ОСТЕОПОРОЗАТА - СКРИТИЯТ БИЧ НА ВЕКА

Д-р Весела Енева е физиотерапевт с придобита образователна и научна степен „Доктор“.  Завършва с отличен успех Медицински Университет – София  през 2015г. Научната й дейност включва участия като лектор в множество конгреси и конференции. Автор е на над 35 научни публикации в български и международни медицински издания, съавтор в два учебника, както и в две колективни монографии. Издава самостоятелна научна монография „Физикална превенция на обезитета и някои негови последици“, базирана на 10 годишен клиничен опит и задълбочена изследователска дейност. През 2024г. е удостоена с приз за внедряване на иновативни физиотерапевтични алгоритми, насочени към намаляване на рисковите фактори и усложненията от наднорменото тегло. Понастоящем е медицински изследовател с експертиза в превенцията на социално значими заболявания, изследване на дефицити на ключови микронутриенти и разработване на стратегии за подобряване на хранителните и двигателни навици сред българската популация.

На 20-ти октомври отбелязваме Световния ден за борба с остеопорозата – инициатива, насочена към повишаване на осведомеността относно това „тихо“ заболяване, засягащо милиони хора по света, често без симптоми до момента на първата фрактура. Остеопорозата е заболяване, характеризиращо с понижена костна плътност и нарушена микроструктура на костна тъкан, водещо до повишена чупливост на костите и висок риск от фрактури – най-често в областта на бедрото и гръбначния стълб. Предшественикът на остеопорозата е остеопенията – състояние, при което костнаплътност е под нормалната, но все още не е достигнала прага за диагностициране на остеопороза. Това е предупредителен сигнал, че е време за промяна в начина на живот, профилактика и при нужда медицинска намеса.

Пиковата костна маса (PBM) представлява най-високото ниво на костна плътност, което човек достига около 30-годишна възраст. След този период започва естествен процес на загуба на костна маса (костна резорбция), който с възрастта може да се ускори, особено при жени след менопауза. Поради тази причина от изключително значение е изграждането на здрави кости още в младостта чрез балансирано хранене, достатъчен прием на витамин D, магнезий, калций и редовна физическа активност. Остеопорозата може да бъде разделена на два основни типа в зависимост от причините за нейното развитие.

1. Първична остеопороза - този тип се развива по естествени причини, свързани с процесите на стареене и хормоналните промени. Разделя се на няколко подтипа.

• Постменопаузална остеопороза (най-често срещаната форма) - Засяга основно жени след менопаузата (обикновено между 50 и 60г.), когато нивата на естроген рязко спадат. Това води до ускорена загуба на костна маса и повишен риск от фрактури;
• Сенилна остеопороза (възрастова) – Среща се както при жени, така и при мъже обикновено след 70-годишна възраст. Причината е естествено намаляване на костната регенерация и абсорбция на калций с напредване на възрастта;
• Ювенилна (рядко срещана) - Развива се при деца и юноши и обикновено е резултат от генетични факториили подлежащи здравословни проблеми.

2. Вторичната остеопороза възниква като последица от други заболявания или продължително излагане на външни фактори, които нарушават костната обмяна.

• Ендокринни заболявания – Хипертиреоидизъм, захарен диабет, болест на Кушинг и др. хормонални нарушения;
• Медикаментозно-индуцирана остеопороза - продължителният прием на определени лекарства катокортикостероиди, антидепресанти, антиконвулсанти и др., може да увреди костната плътност;
• Недостатъчен прием на калций и витамин D – липсата на основни нутриенти за костно здраве води до отслабване на костите;  
• Заболявания на бъбреците, черния дроб и храносмилателната система - болести като бъбречна недостатъчност, чернодробни увреждания,  болест на Крон, свързана с малабсорбция, могат да нарушат усвояването на важни хранителни вещества, което влияе неблагоприятно на костната система.

Рискови фактори за развитие на остеопороза се разделят на:

1. Немодефицируеми, неподлежащи на промяна:

- пол - жените са по-засегнати, особено след менопаузата поради намаляване на естрогена, който играе важна роля в поддържането на костната маса. Ранната менопауза увеличава риска допълнително;

- възраст- с напредване на възрастта (обикновено над 50г.), костната плътност постепенно намалява;

- фамилна анамнеза - наследствеността е важен фактор, наличие на остеопороза (особено при родители) повишава индивидуалния риск;

- телосложение - жените с по-слаба физика (тегло под 57кг. или BMI<19), имат по-нисък резерв и по-висока предразположеност.

*Въпреки тази асоциация, най-новите научни данни описват ново състояние - остеосаркопенично затлъстяване!

