Back to top medicaltime.bg

История на карантината: защо ограниченията невинаги спират епидемиите?



 

През последните седмици по повод епидемията от непознатия ни досега коронавирус, много държави предприеха мерки за нейното ограничаване и недопускане на разпространение на заразата. За целта пристигащите от Китай и региона туристи или граждани ако покажат признаци на треска, т.е., висока температура, биват поставяни под двуседмична карантина.

 

Истинската природа на инфекциите започнала да се прояснява чак през 19 век, с откриването на микроорганизмите от гениалния Луи Пастьор. Но хилядолетия преди това хората са разбирали, че здрави хора могат да се заразят от някои болести от други болни. Карантинни мерки са споменати още в Стария Завет. В някои негови части се говори за необходимостта да се изолират прокажените, т.е., болните от проказа. През средните векове католическата църква в цяла Европа организирала колонии за болни от проказа.

 

Произходът на думичката „карантина” има много интересна предистория, започнала с чумната пандемия, избухнала в Средна Азия, а през 1347 година се добрала до бреговете на европейския континент. Някои данни сочат, че тази чумна пандемия е отнела 75 милиона животи, други – 200 милиона. В т.ч. една трета, а според други източници – половината население на Европа. През 1337 година в морското пристанище в Рагуз (днешния хърватски град Дубровник) била въведена необичайна мярка. Морските съдове, доплавали от район, където имало много болни от чума, не се допускали до пристана в продължение на 30 дни. Предполагало се, че за този период всеки, който носи болестта в себе си, или ще умре, или ще оздравее. Впоследствие този срок бил увеличен до 40 дни. Именно от италианската думичка quaranta (четиридесет) произлиза думичката карантина (quarantena).

 

Историята познава случаи, когато цели общности от хора доброволно се самоизолирали, за да не „изпуснат” във външния свят опасната болест. Така например благодарните потомци са съхранили паметта за подвига на жителите на английското селце Иъм. През 1665 година в това селце избухнала чума. В източник на заразата се превърнала пратка, изпратена от Лондон (вероятно в нея са извършили смъртоносно пътешествие т.нар. чумни бълхи). Епидемията вече се разгаряла в Облачния Албион (най-старото наименование на британските острови), но основно по южното крайбрежие. А селцето Иъм било едно от първите огнища в центъра на страната. Жителите на това село биха могли да избягат от опасността, както постъпвали всички останали. Здравите биха избегнали заразяване, но заедно с тях биха избягали и тези, които вече носели в себе си опасността, а така болестта би се разпространила по цялата страна. Вместо това жителите на селцето се заклели да не прекрачват границите на Иъм, докато там има дори само един заразен. Въпреки че за повечето от тях, все още здрави, това означавало неизбежна смърт. Самоотвержените британци не излизали зад пределите на селото дори и да работят по нивите си. Жителите на околните населени места им носили провизии, но ги оставяли в покрайнините на селото. Храбрите иъмци ги вземали, оставяйки в замяна монети в съдчета с оцет (смятало се, че това вещество предпазва от заразата). Мъчениците от Иъм изпълнили своя дълг, плащайки огромна цена. Когато след 14 месеца чумата отстъпила, между живите останали само всеки пети (според други източници всеки втори) от тях.

 

Обаче историята на карантината невинаги е история на подвига и самоотвержеността. През 19 век в нашия свят една след друга избухват епидемии от холера и много държави са въвели карантинни мерки за новопристигащите. Но от време на време злоупотребявали с тях от гледна точка на икономическа или политическа изгода (знаем, че всяко подобно събитие силно засяга изолираните градове и цели страни).

 

По тази причина вероятно днес, в разгара на коронавирусната епидемия, Световната здравна организация не бърза да препоръча карантинни мерки в световен мащаб. Така например, обявявайки избухването на коронавирусната епидемия като глобална сериозна ситуация в областта на здравеопазването, организацията препоръчва да не се ограничават пътуванията до Китай. Генералният директор на Световната здравна организация Тедрос  Гебрейесус (Tedros Ghebreyesus) осъди ограничителните мерки, въведени от 194 страни, заявявайки, че те могат да се окажат „рецепта за катастрофа” – икономическа, политическа или социална. Причината е, че карантината като такава нанася силен удар по икономиката на съответната страна. А това предполага някои държави да скрият, че и при тях е избухнала епидемия, за да не попаднат под ограничителните мерки.  Другият вид предполагаема злоупотреба с карантината касае отделни граждани, които могат да откажат да се обърнат към лекар, опасявайки се, че ще им забранят важни за тях полети. А подобни ексцесии могат да доведат дотам, че на един вече заболял да не може да му се окаже помощ. Гебрейесус изразява желание, че може да съществува промеждутъчно „ниво на тревога” – между наличието или липсата на чрезвичайна ситуация. 

 

Вероятно Генералният директор на Световната здравна организация има основание да предполага подобни злоупотреби с карантината ако се обяви последно „ниво на тревога” в световен мащаб, тъй като човечеството помни забележителни случаи на нарушение на карантинните мерки.  В началото на 20 век в САЩ живеела печално известната Мари Малон (Mary Mallon). Без да подозира, че е безсимптомен носител на коремен тиф, тя работела като готвач като в период от 7 години сменила седем семейства. Когато медиците, изучавайки признаците, симптомите на „тифозната Мари”, започнали да бият тревога, властите все пак успели да я принудят да се изследва. Изследванията показали, че тя действително носи в жлъчния си мехур тази заразна инфекция. Когато истината излязла наяве, я сложили под карантина, заключена в болница на остров Норт Базер. Жената обаче категорично отказала лечение, заявявайки, че няма как да е опасна за околните. Освободили я чак след три години като я задължили никога и за никого повече да те готви храна. Тази жена обаче сменила името си и, работейки известно време на по-ниско платена длъжност, отново продължила като готвач, което означава – отново разпространява инфекцията. По тази причина отново я поставили под карантина, сега вече до живот. Впрочем, тя станала своего рода звезда и давала многобройни интервюта – на журналистите било забранено да поемат от ръцете й дори чаша вода. Съгласно някои източници, в крайна сметка Мари погубила около 50 човека. В днешно време с това словосъчетание „тифозната Мари” в английския език наричат носителите на опасни заболявания, представляващи опасност за населението заради отказа си да вземат съответните предпазни мерки.

 

Съвсем наскоро общественото внимание беше привлечено от адвокат от САЩ  - Андрю Спикър. Той бил инфектиран от устойчива към лекарствата форма на туберкулозата. Въпреки че знаел, че е опасен за околните, той отпътувал за Европа. При завръщането си в САЩ го задържали и го изолирали докато опасността от заразяване на околните била сведена до нулата. Но и след приключване на това лечение, той бил задължен да съобщава местоположението си пет пъти в седмицата.   

 

Нека не забравяме, че и до ден днешен карантината е действено средство за борба с разпространение на инфекциите. И вероятно човечеството и занапред ще прибягва до тази мярка. Защото само сред млекопитаещите и птиците, по оценка на експертите, циркулират около 1,6 милиона неизвестни на науката вируси. Част от тях имат потенциалната възможност да мутират и да се „научат” да се предават от животното към човека, а след това и от човек на човека. Сега ние получихме този ужасен „подарък” и от по-далечни „роднини”. Коронавирусът 2019- nCoV може би е предаден на хората от змиите.

 

Може би не знаете, но наскоро писаха, че дори и мравките „си вземат болнични”, за да защитят колонията си от разпространение на болести.