Back to top medicaltime.bg

Орел, рак и щука в наркологията

Д-р Иван Добринов: Проект за постановление на МС унищожава Националния център по наркомании като самостоятелна структура



 

"Какво ще се случи през следващите години с наркологичната ни помощ? Хаосът не вещае нищо добро!",

 

коментира д-р Иван Добринов - психиатър в Държавна психиатрична болница – град Раднево, началник на шесто мъжко отделение. Пациентите му са хора с оформена зависимост към алкохол и наркотици. Д-р Добринов е консултант към Сдружение „Майки срещу дрогата” – Пловдив и член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „Избор” – Стара Загора. Същински  професионалист в своята сфера, д-р Добринов е непримирим към многобройните експерименти и абсурди, довели психиатричната и наркологичната помощ до наистина пълен хаос.

 

"Пореден скандал разтресе тези дни медийното пространство: на сайта на Министерство на здравеопазването се появи проект за постановление на Министерски съвет, с което се унищожава Националният център по наркомании като самостоятелна структура и останките му се вливат в Националния център по обществено здраве и анализи. Някои от бройките се прехвърлят към НЕЛК и ДПБЛНА-Суходол", започва разказа за проблематичната ситуация Д-р Добринов и продължава:

" Националният център по наркомании досега беше ангажиран с дейности по осъществяване на профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на злоупотребяващи и зависими от наркотични вещества. В първия момент получих усещане за дежа вю – подобни напъни имаше още през 2014 г. от д-р Таня Андреева, тогава министър на здравеопазването. Но това е само на пръв поглед. По онова време 26 неправителствени организации и много експерти защитиха запазването на Националния център по наркомании (НЦН). Сега ситуацията е съвсем различна. Такава масирана подкрепа на практика е невъзможна. Чуха се отделни гласове на пациентски организации, но за общ фронт и дума не може да става.

 

Как се стигна до тук? Както коментираха запознати, ситуацията е многопластова, а интересите – разнопосочни. Пълен анализ е трудно да се направи поради скритите мотиви на много от играчите. Отстрани промяната изглежда като административно преструктуриране. Всеки се кълне в правотата на своите мотиви и напада опонентите. Някои от заинтересованите се прегрупират, или се настройват според „посоката на вятъра“.

 

Кои са основните моменти?

 

На първо място като повод се коментира апетитната сграда на НЦН, която се намира на стратегическо място – на ъгъла на улиците „Одрин“ и „Пиротска“ в София. По думите на кмета Фандъкова там трябвало тепърва да се открие детска болница, договорът с НЦН е прекратен още през 2018 г. Освен НЦН в сградата се помещава и метадонова програма към ДПБЛНА-Суходол, която при предишните опити за закриване беше използвана като повод за недоволство на квартални активисти. Сега преместването на тази програма открива още любопитни въпроси.

 

Втората дискутирана тема бяха евентуални апетити към управление на финансовия ресурс, заделян за дейностите в наркологията. Категорично не става въпрос само за няколкото щатни бройки, а за доста повече средства по определени програми и стратегии. По тази тема нямам достоверна информация, освен това е рано да правим изводи за пренасочването на паричните потоци.

 

От 2014 г. в НЦН настъпиха съществени сътресения и те коренно промениха ситуацията. След като преструктурирането беше предотвратено, администрацията избра нов подход - изтърбушиха центъра отвътре. Новото му ръководство успя да разгони над 10 доказани специалисти с дългогодишен опит, а така една от основните роли като консултативен експертен орган на практика се провали. Напусналите служители са точно хората с принципни позиции и авторитет сред множество международни и български партньори. Обтегнаха се отношенията с професионалната общност.

 

През 2017 г. МЗ създаде нова дирекция „Промоция на здраве, профилактика на болести и зависимости“. Самото й заглавие буди недоумение: от петдесетте години на миналия век зависимостите са признати за болести и са включени в Международната класификация на болестите. Сега един от основните мотиви за закриването на НЦН е дублиране на дейности с въпросната дирекция.

 

През март 2018 г. скандал предизвика и опитът на МЗ за прокарване на рекетьорска схема в проект за допълнение към Тарифата за таксите, събирани по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, за събиране от НЦН на такси от всички организации, предлагащи услуги за зависими. След обществен натиск предложението не бе прието.

