Back to top medicaltime.bg

Ендокринологът д-р Красимир Хаджилазов: Наднорменото тегло и затлъстяването се превърнаха в световна пандемия през последните десетилетия!

Първа част



 

Според данни на СЗО от 2019 г., близо 2 милиарда души в света страдат от този социално значим проблем

 

В интервю за MedicalTime с ендокринолога, д-р Красимир Хаджилазов, ще акцентираме на превенцията и лечението на този сериозен социално значим проблем.

 

-         Д-р Хаджилазов, какви са специфичните подходи за превенция и лечение на затлъстяването?

-         В тази насока практически винаги на първо място се поставя диетичният режим. По-точно – строго индивидуализиран диетичен режим за съответния човек, т.е., съобразен не само с конкретната причина за затлъстяване, но и с възрастта, евентуално придружаващи заболявания, приема на медикаменти. На тази основа трябва да се изготви съответен план за дадения случай, включващ конкретни цели. В смисъл, колко трябва и колко може да се намали телесното тегло и за какъв период от време. Като на този фон се прецизира могат ли медикаментите за лечение на придружаващи хронични заболявания, но със странични ефекти, да се заменят с подобни, но без тези странични ефекти. Трябва да се вземе предвид и ежедневието на пациента: дали работи седнал цял ден; има ли наличие на хроничен стрес; дали типът личност има склонност към депресия. Важно е да се отговори на въпроса дали този човек има мотивация да отслабне и ако има, дали тя не е прекалено слаба. И не на последно място – дали при него липсва реална самооценка за външния му вид, за теглото му и т.н.

-          

-         А какво се има предвид, когато говорим за диетичен режим?

-         В най-общ смисъл най-често под диетичен режим се има предвид намаляване на количеството приета енергия с храни и напитки спрямо изразходвата енертия. Т.е., цели се създаване на отрицателен енергиен баланс. Или казано по-просто, ако човек в своето ежедневие се нуждае от 2000 ккал, то той трябва да приеме по-малко, например 1600 ккал на ден. Редукцията на тегло средно с 3-4 кг месечно (400-500 гр на седмица) според повечето съвременни теории и практики показва дълготрайни ползи и задържане във времето. Ако трябва да обясним диетичното хранене по-детайлно, то се изразява не само в количеството калории, но и в това от какви източници ще се набавят те. Както и в какъв вид ще се консумират – необработени или преминали евентуална термична обработка. Значение има и комбинацията между хранителните продукти и напитки, последователността на приема им, дори и това колко бързо се храни човек. Ненапразно в „Правилото на 5-те К-та” е залегнало и времето между храненията, както и спрямо евентуално прилагани медикаменти, имащи отношение към метаболитните процеси в организма.

-           

-         В тази връзка, как трябва да се съчетават хранителните продукти за изготвяне на правилен диетичен режим?

-         Приемът на зеленчуци е препоръчителен за всяко основно хранене. Въглехидратните храни и изделията от тях (сладкиши, торти, пасти, баници и пр.) да се намалят умерено като количество. А тестените изделия да са от пълнозърнести тъмни брашна (така намалява гликемичният индекс, който отразява скоростта на покачване на кръвната захар). Да не се използват фабрично приготвени тестени изделия, особено пък ако съдържат хидрогенирани мазнини. По отношение на месата и месните продукти за предпочитане са белите меса, те са с ниско съдържание на мазнини. Да се сведе до минимум приемът на колбаси като за сметка на това се увеличи приемът на варива – леща, боб, грах, нахут, елда и подобни. Важно е да се избягват подсладени безалкохолни и алкохолни напитки. Относно плодовете, те трябва да се консумират в умерени количества. За предпочитане, а и по-здравословно е сладки продукти да се консумират преди предстояща физическа работа и спорт. Да не се вечеря късно вечер и да не се приемат калории нощем.


ЗАПОЧНЕТЕ СВОЯТА ДЕТОКС ПРОГРАМА ЗА ОТСЛАБВАНЕ С ШЕЙК ОФ! КЛИКНЕТЕ ТУК ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ!


        -         А какво е вашето мнение за различните видове диети, било то нисковъглехидратни, високомаслени, разделно хранене и т.н.?

-         В случая говорим за по-специфични диетични режими. Такива са нисковъглехидратните, нискомазнинните, високомазнинните, високопротеинните, средиземноморските, 90-дневните, разделните хранения и прочие разновидности. Всички те оказват по-малки или по-големи ефекти относно редукцията на теглото. Важно е обаче строго прецизиране какви хора и за какъв период от време ще бъдат включени в съответния диетичен режим. Защото всеки вариант на диетичен режим си има своя специфика и отражение и върху другите органи и системи в организма. При някои от тези диетични режими се покачват т.нар. кето-тела; при други – пикочната киселина; при трети – креатинина и т.н. А тези нарушения са опасни за здравето на определени пациенти.

-          

-         Д-р Хаджилазов, има ли някакви начини по лабораторен път да се определи какви хранителни продукти е удачно да консумира конкретният човек?

-         През последните години редица клинични лаборатории по света и у нас се опитват да създадат, а някои вече и предлагат варианти на тестове, чрез които да се определи кои точно хранитени продукти може да метаболизира организмът на конкретния човек. И съответно кои продукти не може да метаболизира. А оттам – какво е удачно да консумира той и какво да избягва или въобще да се откаже да приема. Някои от тестовете се свързват с кръвната група, други - с наличието или липсата на ензимни системи, свързани с обработката на една или друга храна. Истината обаче е, че досега не е установен достоверен метод, чрез който всичко това може да се реализира недвусмислено, каквито са например тестовете за хранителни алергии.

          

-         А какво би спомогнало за това диетичните режими да са по-успешни, по-ефективни?

-         Принципите на каквато и да е форма на диетично хранене биха били винаги по-успешни, когато намаляването на консумацията на храни и напитки е съчетано и с подходящата физическа активност. Тя, разбира се, трябва да е съобразена с възможностите и особено с възрастта и евентуалните придружаващи заболявания на хората. Така се стимулират и метаболитните процеси като цяло в организма, самочувствието, работоспособността. Освен това намалява инсулиновата резистентност, стимулират се и бъбречните функции и прочие. Дори само 20-30 минути разходки на ден оказват благоприятен ефект. По-младите хора биха имали значитена полза от диетата ако освен нея, ходят пеша или с колело на работа. По-силовите физически натоварвания са уместни за здрави млади хора, или т.нар. „здрави затлъстели”, но пак е удачно да са индивидуално дозирани по вид и продължителност. Докато преходите в планината, съчетани с чист въздух, са идеален вариант и за хората в зряла, и за тези в по-напреднала възраст. В крайна сметка постигната редукция на теглото с около 5-8-10 % от изходното в рамките на 5-6 месеца води доказано до значими ползи за цялостния здравен статус.


Към втора част на интервюто