Back to top medicaltime.bg

Как да изберем съвременен имплант при катарактална хирургия



 

"Хирургичното лечение на катаракта е една от най-успешните и надеждни хирургически интервенции. Съвременната катарактална операция е позната като факоемулсификация (фако) или операция с малък разрез. Над 39000 души в България се подлагат на тази операция ежегодно, което я прави най-широко разпространената от всички офталмологични хирургични процедури.

Въпреки това доста хора трудно се решават да се подложат на интервенцията, но още по-трудно успяват да се ориентират в избора на вътреочна леща и какъв е точният баланс между цената и качеството. За всички обаче е категорично ясно, че възстановяването на зрителната острота при отстраняване на вътрешното перде се дължи на уменията на офталмохирурга, на модерната апаратура за отстраняване на пердето, но и на импланта или на вътреочната леща, която се поставя на края на операцията" - това заяви началникът на Отделението по очна хирургия в МБАЛ „Централ Хоспитал“ в Пловдив д-р Димитриос Власиадис.

Първите в историята лещи са твърди и са изработени от предприятието Raynor в Брайтън, Източен Съсекс, Великобритания през 1949 г. Поръчани са от сър Харолд Ридли, военен офталмохирург, който наблюдава месеци и години биологичната инертност на плексигласа в очи на пострадали във Втората световна война военни пилоти. Интересно е, че специализант подсеща английския хирург и му предлага идеята за „сменяемите тъкани“.

В България към средата на осемдесет години идва и началото на една нова епоха в катаракталната хирургия. Първите вътреочни леши са налице. Те са твърди лещи и задължително се имплантират през много голям разрез на роговицата (около 9мм) . Забележително за ония години е че Националният институт по очни болести (НИОБ) разполага със 140 легла и колектив от 190 души.

 

В днешния все по-взискателен свят перфектната хирургия на катаракта трябва да бъде допълнена с подходяща вътреочна леща. Хирурзите могат да избират от все по-нарастващия набор от лещи, за да отговорят на нуждите на пациентите си. Всички модерни импланти са меки и може да се поставят през разрез около 2 мм. Вътреочните лещи се разделят на няколко групи. Най-широко разпространени са монофокалните лещи, с които зрението следоперативно е коригирано само за далеч. Те биват бели и жълти, като последните предпазват не само от вредната UV светлина, но и от високоенергийния спектър на синията светлина, която може да увреди макулата. Мултифокалните интраокуларни лещи имат възможност да коригират зрението за близо, средно и далечно разстояние. 
Най-новите варианти в решенията за мултифокални лещи са EDOF (expended depth of focus) лещи с разширена дълбочина на фокуса. Удължената зона на фокуса се простира дълбоко. Разделителната способност на пиковете, от който е изградена обикновената мултифокална леща, е само минимално засегната, като по този начин се дава разумно ясно виждане на всички разстояния с по-малък блясък и ореоли или загуба на контраст в сравнение с обикновените мултифокални лещи. Те са за предпочитане пред конвенционалните мултифокални ВОЛ за пациенти с макулопатия (макулна дегенерация и други) с роговични аномалии или глаукома. Друга група лещи са торичните лещи. Те коригират зрението за далеч, но и роговичния астигматизъм. Изключително интересни са високотехнологичните лещи, които коригират зрението на всички дистанции, но и астигматизъм - мултифокални торични лещи.

Разработени са и лещи с изкуствен ирис който трябва да се оперират след травми. С тези лещи се заменя помътнената леща с мдерния имплант, но се коригира и загубата на ириса за да може да функционира окото като зрителната система.
Напредването на технологиите в посока вътреочни лещи обещава огромен напредък следващите години. Разработват се лещи с различни механизми на действие. Някои разчитат на промяна на оптичната форма, кривина или дебелина, за да се промени фокусът. Други променят акумулаторната мощност чрез увеличаване и намаляване на количеството течност в оптиката. Съществуват дори дистанционно програмируеми, т.е. напълно приспособими към нуждите на човека и в зависимост от околната среда.

Изборът на вътреочната леща остава едно трудно решение, винаги трябва да бъде съобразено с анатомичните особености на окото, със съпътстващата очна патология, но и с общото състояние на пациента. Ежедневните нужди, професията, очакванията от операцията, хобито и навиците на човека трябва да бъдат също взети под внимание. Редно е да се проведе разговор между пациента и офталмолога който поема тежката задача да възвърне зрението, най важното от сетивата, на пациента. Успешният изход  на операцията зависи и от подготовката на екипа и от съвременната апаратура за отстраняване на пердето.