2. Модефицируеми, свързани с начина на живот и подлежат на корекции:

- непълноценно хранене- диета, бедна на витамин D, калций, белтъчини, води до отслабване на костите;

- хиподимания - заседналият начин на живот намалява механичното натоварване върху костите и води до по-бързата им загуба;

- вредни навици като: тютюнопушене (инхибира остеобластната активност и намалява естрогеновите нива); прекомерен прием на алкохол (нарушава абсорбцията на калций); кофеин (в големи количества повишава екскрецията на калций с урината);

- дългосрочна употреба на някои медикаменти;

- хронични заболявания като ревматоиден артрит и по-горе изброените

Витамин D играе ключова роля в поддържането на костната минерална плътност чрез регулиране на калциево-фосфорната обмяна. Оптималното му дозиране изисква индивидуален подход, основан на множество фактори, включително географско местоположение, пол, BMI, начин на живот и прием на медикаменти. Замърсеността на въздуха е ключов фактор, който ограничава синтеза на витамин D в кожата. Данни сочат, че в градове с висока концентрация на фини прахови частици, делът на населението с дефицит на витамин D е значително по-висок.  Дори и през летния сезон намалява обхватът на ултравиолетовите лъчи и въздействието им върху кожата, което влияе негативно върху синтеза на витамин D.  Полът също оказва влияние върху синтеза и нивата на витамин D. Жените, както стана ясно, особено в постменопаузалния период, са особено уязвими към дефицит, което увеличава риска от остеопороза. Мастната тъкан действа като депо за витамин D, намалявайки неговата биодостъпност. При пациенти с наднормено тегло или обезитет се налага прием на по-високи дози, за да се поддържат оптимални серумни нива. Приемът на по-високи дози витамин D следва да бъде комбиниран с вит.K2, поради синергичното им действие върху калциевата хомеостаза. Вит.K2 играе критична роля за минерализацията на костите, улеснявайки инкорпорирането на калция в костната матрица и инхибира неговата абнормна депозиция в кръвоносните съдове, предотвратявайки съдова калцификация.

На таблиците по-долу са представени актуалните препоръки, формулирани в официалния консенсусен доклад от 2023г., разработен съвместно експерти от медицински научни дружества (Guidelines for Preventing and Treating Vitamin D Deficiency), относно дефиниция за статуса на вит. D въз основа на серумната концентрация, както и горни допустими граници на дневен прием за профилактика (табл.1), а препоръчителни терапевтични дневни дози за лица >18г. възрaст достигат до над 7000IU/дневно (табл.2),  a при лица с наднормено тегло и обезитет до 10 000IU.

Често срещана причината за неефективното усвояване на витамин D  са нарушения в абсорбцията, които могат да бъдат свързани със заболявания на стомашно-чревния тракт (болест на Крон, улцерозен колит, цьолиакия и др.); гастроинтестинални операции; малабсорбция; полипрагмазия; ендокринни заболявания; затлъстяване; рискови групи (бременни, възрастни). Но съществуват иновативни спрей форми, които се абсорбират директно през букалната лигавица, която е богато васкуларизирана, като по този начин се избягва „First-pass metabolism”. Това осигурява по-бързо начално действие, по-висока бионаличност и по-ефективно усвояване на активното вещество.

На таблицата по-долу са представени и рисковите групи за дефицит или недостатъчност на витамин D.

Задачите, насочени към превенция на остеопорозата са:

-  съхраняване на костна маса;
-  намаляване на болката;
-  стимулиране на процесите на костно ремоделиране и отлагане на калция в костите;
-  профилактика на деформациите на гръбначния стълб

Основните упражнения, които трябва да се включат, са за:
1.    Поддържане на подвижността и силата на целия опорно-двигателен апарат
2.    Подобряване на двигателния обем на всички стави и гръбначния стълб
3.    Упражнения за засилване, насочени към мускулите с намален тонус
4.    Релаксиращи упражнения за мускулите с повишен тонус
5.    Упражнения за намаляване рисковете от падане – равновесиe
6.    Дихателни упражнения, подпомагащи нормалното функциониране на дихателната система
7.    Кардио упражнения и спортове – дозирано ходене, скачане, бягане, изкачване на стълби, каране на велосипед, плуване и туризъм
8.    Трябва да се има предвид, че ортотичното лечение при силно изразена остеопороза намалява натоварването на мускулатурата и води до хипотрофия

Физическа активност е ключова за поддържането на здрави кости и мускули. Те се укрепват в резултат на механични натоварвания чрез упражнения. Редовната физическа активност допринася за изграждане и поддържане на костна и мускулна маса, както и подобряване на баланса и силата, което редуцира риска от падания.

Лабораторни изследвания, които предоставят цялостна информация за калциево-фосфорния баланс, включват: серумни нива на витамин D; общ и йонизиран калций; фосфор; паратхормон; алкална фосфатаза; креатинин; магнезий; тиреоидни хормони. DXA като образно изследване за оценка костно минералната плътност.

Контролът върху модифицируемите рискови фактори играе ключова роля в превенцията и забавянето на развитието на остеопорозата. Основните насоки за поддържане на костно здраве са: балансирано хранене, богато на калций и витамин D, избягване на вредните навици, редова физическа активност, както и внимателно  управление върху хроничните заболявания и приеманите медикаменти. При наличие на дефицити е препоръчителна своевременна суплементация. Редовните профилактични прегледи, включително измерване на костна плътност, са ключова стъпка за ранно откриване и ефективно овладяване, а при вече поставена диагноза включване и на медикаментозна терапия с антирезорбтивни медикаменти.  

Д-р Весела Енева

Eксперт в ресор „Здравеопазване и медицина“ към Асоциация на младите учени