Back to top medicaltime.bg

Проф. Доброслав Кюркчиев: ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ ТУМОРИ МОДИФИЦИРАТ ИМУННАТА СИСТЕМА, ПРАВЕЙКИ Я „УДОБНА” ЗА СЕБЕ СИ



 

Проф. д-р Доброслав Кюркчиев, д.м.н. е завършил медицина в МУ София през 1997 г., от 2000 г. – докторант в Лабораторията по Клинична имунология на МУ София. През 2003 г. защитава дисертация и получава научна и образователна степен „доктор” и става асистент към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 г. получава специалност „Клинична имунология”. През 2015 г. придобива и научна степен „доктор на медицинските науки”, а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.

Научните интереси на проф. Кюркчиев са в областта на автоимунните заболявания, регулацията на имунния отговор, дендритните и стволовите клетки, туморната имунология. До май 2018 г има 54 научни публикации в български и 35 в международни специализирани списания (IF- 49), участие в написването на 9 учебници и монографии; 135 участия с научни доклади в конгреси и конференции, участие в 32 научни проекта и 1176 цитирания в научната литература. Специализира в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология, както и води тематични курсове „Актуални проблеми на автоимунните заболявания” и „Мезенхимни стволови клетки”.

 

Проф. Кюркчиев, Вашата лекция за антинуклеарните антитела ги разглежда като полезен маркер в имунодиагностиката. Досега знаехме, че те могат да бъдат индикатор на бъдещо ревматологично заболяване. Може ли антинуклеарните антитела (АНА) да бъдат използвани и за прогнозиране или дори за откриване на инфекции и злокачествени тумори?

 

Антинуклеарните автоантитела са класически диагностичен маркер за много автоимунни заболявания. Наред с това, обаче те се срещат при множество инфекции, злокачествени заболявания, дълготрайно използване на някои лекарства и т.н. Въпросът за тяхната предиктивна стойност за бъдещо ревматично заболяване все още е дискутабилен, но съществуват доста данни, че могат да се позитивират години преди началото на симптомите. Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски”, заедно с Клиника по ревматология на нашата болница, Организацията на пациентите с ревматични заболявания в България и фирма IVD има проект, целящ да изследва това. Относно конкретния въпрос дали антинуклеарните автоантитела могат да служат за прогнозиране или откриване на инфекции и тумори – биха могли, но не в достатъчна степен, за да е разумно. Именно заради тяхната неспецифичност. Освен това при инфекциите клиниката се проявява доста преди повишения АНА титър.

 

Кои са „добрите и лошите новини” в съвременната имунология и в частност при автоимунните заболявания?

 

Добрите новини в автоимунните заболявания са, че все повече се мисли за тях и че имунологичната диагностиката става все по-добра. Добра новина е също много по-добрата комуникация от преди между лекари с различни специалности. Например всички лекари в  Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски” имаме мобилните телефони на всички колеги от Клиниката по ревматология, както и на много други колеги от ревматологични и не само ревматологични звена. Те също имат нашите. По този начин непрекъснато сме в пряка връзка относно проблеми, свързани с пациенти, изследвания и други. Взаимно посещаваме научните си форуми и заедно сме ангажирани в множество научни проекти. Имунолозите и клиничните специалисти, занимаващи се с автоимунитет, са двете страни на една и съща монета. Добра новина е и засиленото сътрудничество и опитити за изграждане на нов тип отношения с пациентите.

Лошите новини са, че автоимунните заболявания реално се увеличават и все още няма генерален пробив, който да прекъсне кръга на „пречупен имунологичен толеранс” и да доведе до окончателно излекуване.

 

Все повече говорим за тясната връзка между автоимунитет и ракови заболявания.  Сякаш световните очаквания са именно имунологията да даде лечение за рака? Доколко това е обективно?

 

Вземайки предвид факта, че раковите заблявания се развиват на базата на проблеми в „имунния надзор” на организма е съвем логично да се предположи, че третирането на имунната система в посока по- съвършено анти-туморно действие е ключов подход в антитуморната терапия. С риска да стана банален, Нобеловата награда тази година беше връчена именно за изследвания, целящи подобен подход. Наред с това е трябва да е ясно, че злокачествените тумори модифицират имунната система, правейки я „удобна” за себе си и за своето развитие. Така, че проблемът е доста сложен.

 

Изключително голямо е признанието на световната наука – в частност Израел – към българските имунолози. Какво ще роди тази колаборация в интерес на българския пациент?

 

Българските имунолози са на ниво, както като диагностици, така и като учени, търсещи причините за автоимунните заболявания. Така, че е нормално да бъдат високо оценявани. Тези оценки се дължат не на протоколна вежливост, а на обективни критерии, които подлежат на проверка и оценка. Относно това, какво ще роди колаборацията с нашите партньори извън страната, никой не може да каже. Но колаборация трябва да има с всички, които се сблъскват с едни и същи проблеми. Тогава шансовете за решаване на проблемите във всички случаи нарастват.

 

Вие сте началник на Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Разкажете ни за най-новите методи в изследванията и диагностиката на пациенти при вас.

 

Аз съм в Лабораторията по клинична имунология от 19 години и за това време скокът в диагностиката на автоимунните заболявания е фрапантен. Понякога разказвам на по-младите колеги как имунологично са се изследвали заболявания като идиопатичните възпалителни миопатии и системната склероза само преди 10 години и те не могат да повярват. За това развитие обаче е необходима и ключова колаборацията с колегите в клиниките, тъй като от тях зависи да изписват тестовете, които ние правим. Използвам повода да благодаря на проф. д-р. Рашо Рашков , началник на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски”, затова, че той винаги е бил креативен и отворен към въвеждането на нови методики за имунологична диагностика. А покрай него и другите колеги в Клиниката. Искам да подчертая, че нашите изследвания отговарят на най-високия световен стандарт, лабораторията ни е на нивото на елитните в Европа по отношение на машини и реактиви. Бих казал, че като човешки потенциал може би дори леко ги превъзхождаме (това е моето лично мнение). Това, което считам за проблем е, че обхватът на изследванията би могъл да бъде още по-широк, но пречка в този аспект е недостатъчната информираност на лекарите относно смисъла на имунологичните изследвания, както и пословичния  консерватизъм на част от тях. Също така известно е, че  болниците са търговски дружества и е редно да гледаме и икономическата страна на въпроса.