Характерното за тази много популярна в днешно време диета е това, че 90 % от калориите са от мазнини, 8 % от белтъчини и само 2 % от въглехидрати. Много различна от стандартната диета, според която 35 % от калориите се падат на мазнините, 15 % на белтъчините и 50 % на въглехидратите. Не е тайна, че тази диета отдавна се прилага като лечебно хранене при много заболявания. Що се отнася до онкологичните заболявания, в днешно време този диетичен подход активно се изучава. Привържениците му акцентират вниманието върху доказаните различия в метаболизма на глюкозата между раковите клетки и нормалните клетки.
Какъв е механизмът на действие на кетогенната диета при рак? Раковите клетки демонстрират повишен метаболизъм на глюкозата в сравнение с нормалните клетки с изместване към гликолиза и изработване на млечна киселина, независимо от присъствието на кислород. Тази особеност се нарича ефект на Варбург. Казано накратко, раковите клетки преобразуват глюкозата в млечна киселина в присъствието на кислород. Освен това раковите клетки обикновено съдържат мутации на митохондриалната ДНК, обуславящи нарушено дишане на митохондриите. Ето затова на тях, на раковите клетки им е нужно повишено количество глюкоза за удовлетворяване на огромните им енерегийни потребности.
Кетогенната диета при рак се предлага в качеството на адювантна терапия (т.е., включена след първоначалния метод на лечение с цел подобряване на преживяемостта). Тя ще се базира на посочените по-горе разлики между туморните и нормалните клетки. Употребата преимуществено на мазнини и протеини неизбежно води до понижаване съдържанието на глюкоза в кръвта заради рязкото понижаване количеството на употребяваните въглехидрати. В резултат на понижаване на глюкозата се отделя по-малко инсулин, който потиска сигналните пътища, които демонстрират повишена активност в туморните клетки. Тъй като метаболизмът на глюкозата се потиска, мазнините автоматично се превръщат във важен източник за получаване на клетъчна енергия. Засилената мастна обмяна води до изработка от черния дроб на по-голямо количество кетонови тела и бета-хидроксибутират, задължителни продукти на обмяната. По принцип раковите клетки изпитват трудност при използването на тези метаболитни пътища, защото те разчитат на глюкозата. Интензивната обмяна на мазнини засилва окислителния стрес. Метаболизмът на употребяваните протеини пък принуждават клетките да използват аминокиселини вместо глюкоза за получаване на енергия.
Много проведени изследвания върху лабораторни животни предполагат, че храна с преобладаване на мазнини действително има смисъл при лечение на рака. Някои от тези изследвания показват, че кетодиетата съкращава нивото на глюкоза в кръвта като по този начин намалява и изработката на инсулин. В резултат на това растежът на злокачествените новообразувания се забавя в сравнение със стандартната диета. Кетогенната диета се оказала по-ефективна дори в сравнение с еднократния прием на хипогликемични препарати, понижаващи нивото на глюкоза в кръвта. Но трябва да се каже, че тя не е повлияла на растежа на туморите сама по себе си, т.е., това не е лекарство против рак. Между другото, проведени по-рано изследвания на лабораторни животни не открили никакъв ефект от кетодиетата по отношение скоростта на растеж на тумора, преживяемост на животните и други показатели. Дори има данни, че кетогенните продукти може би спомагат за увеличаването на новообразуванията. Ето затова е важно да продължи изучаването на кетодиетата при рак в различни условия.
Многообещаващите резултати от новия диетологичен подход в експериментите с животни повишили интереса от страна на онколозите и техните пациенти. Обаче адекватните контролируеми изследвания за влиянието на кетогенната диета върху рака през 2019-та година още не са приключили. Повечето данни за влиянието на кетодиетата върху хора постъпват от отделни отчети на лекари и неголеми изследвания. Въпреки че резултатите са нееднозначни, повечето от тях предполагат потенциална полза за болните.
Всички изследвания на хора, проведени към днешна дата, потвърждават добрата поносимост на кетогенната диета и незначителните странични ефекти от нея. Повечето потенциални странични ефекти са временни и леки. Специалистите споменават основно слабост, уморяемост в началото на лечебния курс, както запек или диария.
Едно изследване показва, че нивото на холестерол и липопротеини с ниска плътност при здрави възрастни доброволци със затлъстяване, забележимо се увеличават след 6-месечно спазване на кетодиета. В друго изследване на кетодиетата при епилепсия са получени аналогични резултати, обаче нивото на холестерол постепенно се повишавало в продължение на една година спазване на диетата. Също така се съобщава за дефицит на микроелементи.
Всички тези данни подчертават необходимостта от консултиране на пациентите и постоянното им сътрудничество с диетолог, за да могат да осигурят на организма си незаменимите нутриенти. Съществува теоретичен риск от увреждане на бъбреците в резултат на продължителен прием на прекалено големи количества мазнини, въпреки че това опасение не е потвърдено в изследванията.
Изводите:
Доклиничните данни предполагат, че кетогенната диета може да се окаже ценно допълнение към лечението на рака, въпреки че при наличието на някои заболявания като бъбречните например, изискват предпазливост. Съвременните данни свидетелстват за безопасността на кетодиетата при пациентите дори на фона на стандартното лечение. Основният недостатък на този диетичен подход е временно повишаване на холестерола и липопротеидите с ниска плътност. Хората, които желаят да опитат кетогенна диета при рак, са длъжни да се обърнат за помощ към диетолог, за да им се разработи балансиран план и да не се допусне дефицит на нутриенти.
