Back to top medicaltime.bg

Филипа Каменова, психолог: Днес актуалният екзистенциален проблем е преодоляването на самотата и осъществяването на общуване между хората



Тази вечер ще се проведе семинарът Комуникацията- дарба или умение ли е? Събитието е част от инициативата на Асоциация " Общество и ценности" - Международна седмица на брака 7-14.02 2020г.

Чрез различни примери и казуси ще бъдат разгледани:
- какво представляват вербалната, невербалната, виртуалната комуникация?
- същност, функции и влияние на комуникацията
- основни правила, стратегии и вербални техники на общуване- Аз- послание, активно слушане, емпатия, асертивно поведение,обратна връзка и др.
- кои са основните бариери пред комуникацията и как да ги преодолеем?
- какви са най- често срещаните грешки при възприемането на комуникацията?
- кои са основните грешки, които мъжът и жената допускат в комуникацията помежду си?

Гост на MedicalTime е Филипа Каменова, водещ на семинара


 Комуникацията- дарба или умение ли е?  Разкажете повече за събитието и Вашите очаквания от подобни срещи?

 

  Комуникацията е и двете - и дарба, но най- вече умение, което личността развива много дълго време , да не кажа, че цял живот се учи как да общува ефективно и как да се справя с предизвикателствата на нарушеното взаимоотношение.

 

      Избрах темата за комуникация, защото  в 21 век се отправя предизвикателство към психологията и то може да се сведе до два основни момента. Първият е самотата и общуването, а вторият е любовта и свободата. Ако се вгледаме по-внимателно в технологичното развитие и изследваме по-задълбочено научния прогрес, ще установим нещо много странно. В епохата, в която доминират средствата за масова комуникация - властва индивидуалната самота, а човекът се чувства отделен и отблъснат. Това, което основно липсва на модерната цивилизация, в която живеем, е отношението. Модерната епоха се отличава с разделение, тоест с разпада на отношенията, разединението, противопоставянето, разцеплението и самотата. Днес актуалният екзистенциален проблем е преминаването от разделението към отношението, както и преодоляването на самотата и осъществяването на общуване между хората.

 

  От семинара очаквам хората да разберат  какво е комуникация, какви са нейните функции и влияние? Колко пълноценна може да бъде тя? Как да удържаме баланса и да не навлизаме в личното пространство на партньора? Кои са основните грешки, които мъжът и жената допускат в комуникацията помежду си?

 

 

 

Наскоро имаше случай, при който психолози спасиха дете от самоубийство. На ниво ли е психологическата практика в България? Работят ли спешните телефони?

 

 

 

Да, наистина имаше случай, в който колеги – психолози спасиха тинейджър от самоубийство. Аз също съм работила на такава линия за деца , преживели насилие. Националната телефонна линия за деца (НТЛД) предлага информиране, консултиране и помощ на деца във връзка с широк спектър от проблеми. Тя функционира чрез Център за обаждания с хармонизиран телефонен номер 116 111 към Държавна агенция за закрила на детето. Понастоящем линията се управлява от Фондация ‘Асоциация Анимус’ след спечелен конкурс по ЗОП.

 

    Линията е насочена към децата, юношите, техните родители, близки, както и към граждани, търсещи информация и помощ по проблемите на деца. Екип от специално подготвени консултанти поемат обажданията на линията денонощно, като предоставят на обаждащите се помощ, осигурявайки емоционална подкрепа, пространство за споделяне на тежки емоции и преживявания, кризисна интервенция, информация за налични ресурси и начини за справяне с различни проблеми. Благодарение на спешният телефон  предоставя възможност за подаване на сигнали за деца в риск. Така тя действа в посока улесняване на достъпа до съществуващите услуги за деца и семейства и популяризиране тяхното функциониране; идентифицирането на деца в риск и съдействие за предприемане на навременни мерки за закрила; подобряването на координацията и взаимодействието между институциите и органите, имащи отношение към закрилата на децата и грижите за тях.

 

 

 

 И все пак да си поговорим и за проблемите. Насилието над жени, наркотиците около училището. Какво трябва да се промени, за да "посягат" хората веднага към психологическата помощ?

 

 

 

Преди всичко е нужно да се промени мисленето на хората, да се доверяват на професионалистите- психолози и др. Освен това, според мен е нужно индивидуално консултиране на семейства на юноши с насилие, консултиране на родители по въпроси, свързани с проблемите на децата им, развитие на силните им страни, работа с емоциите, предизвикани от спецификата на детето, обучение в посрещане на нуждите на детето в риск. Не на последно място е нужна и групова работа с родители която да включва  обмен на идеи за работа с детето, подкрепа в ежедневието и съвместни инициативи, групи за родители с цел справяне с емоционалното натоварване и превенция на стрес.

 

 

 

Може би Вие бихте искали да споделите интересни случаи от Вашата практика, които биха могли да бъдат полезни на нашите читатели?

 

 

 

Нарушената комуникация води до агресия. Поради този факт с юношите провеждам дискусии, както и тренинги за вербалните техники на общуване и по- конкретно какво представлява Аз- посланието, активно слушане, асертивно поведение, техники за справяне с гнева.

 

Друга стратегия за справяне с агресията, която прилагам  е идентифицирането и изразяването на негативни емоции и чувства. Емоционалното възпитание на подрастващите е насочено към изграждане на механизми за справяне с тези чувства и трасформирането им в социалноприемливи.

