Back to top medicaltime.bg

ВНИМАНИЕ, COVID-19: ЗАВЪРНАЛ СЕ ОТ ИТАЛИЯ СЪСЕД!

Моят личен сблъсък с опасността КОРОНАВИРУС в Троян!



„Всичко се върши със закъснение. Няма контрол спрямо лицата, които се завръщат от Европа. Никой не спазва карантината”, това разказва за MedicalTime възрастен мъж, лекар по образование. „Живея в Троян. Преди няколко дни в кооперацията ни се завърна млад мъж, за когото всички знаем, че живее и работи в чужбина. Никой не го потърси за проверка. Разхожда се свободно, аз го срещнах в асансьора. Сега очакваме да си дойдат и брат му и баща му, шофьори на ТИР-ове в Западна Европа. Млад мъж е, никой от нас, възрастните не смее да му каже нищо. Не смеем да го попитаме кога се е прибрал и дали е правил тест.  А в блока сме доста тези над 65 години. Разчитаме на късмет, дано не е заразен. Единственото, което мога да кажа е, че заплаха има, особено за хората от третата възраст!”

 

Това споделя 80-годишният мъж от Троян.

Решавам да направя проверка от първо лице. Звъня в РЗИ – Ловеч. Обяснявам случая, а жена на средна възраст ми казва, че не могат да направят нищо, без да имат име на въпросния млад мъж, завърнал се от чужбина. Спринтирам в търсене на името. Възрастният мъж ми дава фамилията, но не е сигурен за първото име. Мъжете гастарбайтери отдавна живеят в чужбина. Толкова отдавна, че не са си идвали дори за Нова година. С фамилията на господина, завърнал се по всяка вероятност от Западна Европа, звъня втори път в РЗИ- Ловеч. Информацията отново не е достатъчна.


 

Отивам в Община Троян и на входа ме посрещат млада жена и двама мъже. Не мога да вляза, не ми дават и да снимам лайф за фейсбук. След въпроса ми защо, очевидно се притесняват. Решавам, че не е време за остри мерки и кротко питам каква е процедурата. Възпитано ме препращат към колегите си от полицейското управление.

Спринтирам натам, като междувременно трети път звъня на РЗИ Ловеч, като ги питам откъде да получа актуална информация за случаите на корона вирус и броя на карантинираните в Ловешка област и конкретно община Троян.  Връзката се разпада, от третия път ме свързват с Епидемиологията.  Лице, което не се представя, ми казва, че сутринта (16.03) са изнесли информацията  пред троянските медии (явно други медии не могат да я получат?!).

Събрала цялото си търпение, питам мога ли да видя информацията на сайта на РЗИ Ловеч. Не са сигурни.

Междувременно вече съм  в Троянското РПУ. Отзивчив инспектор ме пита какъв е проблемът. За пети пореден път изпявам историята със завърналия се гастарбайтер и вторачвам очакващи очи. Вече имам име на човека и инспекторът атакува списъка с карантинирани. Преглежда го обстойно два пъти, човек с такава фамилия няма. Отново удрям на камък! Инспекторът мило ме уверява, че има и други случаи на неправилно подадени сигнали (защо реши, че моят сигнал е неправилен, не разбрах?!) и че понякога лицата, за които са подадени сигналите, не са били зад граница, а са мигрирали в страната.  Питам откога се води списъкът на карантинираните. Отговор: от 28.02.2020. Никой в РПУ- Троян не ме пита коя съм, нито къде живее лицето, за което е цялото разследване. 


Връщам се, сядам пред компа и започвам да пиша официални писма до РЗИ Ловеч, РЗИ Плевен, Общини, РПУ-та, за разнообразие (и защото ми е скучно в home office) започвам да звъня и по други институции и общини, за които имаме сигнали от притеснени граждани за масово завръщащи се гастарбайтери: Община Левски, Община Самоков и др.

 

В РПУ Самоков отново удрям на камък, шефът го няма, дежурният се притеснява от обаждането ми и повтаря два пъти: „Питайте здравеопазването, госпожо!” Контрирам го, че правим разследване и зная, че РПУ-тата по места отговарят за списъците с карантинираните. „Тъй като правим изследването в няколко града, знам, че вие отговаряте  за лицата, държани под карантина.”  „Нямам какво да кажа, инспектор Попов не е в стаята”.  


