"Единно здраве“ на две колела срещу АМР
Проф. Димитри Ван дер Линден изнесе лекция за антимикробната резистентност в София по време на велопохода си от Солун до Стокхолм, посветен на борбата с това явление
Специалистът по детски инфекциозни болести в детската университетска болница Saint - Luc в Брюксел, проф. Димитри Ван дер Линден, посети София в своята обиколка, посветена на борбата с антимикробната резистентност (АМР). Турът му се провежда под надслов "От Солун до Стокхолм в борбата с АМР". Обиколката е на колело и има за цел да заостри общественото внимание върху темата, както и да подпомогне проекта "Njilabo", насочен към изграждане на бактериологичен лабораторен капацитет в Конго в Африка, който професор Ван дер Линден ръководи.
Домакини на посещението му в България бяха НЦЗПБ, асоциация "Единно здраве", БАПЗГ, МУ-София, Български ветеринарен съюз. На публичната лекция, която проф. Ван дер Линден изнесе в НЦЗПБ, присъстваха проф. Емма Кьолеян, д-р Драгомир Иванов и Спасена Илиева от УС на асоциация "Единно здраве", доц. Иван Иванов, ръководител на Националната рефернтна лаборатория, Татяна Славкова и Райна Бояджиева от УС на БАПЗГ и други представители на различни институции.
Повишаването на АМР е огромен проблем, каза проф. Ван дер Линден. От 2018 г. до 2023 г. тя се е увеличила в Азия с 1/3, а в Африка с 20%.
Грам-негативните бактерии са основната група, която притеснява експертите. Според различни изследвания има голямо различие между смъртността, свързана с АМР, в страните с по-висок и нисък доход, каза още специалистът. Ако светът не предприеме мерки, през до 2050 г. се очаква да има 39 млн. смъртни случаи глобално, свързани с АМР.
Специален фокус в лекцията бе поставен и върху диагностичните предизвикателства в условия на ограничени ресурси. Именно тези по-бедни региони носят най-високата тежест на АМР, но парадоксално страдат от сериозен недостиг на диагностичен капацитет. Това води до емпирично лечение и нерационална употреба на антибиотици, което допълнително ускорява развитието на резистентност. Преодоляването на този диагностичен дефицит е критичен глобален приоритет и трябва да върви ръка за ръка с подобряване на хигиената, особено в лечебните заведения, рационалната антибиотична употреба и здравни политики, ограничаващи свободния достъп до антибиотици без рецепта, както и свободния достъп до тези лекарства и на стопаните на животни.
Затова и проф. Ван дер Линден се опитва да допринесе с инициативата си за изграждането на по-добри условия и инфраструктура в Африка за подобряване на ваксинационния статус сред децата, намаляване на антибиотичната употреба и оттам на антимикробната резистентност. Проектът, по който работи, в тази връзка предполага осигуряването на техника за лаборатория за един от критичните региони в Конго, в която да може да се изследват патогените и оттам да се прави правилен подбор на лекарствата и антибиотиците, които ще се използват за лечение на съответните пациенти.
По време на лекцията бе отчетен и окуражаващ напредък по отношение намаляването на антибиотичната употреба във ветеринарната медицина в Белгия. Това подчертава и значението на подхода „Единно здраве“/One Health, който признава взаимосвързаността между здравето на хората, животните и околната среда в борбата с АМР. За съжаление и до днес една от основните бариери остава недостатъчното взаимодействие и комуникация между трите сектора, а основно предизвикателство е по-доброто разбиране на резервоарите на мултирезистентни бактерии и пътищата им на предаване в общността.
Антимикробната резистентност изисква спешни, координирани и мултидисциплинарни действия, за да има ограничаване на една от водещите бъдещи причини за смъртност в световен мащаб, обобщи в заключение проф. Ван дер Линден.
Следващата спирка в неговата обиколка е Букурещ в Румъния, а след това Словакия. По пътя си към тях той ще отнесе и едно послание от София - чудесно е да споделим опита си, всички заедно.
