Back to top medicaltime.bg

Доц. Андрей Чорбанов: Заболяваемостта от автоимунни болести добива епидемиологичен характер!

Персоналните лекарства никога няма да са обществено достъпни!



 

Андрей Чорбанов е завършил Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” – специалност биотехнология – генно и клетъчно инженерство, защитава и докторска дисертация. Работил е в Националния център по заразни и паразитни болести, като гост-изследовател е специализирал в AZU, Утрехт – Холандия, Тайван и Унгария.

 

 Специализирал в Холандия, Тайван и Унгария, работи като научен сътрудник, доцент по имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов” към Българска академия на науките и е гост-професор в Университета в град Ниш, Сърбия.  

 

Преподавател на студенти, поет, пътешественик.

 

Потърсихме експертното му мнение в контекста на 10 май: Световния ден за борба с лупус, като учен, който има изключително авторитетни разработки в областта. Ето и интервюто специално за MedicalTime.bg!

 

 

  •           Днес е 10 май: Световен ден на съпричастност с хората, страдащи от лупус. Разкажете повече за това автоимунно заболяване. 

 

              В последното десетилетие заболяваемостта от автоимунни болести добива епидемиологичен характер – прогресивно нарастващ брой пациенти във вече известните заболявания и постоянно откриване и включване в списъка на нови такива. Системният лупус е може би най-показателното от тях, като при него човешкият организъм изгражда имунен отговор срещу собствените си структури, обхващайки почти всички органи и тъкани. Нерядко води и до летален край, независимо от опитите за терапия. Нещо повече – диагностицирането на системния лупус не е просто поради припокриване на симптомите с тези на много други възпалителни процеси. Единствено с прецизен лабораторен анализ и опитен имунолог могат да бъдат диференцирани различните автоимунни болести.

 

  •               Защо автоимунните заболявания атакуват фертилитета? Това своеобразен „защитен механизъм” ли е да не се размножават нездрави индивиди или репродуктивната система е особено чувствителна на този тип заболявания?

 

              По-скоро не. Репродуктивната система е много чувствителна на всякакви възпалителни процеси и често е първата, която отказва да функционира нормално при един патологичен процес. При проявяването на автоимунните симптоми се засягат много от нормалните функции на органите, тъканите и клетките, участващи в репродуктивния процес.   

 

  •               Как лупус еритематозус (SLE) влияе на  женската фертилност?

 

              При развитие на лупус се секретират от автореактивните клетки голямо количество про-възпалителни цитокини и хемокини, които предизвикват възпаление в множество органи, включително репродуктивните. Генерират се авто-антитела, които пряко способстват за ненормалното протичане на овогенезата. Инфилтрирането на автореактивни клетки в репродуктивните органи допълнително увреждат тези механизми. Налице са и много аномалии на ниво овоцит – увредени механизми за репликация и клетъчна диференциация.

 

  •              Вие сте изтъкнат учен, разкажете ни за Вашите експерименти в лабораторни условия (специално за опитите с мишки, които развиват Лупус-подобни симптоми)?

 

              При разработването на нови лекарствени средства – ваксини или терапевтици изследователите се нуждаят от модел, който да се доближава до условията в човешкия организъм. Това е особено наложително, когато новите терапевтични средства не са доказани нито тяхната ефективност, нито безвредност. Преди да започнат клинични изпитвания всички тези средства биват тествани на животински модели.

 

             Ние разполагаме с няколко миши модела, които са много удобни за развитие на лупус и за изследване както на механизмите, по които протича заболяването, така и ефективността на новосъздадените лекарствени средства. Сред тях са генетично-предразположен модел, развиващ спонтанно лупус, модел за лекарствено-индуциран лупус, както и имунодефицитни мишки за генериране на хуманизирани миши модели на автоимунни заболявания.

 

           

  •             Една щекотлива тема: движението на антиваксърите, което доби световен мащаб. В Германия прокарват закон и ще налагат глоби при липса на ваксинации. Кое ни върна назад един век – псевдоинформираността чрез интернет ли?