Госпожата, респективно аз, всички, които я познават, знаят, че проблем без решение не оставя. Затварям телефона с усещането, че търпението ми вече е свършило и следващият ми събеседник ще си го получи. 

На лотариен принцип, след подаден сигнал на контактната форма на сайта, за масово прииждащи ромски гастарбайтери, на мушката ми е кметицата на град Левски. 

Въпреки че вече въобще не съм търпелива и атакувам фронтално с въпроси какви са мерките, с които овладяват проблема с идващите си от Италия и Испания, а и от цял свят, срещам завидно познаване на кризисната ситуация и адекватност.

„Да, наши съграждани се връщат от цяла Европа, не само от Италия и Испания, не мога да ви кажа точната бройка на завърналите се.  Основно шофьори на ТИР-ове. Не ги проверяват откъде идват, попълват декларации с невярно съдържание, движат се в цялата страна. Няма система за проследяване и контрол на завърналите се. Ние в Община Левски си имаме наши механизми, гледаме да се спазва карантината, да не се събират на групи.  Но Бизнесът не може да бъде изолиран изцяло", разказва г-жа Любка Александрова и продължава: 

Казваме им да си седят вкъщи, не допускаме да работят на обекти. Днес в болницата разбрах, че първите дни на заболяването (заразяването с COVID 19) са безсимптомни. Работим  в тясна колаборация с лекарите и полицията, правим каквото можем, но е адски трудно. 

Питам за актуалната ситуация. И в Община Левски от вчера (16.03.2020) вече има карантинирани. Те нямат симптоматика, но се изпълняват предписанията по заповедта за карантина на завърнали се от чужбина лица.

 „От днес имаме 4-ма, които са поставени под карантина. Завърнали са се от Испания. В село Аспарухово са. Масово се завръщат хора, шофьори на ТИР-ове. Тестове за Covid-19 към момента нямаме. Очакваме да ни доставят 15!", добавя кметицата.

 Междувременно  оплакванията от страна на читатели и пациенти валят. Жена от Самоков споделя: „Ужасена съм, защото със сигурност знам, че циганите, които се прибраха от Италия се движат свободно из града. Полицията спи. Кметът ме увери, че са взети всички мерки. Но истината е друга.”


Друга жена от Плевенско: „Ужасена съм от това, че прибиращите се в България няма къде да карат своята карантина. Връщат се по домовете си, при дребните си деца и възрастните си родители. Не можем да искаме здравната система да поема всички бекяри, гурбетчии, туристи и шофьори да са по болниците, но може да се помисли по този въпрос!”


Твърде много „ужас, ужас-но” в няколко изречения.  Жената от Плевенско се оказва лош пророк. На 17.03.2020 е регистриран първият случай на заразен с COVID -19 в град Троян. Ски учител, който е работил в Банско. След като състоянието му се влошава, търси лекарска помощ в региона, после в още по-напреднало състояние, се прибира в родния си град. Бил е в контакт с възрастната си майка и няколко лекари. Настанен е в инфекциозната болница в Ловеч.

Новините от региона продължават да "валят”: "Полицията в Троян издирва 6 човека, които са нарушили своята домашна карантина, под която са били поставени от органите на реда. Всичките са в неизвестност и се издирват. В случай, че бъдат открити, то те ще бъдат арестувани и ще бъде образувано досъдебно производство, както и повдигнати обвинения. Грози ги глоба до 50 000 лв.

(…)

 Троянските полицаи съвмествно с РЗИ-Ловеч са запечатали обект за бързо хранене, който не се е подчинил на заповедта на министъра на здравеопазването. Съставен му е акт от 5000 лв."

Чудничко!... :)

 

На фона на масовия хаос, всеки трети, който поназнайва нещо от PR, маркетинг и реклама, се е самообявил за COVID-19-гуру-спасител, бълва FB групи и зомбира и без това зомбирания народ. Всички, които сме профи, знаем, как след известно време, тези страници с оформена многохилядна аудитория, сменят своето име и служат за продуктово позициониране на продаващи се чрез фацетобук брандове.

