Back to top medicaltime.bg

Борислава Зашева - училищен психолог и семеен консултант: За да бъдете добър родител, трябва да бъдете добър партньор!



Растящи деца на изнервени родители в забързан и агресивен свят - това сякаш са днешните реалии. Наскоро ви разказахме за работните групи с родители на деца в първата по-трудна възраст. Водещ на семинарите е Борислава Зашева, детско - юношески психолог, завършила тренинг по семейно консултиране в ПИСЕЛ и обучаваща се в програма по Семейна психотерапия. Срещаме ви с нея в най-женския месец и си говорим за поведенческите проблеми и гнева при 2-3-годишните деца.

 

Раздразнителното поведение при 2-3- годишните деца поведенческа реакция ли е или се дължи на съвременното време и изнервените и забързани родители?

 

При 2-3 годишните проявата на тази емоция има функцията да започне дългия процес по отделяне на детето. Гневът като цяло подава сигнал на човек, че неговите лични граници са по някакъв начин нарушени, че той има да предприеме някакви действия, с които да се защити. Подчертавам да се защити, без обаче това да означава, че е нужно да нарани другите. За агресия при 2-3 годишните е трудно да се говори, освен може би в конкретни случаи. На тази възраст децата усещат себе си като отделни същества и проверяват чрез различни действия и поведения дали ще бъдат приети и обичани. Те  имат нужда да научат за границите на родителите си и за първи път да ги усетят дори като лоши, за да могат успешно да стартират процеса по отделяне. Също така учат различни стратегии, с които да постигат целите си. Стават все по- самостоятелни и се фрустрират от неспособността си да правят някои неща сами, което също ги ядосва. Уменията им да регулират емоциите си също все още не са развити. 

В голямата си част днешните родители искат да са перфектни. Оттам идва и притеснението им как да преминат през този етап, който предоставя нови трудности и изисква адаптация и промяна. Получава се  сблъсък с образа на родителя за самия него. 

 

Какво бихте препоръчали на родителите, за да отгледат спокойно и щастливо дете?

 

Да бъдат добри партньори с другия в двойката. Да имат приятелски кръг. Да намират време за себе си, без чувство за вина. Да имат кратки, но съдържателни, лични и автентични моменти на радост и забава с детето. Да не се опитват да бъдат перфектни и да приемат, че грешките, които допускат не са толкова страшни, за колкото ги мислят. Разбира се в забързания свят, в който живеем това не е лесно, но то ще научи децата ни, че да си възрастен не е лошо и ще им даде спокойствието, че не е нужно да се грижат за емоционалното  благоденствие на родителите си . 

 

Разкажете с какво вашите работни срещи с родители са полезни и ако може и някоя лична история, без да споменаваме конкретни имена, разбира се.

 

Срещите, които провеждам с родителите отварят пространство да се говори на тази тема. Родителите имат възможността да чуят, че това не се случва само на тях. Разбират, че гневните изблици на децата им са нормален етап от развитието, поведение, което е белег на здраво развитие. На срещите обсъждаме и конкретни техники, с които да се избегнат част от тантрумите, с ясното подчертаване, че нито е нужно, нито е възможно те да бъдат напълно избегнати. Родителите имат възможност да споделят различни казуси, свързани най - вече с режимни моменти - смяна на памперс, хранене, обличане / събличане и т. н. Имат пространство да изследват и основните емоции, които изпитват в тези моменти. 

 

Гневът и агресията са навсякъде около нас. Знаете за случая със съблеченото в автобуса 14-годишно момче. Как бихте коментирали това в качеството си на психолог?

 

Гневът като емоция се е превърнал в табу, в нещо забранено и лошо. В същото време по - силните често успяват да постигнат желаното чрез насилие и агресия и да останат безнаказани. В обществото ни като цяло властва ниско ниво на морал и справедливост. Хората се страхуват да не пострадат ако се намесят в подобна ситуация и се чувстват като с вързани ръце. Но не си дават сметка, че понякога това ги превръща в съучастници, в насилници. Този вид реакция е често срещана в обществото ни, което дълги години е било насилвано. Имаме висок толеранс към подобни ситуации и ни е по - лесно да се правим, че нищо не се случва най- вече от страх да не пострадаме , което в някои ситуации е нормално, но в други - не. Насилие над жени, откровен расизъм, дискриминация на деца с увреждания, отричане правата на децата и много други са примерите, в които обществото ни постъпва по същия начин. 

И в тази връзка гневът има място, в степента, в която ще вдигне хората и ще ги накара да защитят жертвата на насилие, когато това е възможно, вместо да стоят безучастно. 


Страница във Facebook: Оптимистично дете, оптимистични родители, оптимистично семейство

Едно интервю на Таня Иванова