 

            Назад ни върна илюзорната идея на хората, че имат достъп до всякаква информация. В интернет всеки може да публикува всичко и няма контрол на истиността на написаното. Свободният достъп до такава информация заблуждава хората, че са истински информирани, което далеч не е вярно. Неспециалистите имат достъп до информация, която често е крайно изкривена и категорично непрофесионална. Причината е, че реалните научни резултати няма как да бъдат лесно преведени на разбираем за всеки език и тогава хората четат това, което им изглежда достоверно. Ще дам следния пример – все едно е някой да надраска с графити Лувъра отвън, а минувачите, гледайки тези графити да се ориентират какво е съдържанието на музея.

 

  •                Близо ли сме до създаване на персонални лекарства (реагиращи на нашето ДНК) и естествено, кога те ще бъдат достъпни за обикновения потребител?

 

            Отговорът е същият, като този на въпроса дали скоро ще срещнем НЛО. Да, много по-близо сме и реално вече се разработват такива лекарства. Само че по моя скромна преценка те никога няма да са обществено достъпни за всички, защото няма здравна система, която в настоящия момент може да си го позволи. А нещата стават все по-трудни с оглед неконтролираното увеличение на населението и свиването на ресурсите в сферата.

 

  

 

  •              Всеизвестен факт е Вашата международна кариера. Разкажете какво Ви впечатлява в науката зад граница?

 

            Отговорът не е еднозначен. Преди години, когато работих за първи път зад граница в Холандия, си мислех, че закупуването на хубава апаратура и реагенти ще е достатъчно, за да работим в България на световно ниво. Сега имаме скъпи и хубави апарати, но невероятната административна натовареност и неуредици губят огромен процент от времето, в което трябва да се занимаваме с наука. От друга страна – ако не го направим ние, държавната администрация няма капацитета да го стори. Има изключителна нужда от администратори, които да поемат тази част от научната работа, както е в развитите страни. Там научният работник е само такъв. А ние, примерно, организараме обществени поръчки за всичко, с което работим. 

 

  •             Как се финансират в момента експериментите и научната работа  в България?

 

              Източниците на финансиране са различни. Финансирането е от Националните програми на Фонд „Научни изследвания“, Европейски програми, администрирани от различни държавни агенции, директно от Европейските програми, институционални програми или различни международни научни фондове.

 

  •           Всички сме чели теории на конспирацията, в които вируси са изпуснати от лабораторни условия и унищожават човечеството. Реално ли е това?

 

            Не, не е реално. По-скоро си е холивудски сценарий, но пък на много хора им харесва. Ако можеше, щеше да е станало вече, винаги има недобросъвестни или недобронамерени хора. Опастности от пандемии има, но не от конструирани в лабораториите вируси.

 

  •                Доказано, някои видове рак, се причиняват от вирус. Това помага ли в откриването на лекарство за рака?

 

             Изучавайки механизмите, по които протича индуцирането на тумора, се стига и до множество идеи как това може да бъде възпрепятствано. Именно затова и подходът трябва да е цялостен и да се разглежда целият механизъм на патогенезата, а не само процеса, който приемаме за важен. За доста от видовете рак вече има успешно третиране, стотици екипи са ангажирани в търсене на нови средства за оставащите актуални предизвикателства.

 

 

  •               Развитието на науката и влиянието й върху човешката репродукция  ще промени ли човешкия геном? Филмът „Реплики” само научна фантастика ли е или наистина ще стане възможно създаване на изкуствени тела и пренос на цялата човешка психомоторика в тях?  

 

 

             Човешкият геном се променя непрекъснато. Има множество еволюционни механизми, чрез които нашите гени постоянно се променят в резултат на нормални молекулярни процеси през репродукцията, както и чрез множество вируси, които често довнасят нови елементи. Все повече се разработват и генни терапии, като засега единствено законовите ограничания за генна терапия ограничават в някаква степен мащабирането на такъв тип изследвания. Но ще дойдат дни, в които такива процеси ще бъдат рутинни. 

  •         За какво мечтае учен от Вашия калибър?

 

        Мечтата ми е да прекарвам много повече време в лабораторията, отколкото пред компютъра. Да има в страната сериозни научни групи и конкуренция по възлови теми. Това ще вдигне качеството на изследванията у нас и ще направи по-атрактивна за младите учени родната действителност.


Таня Иванова