 Пиша с молба за информационна помощ в една такава група, на 14-тата минута коментарите към поста ми са спрени, а на 20-тата съм блокирана и изритана безславно.

 Хората са Home office от трети ден и живеят във Фейсбук. Задълбочава се обществената полемика за казуса с дарените 222 хиляди за обдишващи апарати от бизнесмена от Уолтопия Ивайло Пенчев. Енергични моралисти, никога не дарили и банка кръв в обществена полза, си убиват времето, линчувайки бизнесмена дарител публично. За назидание. Българинът е особено добър в "спортните" дисциплини: мърморене, съдене, заклеймяване и правене на  популистки изказвания. Българинът няма култура на дарител, на отговорен пациент, на принудително карантиниран.


За сметка на това смелчаци плюят по напусналите Втора градска болница лекари, наричайки ги дезертьори. Лекарите са напуснали, защото не са подготвени да станат част от инфекциозна болница с липсващи консумативи. Подкрепям ги, защото вярвам, че всеки има своя човешки и граждански избор. И че малко закъсняхме да пляскаме в 21 часа, подкрепяйки едно съсловие, чиито представители ежедневно бяха бити, дискредитирани в евтини медийни сензации и перманентно недооценени – и морално, и финансово.

Аз съм на страната на дарителя Пенчев, на отвергнатите медици от Втора градска, даже съчувствам и на съседа по жителство.

И НЕ съм на страната на черната търговия с информация в социалните мрежи, на неработещите институции, на безотговорността и липсата на здравна култура. На спотайването и непоемането на отговорност!

 

Всички официални писма до Общини, РПУ-та и РЗИ-та към момента са без отговор.  Младият мъж, който може би се е завърнал от Италия,  не се разхожда в блока, но за сметка на това не е и проверен. Няма как да бъдат нарушени гражданските му права.

 Обещах ви лична история, разказана от първо лице...

 Всички сме затаявали дъх на филми като „Зараза”, но ги смятахме за добра холивудска стока. За имагинерна реалност, за невъзможност.

Не съм лекар и не съм сигурна дали COVID – 19 е „заразата”. Може и да не е, надявам се да не е. Надявам се всички да го преболедуваме, кой физиологично, кой икономически, кой морално, и да останем живи.

Стискам си палци да не ми се наложи да проверя как се минава през всички тези пунктове на катарзиса. Стискам палци COVID – 19 да не е „заразата”. Но едновременно с това си казвам, че има голяма вероятност да преживеем и истинска зараза в този живот в контекста на невероятната човешка опустошителна алчност и глупост.

Аз не съм Грета на 35-40 години, но и все по-малко мога да бъда консуматор в този отчаяно нуждаещ се от спасение свят. Все повече осъзнавам, че  обществото ни има нужда от силни и смели хора, които казват нещата с истинските им имена. Не знам дали ще успея, може би трябва да се презапася с тоалетна хартия, ако стане напечено…

Казвам се Таня Иванова и разказах за моя личен сблъсък и психологическия страх от опасността  COVID – 19. Не за личния страх, а за онзи по-големият страх от болката да загубиш човек, с когото си прекарал целия си живот. Който ти е пример за смелост, сила и доблест. Колкото до възрастният човек, той ще оцелее, защото е оцелял, сбъсквайки се с шап, бяс и антракс в едни далечни години от лекарската си практика.

Баща ми. (...)

 П. П. Случващото се с овладяването на епидемията от COVID - 19 е един генерален тест за функционирането на системата и възможността за справяне с епидемии, бедствия и кризи. Особено показателен тест за това как функционира системата в малките населени места. Генерална репетиция за нещо още по-ужасно, което може да ни връхлети във всеки един момент. От това функциониране на системата зависи живота на всеки един от нас. Животът на възрастните хора, които са най-уязвимите и зависими от системата граждани. Този тест се случва пред очите на всеки от нас! И оценката, и промяната зависят от гражданската, синовната и моралната отговорност на всеки един от нас. Поставете оценка на държавата! 


Таня Иванова

УСТНИ ЗА ЦЕЛУВАНЕ
14.09.2020 13:40:56

УСТНИ ЗА ЦЕЛУВАНЕ

3