Back to top medicaltime.bg

Поликистозата на яйчниците - физически, емоционален и психологичен проблем



Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е заболяване с разнообразни физически и емоционални симптоми. Страдат голям брой млади жени.

Лечението за момента е симптоматично с хормонални препарати или евентуално хирургично при необходимост. За съжаление това доста често не дава желаните резултати, тъй като не отстранява причината. Замесването на собствените хормони с медикаменти и блокирането им не решава проблемите и може да доведе до още по-голям хаос в организма, както и до поява на допълнителни симптоми от самите медикаменти. За да се стигне до излекуване е необходимо да се търси първопричината и да се работи върху нея! Холистичният подход и интегративната хомеопатия се стараят да достигнат именно до началото на проблема, който най-често е започнал години преди появата на симптомите.

Един от общите проблеми при объркаността и сложността на това състояние е присъствието на инсулинова резистентност практически при всички млади жени. Инсулиновата резистентност предизвиква хиперинсулинемия, която от своя страна води до образуване на големи количества тестостерон. Това е основен фактор в развитието на поликистозата на яйчниците.

Доказано е, че развитието на инсулинова резистентност, както и на диабет на по-късен етап от живота, е свързано с

хормоните на стреса – адреналин и кортизол

При стресови ситуации и най-вече при хроничен стрес тези хормони поемат ръководна функция в тялото, за да запазят живота и енергията в организма, доколкото е възможно. Прекомерното или хронично високото отделяне на тези хормони може да доведе до развитие на инсулинова резистентност. Отделянето на повече норадреналин води до промени в клетъчните мембрани, което забавя и затруднява достъпа на инсулин.

От друга страна в резултат на хронично високите нива на кортизол се отделя допълнително инсулин, за да се подсигури повече енергия за тялото. Съответно организмът се опитва да запази ресурсите, започва да натрупва, за да се справи с високите нива на стрес и инсулиновата резистентност в този случай е негова защитна реакция. Жените със СПКЯ, които консумират богати на захар храни, могат да изпитват голям дискомфорт и дори да развият хиперинсулинемия. Високият инсулин причинява допълнителен физически стрес, както и редица емоционални симптоми.

По този начин се получава, че трите хормона на стреса – кортизол, адреналин и инсулин – в големи количества свободно циркулират в кръвта. Това е причината жените със СПКЯ често да се чувстват изтощени, нервни, да са агресивни и да заемат отбранителна позиция, както и понякога да развият редица други психо-емоционални симптоми. Много момичета развиват варианти на хранителни разстройства, които най-често са израз на липса на любов и грижа към себе си. Въпреки, че те постоянно искат да ги оставят на мира, всъщност имат огромна нужда от внимание и любов и желаят някой да се погрижи за тях.

Какво обаче стои под тези проблеми в духовен и емоционален план? Каква е причината, върху която започва този процес?

И защо това страдание става все по-често?

В основата на защитната позиция, която често заемат тези жени, стои подсъзнателна нужда да се защитят. Най-често, известно време след силни емоционални преживявания, те започват да се чувстват различно, телата им започват да не функционират правилно, хормоните се объркват, телата им стават различни.

Често тези преживявания са свързани с дълбоко засягане на тяхната женственост! Налагало се е дори да отхвърлят своята женственост и да станат груби и студени, за да оцелеят. В това състояние на обида, тялото подсъзнателно търси утеха, заместител, в храната. Често отхвърля правилното хранене и всичко свързано с женската същност, което води до спад на женските полови хормони и увеличаване на мъжките. Съответно се променя цялата енергетика в женския организъм! Затруднява се овулацията, развива се инсулинова резистентност и някои типично мъжки белези.

Жените се опитват да отблъснат агресивната енергия на нарастващите мъжки полови хормони и  могат да станат разрушителни за себе си и за околните. Със загубата на овулацията жените губят и радостта, оптимизма и откритостта, които дават женските полови хормони, участващи в този процес. Сякаш в тях има постоянен вътрешен конфликт, не се чувстват добре в собствената си кожа. Това пък дава възможност на различни патогенни организми, като кандида и други, да намерят добра почва за развитие и да станат много по-агресивни. Често такива жени идват по повод рецидивиращи инфекции от различен характер.

Настроението е под влияние на нестабилната кръвна захар. Кръвната захар и апетита се регулират от нередовния цикъл, а той се управлява от нестабилните хормони. И всичко това има връзка с дълбоките рани и обиди, които носят тези жени със синдром на поликистозните яйчници. Тези рани могат да се предават трангенерационно и от предишни поколения, да бъдат носени по женска линия. Според невропсихологията и в светлината на фамилните констелации, фамилната памет се носи поколения наред, и обидите, раните и тъгата се предават, ако не бъдат осъзнати. Има духовен закон, според който подсъзнателно ние сме солидарни на нашите предци, и ако дълбоките конфликти и рани не бъдат излекувани, отработени и причината осъзната, жените ще продължат да живеят в постоянно отчаяние и неудовлетвореност.

Има редица начини и практики подобни състояния да бъдат подобрени и овладяни. Когато обстоятелствата се променят, нуждата от нещо или някакво състояние също отпада!


От: https://www.jenatadnes.com/