Back to top medicaltime.bg

Д-р Анастас Стоянов: Ендометриалният полип може да бъде злокачествено образувание



Това каза в интервю за MedicalTime д-р Анастас П. Стоянов – специалист по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина. Работи в Транспортна болница /ТДКЦ-ЕООД/ – гр. Бургас.

 

-         Д-р Стоянов, какво представлява, в какво се изразява ендометриалният полип?

-         Полипът на ендометриума (маточната кухина) представлява локално нарастване на жлезиста тъкан, която е еднаква с тази на околната маточна лигавица. Полипът може да е във формата на зърно, чиято големина варира от няколко милиметра до няколко сантиметра. Може да се появи и под формата на езиче и/или надлъжна хиперпластична линия.

-          

-         Доброкачествено образувание ли е полипът на ендометриума?

-         Най-често това образувание е доброкачествено. Но не е изключено да възникнат дегенеративни злокачествени промени в неговите клетки и зони. Както и не се изключва възможността да бъде изцяло със злокачествена структура.

          

-         Какви фактори и причини провокират образуването на ендометриален полип?

-         Причината за полипозата често не е ясна. И няма как да се знае или предположи. Въпреки това не е изключено образуването на полипи да се дължи на неблагополучие по време на раждане. Имам предвид задържане на плацента или плацентарни части, които не са били напълно отстранени от последващ кюретаж. Това важи и при жени след аборт – може да се развие полипоза вследствие на непълно почистване на маточната кухина.

 

Често наблюдаван симптом при това състояние е появата на вторична желязодефицитна анемия

 

-         Д-р Стоянов, как се проявява това заболяване? Какви са основните симптоми?   

-         Преди да изброя симптомите, искам да изтъкна, че полипът не причинява болка в гениталната област. Ето и останалите проявления:

  • Образуването на полипи се характеризира основно с промени в менструалния цикъл. С годините той се засилва, става по-обилен и продължителен. Съпроводен е със съсиреци, т.нар.кръвни коагулуми.
  • Рядко, но се случват кръвотечения извън месечния цикъл, които обикновено са причинени от физически натоварвания, запек, полови контакти. Могат да възникнат и при повишаване на кръвното налягане, т.нар. пробивни кръвотечения.
  • Възможна е и появата на маточно течение с различен цвят – от розово и слузесто до възпалително или некроза при възпаление на полипа. В тези случаи не са изключени слаби болки ниско в корема, в областта на матката.
  • Често наблюдаван симптом при това състояние е появата на вторична желязодефицитна анемия, причинена от кръвозагуба по време на менструация. В случая става дума за обилно и болезнено кървене в продължение на седем и повече дни, което не може да бъде компенсирано за срока на месечня цикъл.

 

-         До какви усложнения може да доведе ендометриалният полип?

-         Ендометриалният полип се явява основна причина за първичен или вторичен стерилитет при жената. И, както вече споменах, усложненията основно са свързани с менструалния цикъл – обилен, продължителен, често със съсиреци. Това от своя страна е причина и за вторичната анемия. А рискът от злокачестено „израждане” на тъканите винаги е налице.

 

Основен метод за диагностициране  е ултразвуковото изследване – трансвагинална ехография

 

-         Д-р Стоянов, какво трябва да научим относно диагностицирането на това заболяване?

-         Започва се с добра анамнеза и съобразяване от страна на компетентен специалист – акушер-гинеколог. Но обикновен гинекологичен преглед не може да даде пълна яснота за маточния полип. Това е обяснимо, тъй като полипът се намира във вътрешността на маточната кухина и не води до промяна в нейната големина. Основен метод за диагностициране на .ендометриалния полип е ултразвуковото изследване, т.нар. трансвагинална ехография. Чрез този метод се прави обстоен оглед на ендоментриума и се преценяват контурите и структурата. Често се откриват образувания с повишена ехоплътност и нехомогенна структура като формата и големината им може да е различна. 

-          

-         Използват ли се и други методи от образната диагностика?

-         Да, разбира се. Друг важен метод както за диагностициране, така и като лечебен такъв, е хистероскопията. Чрез него се дава възможност за подробно проучване на състоянието на маточната кухина. Този оглед може да се комбинира и с хистологично изследване след щипкова биопсия и директно отстраняване чрез т.нар. електроексцизия на полипа. И не на последно място е т.нар. хистеросалпингография (цветна снимка). Този метод е само за диагностика и се извършва от гинеколог и рентгенолог. Използва се предимно в случаите на стерилитет при жената. Искам да посоча още нещо от гледна точка на диагностиката. В диференциалната диагноза трябва да се мисли и за наличие на т.нар. септум. Представлява тънка преграда през средата на маточната кухина, което всъщност е вродена аномалия. Или израждащ се миоматозен възел. Проявленията на септума често се препокриват с тези на полипа. Диагнозата и лечението са  идентични при двете състояния.

 

Основният метод за отстраняване на ендометриален полип е хистероскопията

-          

-         Д-р Стоянов, как се лекува ендоментриалният полип?

-         Основният метод за отстраняване на полип е хистероскопията. Но при липса на апаратура или опит, отстраняването на полипа се извършва чрез кюретаж (абразио). Материалът непременно се дава за хистологично изследване. Ако трябва да обясня по-подробно, както казах в началото, само по себе си това е локална хиперплазия на маточната лигавица. Но и при генерализираната (цялостна) хиперплазия ние сме задължени да направим кюретаж – без или след хистероскопия, за да сме сигурни от резултатите след хистологичното изследване. Така ще сме точни и в крайната диагноза, и последващите препоръки и лечение.

-          

-         А какво предприемате ако полипът не може да се отстрани чрез хистероскопя или кюретаж?

-          При разраснал се полип, който не може да се отстрани по един или друг начин, може да се предложи прилагането на хистеректомия. Т.е., отстраняване на матката като крайно лечебно поведение. Не можем да си позволим да оставим жената да губи постоянно кръв и последиците за организма от задълбочаваща се анемия. Този проблем най-често е при жени след 40-50-годишна възраст, т.е., след реализирани вече бременности. Затова не е кой знае какъв голям проблем да се извърши хистеректомия при тази група жени, ако се наложи, разбира се. Докато при нераждали жени целта е органосъхраняваща операция, която позволява последваща бременност. 

            

-         Как  се осъществява профилактика на ендометриалния полип?

-          Тъй като полипите имат склонност към рецидивиране, пациентките подлежат на периодично наблюдение. Което означава редовни гинекологични прегледи, придружени с трансвагинална ехография. Може да се постави вътрематочна хормонална система. Профилактиката като такава се изразява в следното: операторите да се стремят да извършат пълно отстраняване на плацентарните елементи и пълно отстраняване на децидуата (променена маточна лигавица) при кюретажи-аборти. Иначе, от страна на жените пациентки няма възможности за някаква профилактика, тъй като това най-често са случайни промени без ясна причина, възникнали в млада възраст. Но ако трябва да обобщим, като цяло отговорността е както на пациентката, така и на лекуващия или консултиращ лекар-специалист.