 

 Искам да споделя и една нова програма  за превенция на агресивното поведение, която прилагам. Ефективното общуване с родителите в процеса на превенция на насилието  се осъществява посредством работа в група. Два пъти месечно  провеждам група за родители.

 

В рамките на групата се  разглеждат теми за особености в пубертета, агресията сред подрастващите, обшуване с връстниците, взаимоотношенията на родителя и ученика във времето на пубертета, поставяне на правила, себерефлексия, осъзнаване на собствените емоции и чувства, които се отразяват и върху поведението на децата им. В хода на консултирането се прилагат казуси, свързани с актуални проблеми на учениците както и с агресивно, рисково поведение, ниска самооценка, страх от критика и грешка, негативизъм. По време на първата среща, родителите ми  поставиха въпрос  не е ли препоръчително те, като родители да бъдат безкрайно търпеливи, обичащи и толерантни или обратното- не трябва ли "твърда ръка", строг контрол и повишени изисквания. Чрез техники за изразяване на емоции беше достигнато до идеята, че когато децата и юношите демонстрират проблемно поведение и симптоми, това, което родителите трябва да контролират са собствените си реакции спрямо поведението на детето. Така се достигна и до въпроса кое копче от техните неразрешени конфликти е натиснало детето със своето поведение в моментите на поведенчески прояви?

 

   С помощта на техники за идентифициране на емоции и чувства родителите успяха да открият в себе си чувствата на гняв, раздразнение, ревност, както и обсъдиха начини за поставяне на граници на тяхното лично пространство и преодоляване на "емоционалното скачване" или обратно- преодоляване на отчуждеността и липсата на адекватни взаимоотношения  с техните деца.  Освен това, родителите достигнаха до изводите, че много често проблемите в поведението на детето възникват, защото самите те имат емоционални трудности, които те частично осъзнават и не могат да контролират.

 

      В рамките на груповото консултиране с родители е пилотен проект, който ще бъде приложен и през 2020г. с идеята да се проследи груповата динамика, разрешаването на конфликтите родител- ученик, консултирането на юношите за пубертета, агресивното и разрушително поведение, търсенето на личността „ Кой съм аз?“, както и предлагането на техники и стратегиги за преодоляване на тези поведения. В края на периода , на базата на получените резултати ще бъде разработен Наръчник за групово консултиране на родители в периода на пубертета.

 

 

 

 В месеца на любовта няма как да не попитам: защо са толкова трудни мъжко-женските отношения днес? Какво бихте препоръчали за по-добра комуникация между двата пола и в любовните двойки?

 

 

 

Комуникацията е основен проблем в много връзки. При такава ситуация, партньорите не само, че не умеят да комуникират, но и не проявяват желание да подобрят общуването помежду си. Връзката се превръща в рутина, понякога в бойно поле, а често и партньорите намират утеха извън нея.

 

  Как да се подобри комуникацията между партньорите? 

 

Да се отделя време за разговори. Често половинката не признава, че има нужда да поговори с някого за това как е минал денят. Разговаряйте докато вечеряте, когато гледате телевизия, докато си помагате в домакинската работа и т. н. Второто е да се научим на слушане. Слушането е основна част от всяка комуникация. Добрият слушател сдържа емоциите си и вниква в смисъла на думите на партньора. Това прави и целия разговор ефективен. Третата стъпка е партньорите да бъдат открити и честни един към друг. Искреността е една от най-важните „подправки“ в една връзка. Не бива да крият своите емоции, чувства, желания само защото се страхуват от реакцията на партньора си. И на последно място е важно да се прави компромис. В разговора с половинката всеки се опитва да излезе победител. Това не е битка, а комуникация, здравословна комуникация, която намира решение на проблема и за двете страни и това е, към което трябва да се стремят партньорите.

 

При регистиран тревожен, животозастрашаващ случай (самоубийствено поведение, насилие над жена или дете), доколко добра е колаборацията психолози-органи на реда? 

 

Аз работя в Местна комисия за противообществени прояви и с юноши в Център и мога смело да заявя, че при по- сериозни случаи сме във връзка с МВР. Миналата година  присъствах на среща с 02 РПУ , на което бяха представени началника на полицията, началника на криминална полиция, кварталните полицаи и се обсъдиха различни  варианти и мерки при възникнал спешен случай с юноша. Детска педагогическа стая е в постоянен достъп и може по всяко време да се свържем с тях, както и с районното управление при постъпил сериозен случай с дете или юноша.

 

 

 


 

 

Филипа Каменова  е клиничен психолог, когнитивно- поведенчески консултант и психотерапевт.

 

КВАЛИФИКАЦИЯ

      Доктор по Медицинска,клинична и консултативна психология - СУ “Св. Климент Охридски”.

      Хроноруван преподавател по диагностика на деца и юноши със СОП- ФНОИ СУ “Св. Климент Охридски”.

      Магистър по клинична и трудова психология и бакалавър по начална училищна педагогика.

      Консултант и терапевт под супервизия по когнитивно- поведенческо консултиране и терапия.

      Автор и водещ на лекции, обучения и тренинги за изграждане на екип, управление на стрес, управление на конфликти, лидерски умения, мисловни карти, (mind maps), тревожност и др.