Поради разграждането на вече работещи структури и кампанийното развитие на нови, основно с превантивни ангажименти, в сферата масово нахлуха случайни хора, предимно с политически протекции. Много от тях имаха съвсем бегла представа с какво точно се захващат. В същото време амбициите им за „международни специалисти“ ги тласнаха към силово и форсирано налагане на доста съмнителни „добри практики“, понякога с трагикомични резултати. При липсата на коректив, стандартите се подмениха и закипя бурна самодейност, естествено, подкрепена финансово и медийно. Много от новоизлюпените „експерти“ форсирано натрупаха сертификати за квалификация, без да прилагат нищо от получените знания.

Вместо да запазва и развива програми за психосоциална рехабилитация в предлагащите безплатно лечение държавни институции, НЦН започна да финансира единични бройки в налични частни терапевтични общности. Това силно ограничи достъпа на засегнатите до ефективно лечение.

 

Другият резултат от нарушената работа на НЦН беше „убийството на вестоносеца“. До 2015 г. в НЦН функционираше добре организирана система за събиране и обработка на статистически данни, свързани с употребата на психоактивни вещества в България. Националният фокусен център по наркотици и наркомании, като част от единна европейска мрежа, разполагаше с централизирана база данни и система за онлайн набиране на нужната информация. Години наред обучени специалисти от цялата страна работеха с тази система. Данните, изнасяни в докладите на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании в Лисабон /EMCDDA/ за България няколко години подред показваха лошите резултати от работата на държавните структури – страната ни беше класирана на едно от първите места по употреба на амфетамини от тийнейджъри, бяхме многократно критикувани. С разстройването в работата на Фокусния център и уволнението на създателя му Момчил Василев, картината се разми. На фона на лавинообразното нарастване употребата на нови психоактивни субстанции сред децата, държавата ни отчита намалената им употреба. Оформи се огромно „сляпо петно“ точно в най-проблемната сфера.

 

В България от години наблюдаваме и един друг странен феномен: статистическите данни не се използват за целево планиране и разпределение на ресурсите според установени приоритети. След 2006 г. държавата развива основно частни субституиращи програми за опиатно зависими при почти пълната липса на достъпни рехабилитационни и ресоциализационни структури. Печалбата за собствениците на частните програми зависи пряко от продължителността на участието на клиента. Следователно тук се намесват и сериозни финансови интереси. Повечето от изстрадалите семейства на наркоманите не могат да си позволят продължително лечение в тях. Неглижира се терапията на зависимите към стимуланти, на хората с комбинирана употреба на психоактивни вещества, на тези, с тежки вторични психични увреди, предизвикани от нови психоактивни субстанции.

 

Лечението на деца с психиатрични усложнения е почти напълно занемарено. В България има цели области без нито един детски психиатър и без нито един специализиран стационар за най-тежките случаи.

Често превенцията се свърза с лепенето на страшни плакати, гледането на зловещи филми, раздаването на листовки, крещенето по мегафони, увеселителни и спортни дейности „като алтернатива на зависимостта“, кръгли и шведски маси, разпространяване в медиите на невярна или непроверена информация.

Наблюдаваме и сериозен недостиг на услуги, насочени към семействата на засегнатите. В кризисни моменти близките на зависимите стават жертва на агресия или на финансови злоупотреби. Институциите нямат готови алгоритми за действие и хората се лутат месеци наред, докато открият правилния път. След поредния инцидент: побой, катастрофа, убийство или самоубийство, медиите шумят няколко дни и всичко затихва без последствия.

 

Какво ще се случи през следващите години с наркологичната ни помощ? Хаосът не вещае нищо добро. Липсата на структура, прозрачни правила, цялостна система и ясна визия за развитие само влошават прогнозите. Нарушеният баланс между финансови интереси и ефективност на терапията пряко застрашава живота и здравето на много хора. Това положение не може да продължава безкрайно, сривът е въпрос на време. Сещам се за един пoпyляpeн цитaт oт Cтив Джoбc: "Hямa cмиcъл дa нaeмaш yмни xopa и дa им ĸaзвaш ĸaĸвo дa пpaвят - ниe нaeмaмe yмни xopa, зa дa ни ĸaжaт тe ĸaĸвo дa пpaвим". Дано нашите управляващи някога го прочетат…", коментира Д-р Добринов.