Back to top medicaltime.bg

Доклад „Разследващата журналистика в България и лицата, подаващи сигнали за нередности в контекста на актуалното законодателство“



Докладът „Разследващата журналистика в България и лицата,
подаващи сигнали за нередности в контекста на актуалното
законодателство“, изготвен от Български институт за правни инициативи, е
резултат от качествено изследване, проведено чрез полуструктурирани
дълбочинни интервюта в периода април – май 2024 година. За целите на
изследването бяха интервюирани десет български журналисти със
значителен професионален опит в медийните разследвания, като основната
цел е да се установи доколко приетият през 2023 година Закон за защита на
лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за
нарушения (ЗЗЛПСПОИН) може да има приложение в работата на
журналистите, според тях самите. Тази задача поставя във фокуса на
изследването няколко основни въпроса:
- Доколко и как работят разследващите журналисти със сигнализиращи
лица?
- Познават ли актуалното българско законодателство по отношение
защитата на сигнализиращите лица?
- Сблъсквали ли са се със ситуации на заплаха и/или натиск, както по
отношение на техните сигнализиращи лица, така и към тях самите?
- Какви техники използват за защита на своите източници и на самите себе
си в случаи на външен натиск?
Подборът на интервюираните бе направен така, че да обхване
журналисти с опит в различни медии – класически електронни (радио и
телевизия), вестници (а сега по-скоро електронни новинарски сайтове, описани
в текста като електронни ежедневници) и онлайн платформи. Нарочно старание
на екипа бе да включи в извадката на изследването и такива журналисти, които
(към момента на неговото провеждане или в предишни моменти от своята
кариера) описват себе си като независими. При избора на респондентите бе
положено усилие да бъдат интервюирани и журналисти с регионален профил, с
оглед на немалките различия на журналистическата работа в София и
страната. В хода на провеждане на дълбочинните интервюта бяха разкрити и
много други подробности по отношение на взаимодействието на разследващите
журналисти вътре в медиите, които представляват, ролята на институциите и
колегите им за тяхната работа, етични въпроси и др.
Законът ясно разграничава три канала за подаване на сигнали: 1)
вътрешен – чрез определен служител или отдел в институцията или частното
предприятие; 2) външен – чрез Комисията за защита на личните данни (КЗЛД);

Български институт за правни инициативи
Ул. Раковски 132а, ет. 3 Тел: 00 359 2 9808084
София 1000 www.bili-bg.org
България office@bili-bg.org

3) публично оповестяване на информация за нарушения. Именно този
трети начин за сигнализиране за нередности има връзка с работата на
журналистите, защото основният „публичен канал“ за сигнализиране са
най-вече медиите. Законът, който в своето кратко съществуване до момента
вече е претърпял 2 поправки, е най-пестелив имено по отношение на
регламентирането на публичното подаване на сигнали за нередности, до
степен, че тази част от закона, по мнението на експерти, е под заплаха да
остане рудиментарна и реално – неизползваема в практиката.
Друга цел на доклада, освен да покаже детайли от работата на
разследващите журналисти с физическите лица – източници на информация, е
да разкрие дали така приетият Закон за защита на сигнализиращите лица може
да има практическа полза за медийната свобода в България, като допълни
дългоочаквания пакет от закони и законодателни изменения, които предстои да
бъдат приети в рамките на Европейските инициативи за защита на
журналистическата професия от нерегламентиран натиск и преследване. Ако
ЗЗЛПСПОИН няма такъв потенциал към момента, може ли той да бъде изменен
така, щото да даде по-детайлна регламентация на публичното сигнализиране
чрез медии, от което медийната среда в България може да има само ползи.
Необходимо е и едно терминологично уточнение. В текста на
изследването, когато се използва терминът „сигнализиращо лице“, не винаги се
има предвид легалната дефиниция по смисъла на ЗЗЛПСПОИН, поради
характера на интервюираната група. За това като синоними са използвани
понятията, с които говорят и самите интервюирани журналисти, някои от които
не се срещат в закона, като „информатор“, „физическо лице – източник на
информация“, „инсайдър“, „уисълблоър“ и техните производни, без да се държи
формално сметка дали контекстът, в който те се използват, отговаря на всички
изисквания на Закона за защита на сигнализиращите лица.


Изследването може да намерите тук: http://www.bili-bg.org/cdir/bili-
bg.org/files/Whistleblowers_Act_2024.pdf