Министерство на здравеопазването трябва да влезе и в своята реална роля - да информира обществеността за възможностите и ползите от генеричните медикаменти
.jpg)
Заяви в интервю за MedicalTime Аркади Шарков – експерт към Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Г-н Шарков е с бакалавърска степен по „Социология” от УНСС и магистърска по „Публични политики” от Университета в Маастрихт. Работил е в сферата на европейските проекти, както и в сферата на устойчивото развитие. Експертизата му е в сфери като: икономика на здравеопазването, данъчното облагане и държавния бюджет.
Защо хората се съмняват в ползата от генеричните лекарства? Достатъчно ефективни ли са те в сравнение с оригиналите? Каква е ролята на Министерството на здравеопазването относно информиране на обществото за възможностите и ползите от генеричните медикаменти? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с г-н Аркади Шарков.
- Г-н Шарков, защо повечето хора се съмняват в ефективността на генеричните лекарства? Защо те са с по-ниски цени?
- До голяма степен поради липсата на информация много хора не вярват и се съмняват в ефективността на генеричните лекарства. Дори се страхуват да ги използват. Определени кръгове и организации използват страховете на хората като ги лъжат, че след като един медикамент е по-евтин, то той е и по-некачествен. Това, естествено, не е така. Ниската цена се дължи на следното: за да бъде произведен един генеричен медикамент, не е нужно той да минава през същите етапи на проучване, както оригинала. Именно тези етапи са скъпата част от цялото проучване. Тъй като генеричните компании закупуват лиценза за активното вещество на вече произведена и тествана молекула, за да произведат генеричен еквивалент. За да бъде едно лекарство генерик, то трябва да има абсолютно същото количество активно вещество като оригинала, както и да бъде взаимозаменяемо във своите терапевтични ефекти.
- В тази връзка, отстъпват ли генериците по нещо на оригиналите? Кои институции ги одобряват?
- За да бъде един медикамент наречен генерик, то той трябва да получи одобрение от определени институции, в нашия случай - от Изпълнителната агенция по лекарствата или Европейската агенция по лекарствата. След като премине етапите на одобрение и бъде пуснат на пазара, то той задължително трябва да има същата ефективност и взаимозаменяемост с оригинала.
- Г-н Шарков, как ще отговорите на аргументите, с които някои пациентски организации, а може би и лекарски, се обявяват против генеричните лекарства? Имат ли някакви основания за това?
- Не би следвало да има такива основания, по-скоро това се случва, заради засегнати корпоративни интереси. Факт е, че лекарят знае с какво да лекува, проблемът в случая е, че аргументите срещу генериците издишат, когато на масата бъдат поставени множество научни и клинични проучвания, които сравняват ефикасността на двата типа медикаменти. Но такъв дебат в публичното пространство няма. Единственото което се прави е да се хвърлят обвинения и да се всяват страхове в пациентите.
От липсата на ефективна лекарствена политика най-много страдат социално уязвимите групи като пенсионери, безработни и пр.
- Изоставаме ли от европейските държави в тази област на лекарствената политика? Откъде произлиза проблемът у нас?
- Изоставаме по много критерии. Докато богатите държави в Европа са разбрали, че за да имат икономически и социално ефективна лекарствена политика, то тя трябва да е про-генерична, тук продължаваме да поддържаме едни остарели разбирания, че скъпото е най-добро. Проблемът с това е, че при ниският процент на реимбурсиране от страна на НЗОК, едно е да ти изпишат оригинал за 15 лв. и да доплатиш 10 лв., съвсем друго е да ти изпишат генерик за 8 лв. и да доплатиш 3 лв. От липсата на ефективна лекарствена политика най-много страдат социално уязвимите групи като пенсионери, безработни и пр.
- Всяка година бюджетът на НЗОК се увеличава, а качеството на здравните услуги сякаш не се подобрява. Какви биха били ползите от увеличаване делът на генериците?
- Говорейки за лекарствена политика е хубаво да видим и какво сочат икономическите данни. През декември излязохме с анализ на група лекарства за лечение на сърдечно съдови заболявания, за който взехме данни от НЗОК. Анализът ни показа, че за 15 години само от тази микрогрупа лекарства, НЗОК е спестила към 10 млн. лв. Анализът също показа, че за всеки 1 лв. спестен от страна на НЗОК, пациентите са спестили по 5,70 лв. за конкретната лекарствена група. Т.е. от една страна НЗОК спестява средства в следствие на генеричното навлизане, а пък основната полза е за самите пациенти.
- Г-н Шарков, до каква степен МЗ е склонно да провежда по-добра прогенерична политика?
- За всяка здравна политика трябва да има както политическа, така и административна воля. От една страна ние предложихме нашия анализ като модел за бъдещи анализи, които НЗОК и МЗ могат да направят в тази сфера, за да видят реалните ползи и ефекти от провеждането на прогенерична политика, а и реално да я аргументират. Нека видим - новия екип на министерството разбира от финанси, икономика и здраве, дано се вслушат.
- В заключение и като обобщение: как може да се повиши доверието на хората в генеричните лекарства?
- Информираността на пациентите е ключова в случая. Министерство на здравеопазването трябва да влезе и в своята реална роля - да информира обществеността за възможностите и ползите от генеричните медикаменти. Това не е иновативна политика, напротив - това се прави от министерствата на Великобритания, Холандия, Германия, Франция, Дания и др. В САЩ Администрацията за храните и лекарствата има даже специални инфографики, които разпространява като диплянки за ползите от генеричните лекарства. В закона са залегнали определени задължения, които по-скоро се възприемат като препоръки от лекарите. Време е да се помисли и за други мерки.
