Back to top medicaltime.bg

Д-р Мария Христова: Провокиращ фактор при автоимунните заболявания са вирусите



Д-р Мария Христова е специалист в две медицински области – „Клинична имунология“ и „Нефрология“. През 2006 г. завършва Медицински университет – София с отличие. През 2014 г. защитава успешно дисертационен труд по имунология в областта на автоимунните заболявания, като изследва имунологични и генетични фактори при болни със системен лупус и дерматомиозит. Две години тя работи като лекар по вътрешни болести в Германия. В момента д-р Христова работи в Клиниката по нефрология на Университетска болница “Св. Иван Рилски” в София.

Д-р Христова, през май месец казвате, че липсва достатъчно информация дали пациентите с автоимунни заболявания са в по-голям риск при зараза с COVID-19. Три месеца по-късно дали вече има такива данни?

В световен мащаб все още липсва достатъчно натрупан опит и информация. Имунната система е една от най-сложните системи в човешкия организъм  – виждате колко е трудно да се създаде ваксина или лекарство. Все още текат проучвания върху това как вирусът влияе на болните с имунологични проблеми. Вече е ясно обаче, че в хода на COVID някои хора развиват т.нар. „цитокинова буря“. Тя представлява свърхпродукция на вещества, които активират клетките на имунната система, но за разлика от обичайните условия, при които сигналът е подчинен на строга регулация, тук се стига до свърхактивация на имунните клетките, които водят до деструкция на собствените тъкани на организма. Това е една от най-тежката прояви на COVID-инфекцията, при която може да се стигне и до фатален изход.

На този етап няма методика, чрез която да се оцени предварително кой организъм по какъв начин ще отговори и  да се предвиди кои са застрашените пациентиСчита се, че при пациенти, които веднъж са имали автоимунно заболяване, алергично заболяване или друг тип хронично заболяване,имат по-голяма склонност към такъв тип патологична реакция.

Имунната система е една от най-сложните в човешкото тяло, тъй като тя се състои от кръвни клетки и такива, разположени в много органи – в лимфните възли, гастроинтестиналния тракт, в кожата, белите дробове, в нервната система и др., които диктуват имунния ни отговор -следствие от сигнали на околната среда. Имунологията е една от най-бързо развиващите се науки в последните години, но въпреки това тепърва трупаме опит.

Имате ли вече някаква насока за причините, които предизвикват „цитокиновата буря“ при напълно здрави и млади хора?

Има една наука – по-млада от имунологията – имуногенетиката, при която се счита, че във всеки един от нас е заложен генетичен код на имунитета и един напълно здрав организъм, когато се срещне в неподходящото време на неподходящото място с вирус, може да се получи такъв отговор, въпреки че до този момент не е имало никаква индикация за това. Миналата година имаше случай с едно малко детенце, което загина при една банална инфекция, много вероятно по тази  причина. Това за щастие се случва рядко, но

дори една обикновена вирусна инфекция или грип
при определен генетичен терен, може да отключи подобна реакция.

Тъй като COVID-19 е по-контагиозен, по-често наблюдаваме такива случаи, но те съществуват и при други вирусни заболявания. Даже не е необходимо човек да бъде болен и да има симптоматика, за да развие автоимунно заболяване вследствие на срещата си с вирус. В медицинската практика се натрупват все повече доказателства, че провокиращ фактор при автоимунните заболявания са именно вирусите. Разбира се, има и много други фактори, които  влияят на този процес като околната среда, храната, токсините, стреса.

Как се отразяват вирусите конкретно на хората с бъбречни заболявания?

Вирусите могат да атакуват всички органи и системи в това число и бъбреците. Автоимунните заболявания на бъбреците обичайно засягат техния филтър – гломерула, затова се и наричат гломерулонефрити. Това е кръстосана реактивност на структури, които вируса се опитва да наподоби. По този  начин изработените антитела атакуват освен вируса и стурктурата на бъбрека и го разрушават. Понякога автоимунното заболяване засяга не само един орган, а няколко системи. Това е и причината имунологията да става все по-популярна сред лекарите, тъй като подходът е комплексен и излиза от рамките на една специалност. Нужни са доста по-широки познания.

Това означава ли, че лекарите трябва да се откажат от тесните специалности и да заложат на общата медицина?

Смятам, че медицината трябва да минава през всички етапи – от цялото към детайла и обратно и този процес да е постоянен. Не можем да кажем, че тесните специалисти не са нужни, напротив. Почти е невъзможно да се обхване цялото познание в медицината, но е необходимо всеки тесен специалист да минал през много сериозна теоретична и общомедицинска подготовка.

COVID се оказа най-тежък за медиците. Как се справяте в тази ситуация на свръхнатоварване и работа в силно заразна среда?

Работим под значително по-голям стрес, отколкото в обичайна обстановка. Ако някой носи маската в магазина и това го затруднява, може да си представи, че ние сме непрекъснато с почти пълно защитно облекло. Без значение  в кое звено работи някой лекар, той е на първа линия, защото вирусът е невидим враг и можем по всяко време да се срещнем с него. Изложени сме на постоянен риск, доста някои колеги се разболяха, като за щастие повечето от тях вече се възстановиха и се върнаха. Понякога се налага да работим извънредно и особено, когато имаме болни колеги, цялата работа в отделението се налага да се преструктурира. Част от лекарите се пазеха в резерв и работата беше разпределена на екипи. В определени моменти се налагаше се единият екип да поеме двойно натоварване, за да може, ако някой се зарази, отделението да не остане без лекари. Но сега, заедно с отпуските, натоварването действително е сериозно и сме под постоянен стрес и заради мерките, които трябва да спазваме. Тези мерки са както за нас, така и за нашите пациенти и те трябва да проявят разбиране към всичко, което правим за тяхното здраве.

Как може да се преодолее стреса и да не се стигне до затворени болнични звена в условията на епидемия?

С добра организация. С отговорност както от страна на медиците, така и от страна на пациентите. Да се спазват мерките. Административно създаването на екипи е един добър вариант, който създава резерв за сметка разбира се на по-голямо натоварване. В момента обаче се налага всички да работят, тъй като доста хора минаха по този път и резервите започнаха да се изчерпват. Апелирам към обществото да спазва основите мерки за лична хиена и носена на маски на обществени места в затворени помещения.

Вие имате личен празник днес – на Голяма Богородица, но въпреки това сте на работа. Защо?

Понякога се налага.  Това не е необичайно за нас. Нали затова сме лекари и за мен даже е много хубав начин да празнувам. Света Богородица да ни закриля, да ни помага в работата и всички да сме живи и здрави. За мен всеки ден, в който съм успяла да помогна, е празник.

Източник: zdrave.net