Back to top medicaltime.bg

Д-р Ирена Иванова: СЪЩЕСТВУВАТ БОЛЕСТИ НА ПРЕХРАНЕНИЯ ЧОВЕК!




Профилактичните изследвания на кръвта могат да ни помогнат задълго да се предпазим от диабет и заболявания на обмяната


Възрастта е най-големият рисков фактор за здравето


В началото на месец юли в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ стартира Кампанията „Да открием липсващите 69 000“, насочена към хора във възрастовата група между 34 и 69 г., които в миналото са били изложени на повишен риск от заразяване с хепатит С, тъй като вирусът е открит едва през 1989 г. Те се изследват безплатно в Централната клинична лаборатория на болницата всеки работен ден между 8:00 и 14:00 часа.

Тези от пациентите, чийто проби покажат положителен резултат, веднага биват пренасочени към Клиниката по гастроентерология, където им е осигурена безплатна консултация и може да им бъде изготвен индивидуален план за лечение. В УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се намира най-големият Център за лечение на вирусни хепатити в България, в който се прилага нов метод, чрез който болестта, смятана до скоро за нелечима, може да бъде излекувано в почти 100% от случаите.
За това колко човека са тествани до момента и дали има универсален пакет от изследвания, които всеки човек трябва да си прави веднъж годишно, ако иска да е здрав, разговаряме с началника на Централната клинична лаборатория, д-р Ирена Иванова.


Визитка:
Д-р Ирена Иванова е завършила Пловдивския медицински университет. След това е работила в продължение на 2 години като интернист в многопрофилната болница в Пазарджик. От тогава се занимава с лабораторна медицина. В УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ постъпва през 2005 година, а от 2009 година е начело на Централната клинична лаборатория.


Д-р Иванова, колко човека са преминали през вашата лаборатория от началото на Кампанията „Да открием липсващите 69 000“?


До момента са преминали малко над 1800 човека, като интересът расте, особено сред пациенти извън болницата. Обмисляме да удължим кампанията, за да може още хора да бъдат обхванати от нея.
Какво показват вашите наблюдения – по-младите или по-възрастните хора са по-загрижени за здравето си?
Ако говорим специално за тази кампания, преобладават по-възрастните пациенти. Това е обяснимо, тъй като самата кампания постави фокуса върху тях. Има и случаи, в които цели семейства идват, за да се изследват – родители с, вече поотраснали деца.

Иначе към профилактични изследвания се насочват предимно представители на средната възраст. Тези хора започват по-често да се замислят за здравето си. Обикновено причината е конкретен повод, поради което човек започва да мисли в тази посока.
Наблюденията ми са, че повечето медицинските специалисти в болницата поне веднъж годишно си правят т.нар. Body check in. Обикновените хора, които са далеч от медицината, определено по-рядко се сещат за тези неща. Профилактичната дейност в България е оставена предимно в ръцете на самия пациент, който ако няма конкретен мотив, рядко се изследва.


Направило ми е впечатление, че жените са малко по-загрижени за здравето си, отколкото мъжете.
Има ли някакъв профилактичен пакет от изследвания, който е добре човек да си прави и колко често? Има ли значение възрастта?


Моето мнение е, че най-подходящи са индивидуалните профилактични пакети, съобразени не само с пола и възрастта, но и с анамнезата на пациентите, рисковите фактори и обема на изследванията, които ги интересуват. Разговорът с пациентите, при който най-често заедно решаваме какво да се изследва, е много важен. След това събеседване насоката на изследванията може да отиде повече към търсене на дефицити (в зависимост от начина на хранене), докато при друг пациент акцентът може да се измести повече към липиден статус, статус на черния дроб, метаболитен синдром. Не смятам, че има единен, унифициран пакет, който да е приложим за всички хора. Обикновено, ако има такъв, той включва пълна кръвна картина и СУЕ, което е крайно недостатъчно.
Моят съвет е всеки от нас да отдели поне един ден в годината, който да посвети на оптимален обем от лабораторни и други изследвания. Подходът е персонализиран, задължително с медицинска консултация, за да може да се прецени има ли нужда от проследяване на някои показатели.


Проблем, с който често се сблъскваме в лабораторията, е неправилно подготвен пациент за изследвания. Повечето изследвания трябва да се правят на гладно, сутрин и да са съобразени с някои физиологични особености като менструален цикъл например.
Ако трябва да обобщя: пациент без предварителна консултация, който сам си е назначил изследванията, рядко може да получи пълнота в назначените изследвания и правилна подготовка и тълкуване.


А каква е ориентировъчната цена, която човек трябва да си отдели за тази, голяма група от изследвания?


НЗОК финансира голяма част от рутинните тестове, които се назначават при профилактични изследвания и пациентът не заплаща за тях. Другият вариант е сам да заплати за това, което може да варира от 50 до над 500 лв.
Има ли и други заболявания, освен хепатит С, които протичат безсимптомно в продължение на дълги години и могат да бъдат „хванати“ само с профилактични изследвания?


Такива неприятни заболявания са т.н. „нови болести“, болестите на прехрарения човек: предразположеност към диабет, към затлъстяване, към метаболитен синдром. Би било идеално ако знаем как да се храним правилно, което представлява значима част от профилактиката на много от социално-значимите заболявания. Това са състояния, за които с години наред несъзнателно създаваме условия за развитие, докато в един момент човек се разболее. Можем да си представим ако всяка година телесното ни тегло се покачва само с по 1 кг, което може да не ни направи впечатление, то колко отгоре ще е то след 10 години. Начинът на хранене и физическата активност са фактори, които лесно можем да контролираме .


Има ли смисъл човек периодично да провежда изследвания за туморни маркери, особено след определена възраст? Доколко надежден индикатор са те?


Тълкуването на резултатите от туморни маркери трябва да бъде критично и задължително придружено с консултация от медицински специалист. Лабораторното изследване само по себе си не е диагноза, а основание за такава. Не бива да се пропуска комплексния подход към правилно поставената диагноза, който започва от анамнезата и продължава с лабораторни, клинични и образни изследвания. Не винаги негативният резултат е гаранция, че туморен процес липсва и обратното. Туморните маркери са важни като изследване, когато има доказан и с друг метод онкологичен процес и добре служат за мониториране.
Най-големият рисков фактор за здравето ни е възрастта, но за съжаление върху нея нама как да повлияем. По силите ни е да променим стила и начина си на живот, за да подобрим здравословното си състояние.
Истината се предоставя дозирано на пациентите. Всеки има своето право да вземе решението за себе си, но нашата роля, като лекари е да напомняме за грижата за здравето на всеки наш пациент.