отговорна за мисленето, паметта и вземането на решения. За сравнение, кучето има около 160 милиона. Това обяснява защо котките изглеждат по-независими, по-избирателни и понякога „по-обмислени“ в поведението си. Те анализират ситуациите различно, реагирайки не само инстинктивно, но и според предишния си опит.
Структурата на мозъчната кора на котката включва зони, отговорни за възприятие, планиране и реакция на стимули – точно както при хората. Например, котките могат да научават поведенчески модели, да разпознават лица и да запомнят маршрути или ежедневни рутини. Те не изпълняват команди сляпо, а избират дали да ги изпълнят според интереса си. Този тип селективно мислене е доказателство за сложна когнитивна обработка, а не за „инат“.
Друг впечатляващ аспект е начинът, по който котките използват дългосрочната си памет. Изследвания показват, че могат да запомнят хора, места и миризми с години. Изоставена котка, която е осиновена отново след дълго време, може да разпознае стопанина си без колебание. Този тип емоционална памет много прилича на човешката – базирана на емоционални връзки и повтарящи се преживявания.
Мозъкът на котката реагира на емоции по начин, подобен на човешкия. Мозъчните зони, отговорни за радост, страх, привързаност или тревожност, са сходни. Затова котката може да се стресира от промени, силни шумове или отсъствието на любим човек. Тя не говори, но тялото и погледът ѝ ясно показват какво чувства. В много отношения емоциите на котката са отражение на средата, в която живее.
В неврологичните изследвания котките често се изучават, за да се разберат по-добре сетивните функции. Нощното им зрение, перфектният баланс и светкавичните реакции са резултат от прецизна координация между мозъчната кора, малкия мозък и вестибуларната система. Начинът, по който обработват движение и светлина, е толкова фино настроен, че вдъхновява дори разработки за роботи и системи за визуално разпознаване.
Котките притежават и фина социална интелигентност, въпреки че мнозина ги смятат за самотници. Те наблюдават лицеви изражения, тона на гласа и дори ритъма на стъпките на стопанина си. Привързват се към хора, не само към места, а мозъкът им отделя окситоцин – хормона на любовта – също като нашия, в моменти на обич. Това показва, че връзката човек–котка е биологично реална, не само емоционална.
Така че, когато една котка те гледа спокойно от дивана, тя не те съди, но и не е безразлична. В този малък мозък от едва 30 грама се крие един сложен свят – свят, който мисли, чувства и учи. Приликата от 90% между мозъка на котката и човека е ясно доказателство, че между нас не съществува просто връзка между стопанин и животно, а форма на тихо разбиране между две интелигентни същества, които споделят една и съща природа...
