Back to top medicaltime.bg

Да доброволстваш от първи курс на Медицинския университет

Добрите новини, които създаваме сами




Това е една история за много хъс, амбиция и желание за знания. История за любов към медицината, която започва още в гимназиалните класове и…вероятно няма да свърши никога.

Още като ученици доброволците в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ стажант-лекар Стефан Бурев и д-р Илиян Йосков знаят, че ще станат лекари. Знаят дори, че ще станат хирурзи. Но всеки извървява своя собствен път към неврохирургията.

„При мен „окончателното решение“ дойде в 8 или 9 клас, в час по биология. Преди това знаех, че искам да съм лекар, бях си избрал дори и област – хирургия, но се колебаех между различни специалности. Всичко стана след един много вдъхновяващ урок, изнесен от учителя по биология“, разказва Стефан Бурев, който е завършил Природо-математическа гимназия.

Подобна е историята и на д-р Йосков – възпитаник на частна английска гимназия в София. „От дете бях обсебен от мисълта, че трябва да стана лекар, при това хирург“. При него решението да избере неврохирургията идва в университета, когато е привлечен от възможностите на съвременната медицина в областта на мозъчните заболявания.

И двамата не за първи път са доброволци в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, и то в Клиниката по неврохирургия. Д-р Бурев стъпва на бул. „Иван Гешов“ 15 още в първи курс. „Видях в Деканата на Медицинския университет, че има като свободно избираем курс модул „Неврохирургия“ и реших да се запиша. Така се запознах с д-р Дилян Фердинандов(б.а.: един от водещите неврохирурзи в болницата). Беше много забавно. На първата лекция той молеше студентите да се представят: име, коя година са. Всички казваха я четвърти, я пети или шести курс, само аз бях първи“, спомня си младият стажант-лекар. Още тогава той бил силно впечатлен от професионализма и знанията на д-р Фердинандов и решил, че иска да е доброволец в клиниката, в която той работи – Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

„Четях предварително това, което предстоеше да вземем на курса, защото не можех да си позволя да се явя неподготвен пред човек, който толкова уважавам“, споделя той. И така след като курсът приключил през лятото се записал доброволец. До ден днешен е много благодарен на сестрите в отделението, които за едно лято го научили на всички манипулации, защото „един лекар също трябва да може тези неща“. От тогава всяко лято е в помощ на лекарите и сестрите от Клиниката по неврохирургия. Като започнала пандемията не се колебал нито за секунда, защото бил наясно, че в тази трудна ситуация ще има нужда от възможно най-много „ръце“.

За разлика от него стажът на д-р Йосков като доброволец започнал в 6-ти курс. „Случвало се е да не ходя на упражнения, но да съм в клиниката. Стоя, докато имат нужда от мен или има работа за вършене. Благодарен  съм,  че вече ме включват и в операции. За мен възможността да работя тук, макар и като доброволец, е една сбъдната мечта, защотов студентските среди е известно, че това е най-добрата клиника по неврохирургия в България“, разказва медикът.

На въпрос, ако ситуацията го наложи, дали биха се включили със същия плам като доброволци в ковид отделение, двамата отговарят без колебание – да! Има все пак и малко условие: да е в ковид отделението на болницата, която вече припознават като своя.