Back to top medicaltime.bg

Може ли изкуственото оплождане да се превърне в причина за възникване и развитие на рак?



 

Не е малък процентът на семейните двойки в цял свят, които прибягват към популярната в днешно време процедура за оплождане – екстракорпорално оплождане  (ЕКО). Но независимо от ефективността на този метод, някои жени стават жертва на онкологични заболявания. Следва логичният въпрос: има ли взаимовръзка между увеличаване заболеваемостта от  раковите заболявания и екстракорпоралното оплождане?

 

ЕКО е едно от основните постижения на съвременната наука. За да опитат да излекуват безплодие, жените се решават на провеждане на екстракорпорално оплождане в лабораторни условия. По време на тази процедура извличат яйцеклетка от организма на жената, оплождат я изкуствено и я оставят за няколко дни в условията на инкубатора. След 2 до 5 дни ембрионът се развива самостоятелно в лабораторни условия, след което се поставя обратно в матката на бъдещата майка. Тази процедура е забранена в много страни по света по морално-етични съображеня. Основни противници за нейното прилагане са жители от страни като Турция, Норвегия, Швеция, Австрия, някои източни страни и няколко американски щата. Основно забраната за прилагане на ЕКО е по религиозни и морално-етични причини, чието нарушение там може да доведе до углавно преследване.

 

В днешно време на планетата живеят около 5 милиона човека, заченати в епруветка. Въпреки че преди около 40 години възможността за оплождане извън майчиния организъм се е смятало за фантастика. В далечната 1944 година американският учен Хамилтън решил да проведе първия в света опит по извличане на яйцеклетка от организма на жената, след което тя да бъде оплодена. Въпреки че не е постигнал кой-знае какви устойчиви резултати, изследователят е успял да създаде сравнително добра база от знания, която започнала да се прилага в преработен вариант през 1973 година от британския изследовател Карл Ууд. Именно той е първият човек, който е успял да постави изкуствено оплодена яйцеклетка в женския организъм. Независимо от полученото световно признание на този исторически експеримент, ембрионът след известно време бива отхвърлен, което е довело и до прекъсване на бременността. А първият човек, който успешно е заченат в епруветка, е Луиза Браун, появила се на бял свят през 1978 година.

 

Заради практически повсеместното прилагане на екстракорпорално оплождане в света, изследователите се сблъскват с неочакван проблем: процедурата може би е способна да предизвиква рак. Посочват се примери в това отношение, по-скоро съмнения. Освен това има предположения, че това опасно заболяване може да бъде открито и при жени, които по-рано са се подложили на процедурата ЕКО. Затова лекарите препоръчват на всички жени, подложили се на изкуствено оплождане, да посещават терапевта си веднъж годишно, а също така редовно да се изследват за нивото на хормоните в организма.

 

Съгласно  изследвания на специалисти от Великобритания, съществува около 40 % риск от възникване на рак след провеждане на неудачна процедура по екстракорпорално оплождане. Освен това риск от това заболяване съществува и сред жените, подложили се три и повече пъти на процедурата. Независимо от големия брой положителни отзиви за екстракорпоралното оплождане, зачеването „в епруветка” може да доведе до непредсказуеми последствия и да се отрази негативно на здравето на майката.

 

Предполага се, че ако безплодието е по линия на мъжа, няма абсолютно никакъв риск жената да заболее от онкологично заболяване в резултат на въздействие на ЕКО върху организма й.  За да се минимизират рисковете от развитие на онкологично заболяване, специалистите настоятелно препоръчват жената да си направи подробни медицински изследвания преди да се подложи на процедурата екстракорпорално оплождане.