Back to top medicaltime.bg

Д-Р ДАНИЕЛА МЕДЖИДИЕВА: ТРЕТИЯТ ДЕН ОТ ЗАБОЛЯВАНЕТО Е ПОКАЗАТЕЛЕН ДАЛИ СТАВА ДУМА ЗА ГРИП ИЛИ НАСТИНКА




Официално пикът на грипа у нас все още не е настъпил, но навсякъде е пълно с кихащи и кашлящи хора. Какъв е нормалният ход на вирусите и настинките и как да разберем дали организмът има сили сам да се пребори, или му е нужна „помощ от приятел“? Разговаряме по тези въпроси с д-р Даниела Меджидиева, д.м., началник на отделението по УНГ и отоневрология в Университетска болница „Св. Иван Рилски”.


-Д-р Меджидиева, защо вирусните инфекции са най-активни през зимния период?

-Грипът е широко разпространено инфекциозно заболяване, протича като сезонни епидемии и води до масова заболеваемост.По-честото проявление през зимата е свързано предимно със студеното време и променливите температури. Ниските температури създават патологични промени в носната лигавица, които улесняват  „внедряването“ на вирусите. От друга страна през зимата търсим топли помещения, които в повечето случаи са със сух климат, който също е неблагоприятна предпоставка.
Вирусните инфекции, които касаят горните дихателни пътища, се наричат респираторни и се провокират от различен тип вируси – „А“, „Б“, „С“. Вирусите тип „А“,  на които се дължат някои от големите епидемии през последните години, са едни от най-често мутиращите и спрямо тях ваксините не винаги са ефикасни, тъй като се правят срещу конкретни щамове.


-Каква е разликата между грип и настинка и има ли изобщо такова нещо като настинка, или винаги става въпрос за някакъв вирус?

-Настинката е общо понятие. Тя може да се причинява и от вируси, и от бактериални инфекции. Основната разлика с вирусните инфекции е, че настъпва по-бавно. Свързана е с общо неразположение, кихане, обилна носна секреция и често е съпроводена с болков синдром в областта на гърлото, където по-бързо настъпват бактериалните усложнения. Вирусните инфекции са  внезапни, сезонни и се проявяват с остри болки в мускулите и ставите, втрисане, главоболие,обща отпадналост,повишена температура. Понякога има кашлица, която се развива сравнително бързо, още в първите часове. Вирусът се предава по въздушно-капков път и затова директно влияе върху входовете на човешкия организъм – носната и устната лигавица, а от там вече надолу към белите дробове. Заразяването може да стане от кихане, кашлица, но и от заразени повърхности.


-Какви са основните пропуски при лечението на вирусните инфекции?

-Основната грешка е в разграничението между остра вирусна инфекция (ОВИ) и възпаление на горните дихателни пътища. При ОВИ обикновено се изчаква, защото при навлизането на вируса организмът  мобилизира всичките си структури, които обикновено успяват да се справят. Важно е човек да се храни добре, да приема достатъчно течности,да почива, а медикаментозното лечение  основно е симптоматично.
Когато имаме възпалително заболяване на горните дихателни пътища, с бактериална флора, трябва  да се започне антибиотично лечение. Добре е в този етап да си направим микробиологично изследване, това ще ни помогне да „стреляме директно“, тъй като знаем точно с какво имаме работа.
В България хората масово се самолекуват, купуват си антибиотици, от които нямат никаква нужда, поне през първите 3 денонощия от вирусната инфекция, в които организмът се бори сам. Може да има висока температура, но тя е симптом на борбата на организма.


-Добре, но как пациентът да разбере, че организмът е загубил битката с вируса и е време да се намесят антибиотиците?

-Тежестта на заболяването е функция на взаимодействието между вируса и имунния отговор на организма.Обикновено третият ден е показателен като слагаме една дебела черта: при положение, че до тогава имаме симптомите, за които говорихме преди малко. Ако има по-сериозни прояви:  трудно дишане и преглъщане, заглъхване на ушите, гнойни секрети от носа, конюнктивити,влажна кашлица,продължаваща обща отпадналост и фебрилитет не бива да се чака, защото едно бактериално наслагване може да стане и много бързо и  трябва да бъде посетен лекар. Много е важно човек да не се подлага на физически усилия в този период, т.е. така да се каже „да пази леглото“, както и температурата в стаята да не е висока,да има редовно проветряване.По-тежко е клиничното протичане при т.нар.рискови контингенти от населението-малки деца,бременни,имуносупресирани,хора в напреднала възраст и такива с хронични заболявания.Най-честите усложнения са от страна на дихателната система(синуити,средни отити,ларинготрахеити,пневмонии),нервна система(енцефалопатии),сърдечно-съдовасистема (миокардити) и др.


-Тези съвети отнасят ли се и за децата?

-Бих призовала при децата подходът да е малко по-различен, тъй като при тях процесите понякога се развиват изключително бързо. При една висока температура, която се проявява вечерта (обикновено така става) и продължава и на сутринта, задължително преглед от лекар! Нека лекарят понесе отговорността за какво става дума и какво да е лечението.


-Напоследък отвсякъде ни заливат реклами на чудодейни лекарства, хранителни добавки, имуностимуланти, благодарение на които да избегнем срещата с грипа. Помагат ли, има ли начин да се предпазим?

-Човек е създаден в определена хармония. Когато не боледува често, няма нужда от никакви допълнителни медикаменти, вкл. имуностимуланти, витамини, които се пият по неясни причини, в неясни комбинации. Кому е нужно това? Трябва да има доказана липса на даден витамин, за да е обоснован допълнителният му прием. При мен идват непрекъснато пациенти, които вадят от чантата 10 хранителни добавки, които лично са си избрали от аптеката. Те в никакъв случай не са безобидни. Това, че са билки, не значи, че са безобидни. Както при лекарствата, и при тях има странични действия. Затова в моята практика, когато пациент идва на втори преглед, винаги започвам с: „Нека да повторим какво вземате в момента“. Оказва се, че понякога това, което е изписано, не е същото с това, което се приема.

Важно е да се прецизира вирусологичната диагностика  –най-често се взима назален или трахеаленаспират за изследване- до третия ден на заболяването.
Основната терапия е патогенетична и симптоматична.