Back to top medicaltime.bg

Протокол при кризисни ситуации публикува Българското психоаналитично общество



I. Предпоставки

В критични периоди на извънредна несигурност и заплаха за живота, какъвто несъмнено преживяваме в момента, разграничаването между обективно и субективно, правилно и неправилно, както и между външни (реални) и вътрешни (субективни) страхове и тревожност често става трудно и на моменти дори невъзможно. Реалността сякаш започва да се припокрива с най-първичните ни страхове и опасения.

Успоредно с това, целесъобразното от противоепидемична гледна точка доброволно, както и принудително карантиниране допълнително ограничават възможностите за свободна комуникация, съвместност и близост, което на свой ред още повече покачва тревожността, засилва преживяването за безпомощност и като в порочен кръг допълнително снижава търпимостта към несигурност у всички нас.

Същевременно, именно усещането за справяне в ситуации генериращи страхова тревожност, както и капацитетът за удържане и толериране на несигурност и безпомощност, са сред ключовите личностови характеристики свързани с цялостното преживяване за житейски успех и лично благополучие. Така че е важно да си дадем сметка, че в хода на развитието на епидемичната криза, постепенното нарастване на несигурността и безпомощността в условията на повсеместна застрашеност за живота и на невидимост на атакуващата заплаха, могат да поставят под сериозен въпрос това фундаментално човешко преживяване, със сериозни психични последици.

II. Фаза на тревожното очакване (пред-критичен период), в която до голяма степен се намираме в момента:

Тревожността и несигурността могат да се проявят чрез широк кръг поляризирани преживявания и състояния. Те могат да се редуват като променящи се настроения при един и същи индивид или като заемане на противоположни „житейски позиции“ между различни индивиди, и могат да варират най-общо:

  • От безпокойство, потиснатост, чувство за безперспективност до приповдигнатост, чувство за недосегаемост, безкритичност;
  • От свръхизпълнителност, ригидно придържане към предписанията, самоизолация до неглижиране на предписанията, отстояване на свой собствен стандарт и разбиране за необходимото поведение в актуалната ситуация;
  • От убеденост в необходимостта от трайно изолиране на вирусоносителите и нетърпимост към всеки, проявяващ симптоми на заболяване до съпричастност спрямо вирусоносителите и боледуващите и готовност за доброволна помощ за нуждаещите се;
  • От мнителност и недоверие към завръщащите се от чужбина и към чужденците до съпричастност спрямо всеки, засегнат от вирусната пандемия и т.н.
    В резултат от индивидуалното заемане на едни или други от тези диаметрално противоположни възгледи и позиции, е възможно да се проявяват и съответно конфликтни напрежения и противопоставяния на различни социални равнища, преживявани основно като загриженост за другия, който не си дава ясна сметка за измеренията и последиците на ситуацията и спрямо който трябва да се предприемат решителни действия:
  • Между партньорите в двойката
  • Между родители и деца
  • Между възрастни и по-млади и т.н.
    Доколкото изброените дотук противоречия засягат основно членовете на едно и също домакинство или разширено семейство, то техният емоционален и психологически резонанс е много силен и засяга пряко чувството за близост, принадлежност и свързаност на членовете им, които същевременно са и основните фактори, можещи да противодействат на нарастващото субективно чувство за безпомощност, нетърпимост към неопределеност и изолация.
    Такива противопоставяния и усещане за дълбоко взаимно неразбиране могат да се преживеят също и на по-високи социални равнища:
  • Между работодатели и работници
  • Между частни и обществени институции и служители
  • Между представители на отделни професии
  • Между Националния оперативен щаб и населението и т.н.
    На този фон е важно да се отбележи и постепенното разгръщане на мощна и противодействаща на така описаните разединения обединяваща нагласа
  • Обединяване на всички от общата несгода и от общия стремеж към справяне с тази безпрецедентна пандемична ситуация (примери за това са събиранията на средства в полза на лечебните заведения и на нуждаещите се, както и споделените вечерни аплодисменти за хората, които рискуват живота си в усилието да противодействат на разпространението на заразата – за медицинските екипи и служители).
    Като нейна глобална негативна алтернатива се явява:
  • Търсенето и намирането на глобални спекулативни и конспиративни причинно-следствени теории и обяснения за случващото се в световен мащаб.

III. Фаза на кризата и на острото преживяване на заплаха за собственото оцеляване и за оцеляването на значимите други, като и на първоначалната лична среща със загубите:

Тревожността и несигурността могат да придобият драматични измерения, когато са свързани с актуално потвърждаване на коронавирус инфекция, с прояви на симптомите на заболяването при Вас или при Ваш близък с който делите едно домакинство, със загубата на скъп човек в резултат на болестта, както и с множеството други вероятни загуби, които може да претърпите, като последица от коронавирусната световна рецесия – загуба на работа, на планове, на социален статус, на дом и т.н. ( или поне дълготрайно живеене с тези страхове поради икономически трудната ситуация). Успоредно с мъчителното страдание по претърпените загуби, изгубения близък и страха за развоя на започващото заболяване, възникващите поляризирани преживявания през тази фаза са по-скоро на равнището на:

  • Поглъщаща тъга, отчаяние и ужас
  • Безгранична вяра в оцеляването и излекуването, редуваща се с непреодолима безнадеждност
  • Безсилна ярост срещу несправедливостта на живота
    (тези драматични преживявания могат да присъстват както заедно, така и да алтернират)

IV. Фаза на отсроченните и късни психични реакции (след-критичен период):

Тревожността и несигурността постепенно отстъпват място на цялостно чувство за разбираема и все по-осмислена тъга. Поляризираните преживявания и реакции се ограничават основно до някои все още прекалено живи и драматични спомени, които могат да се връщат като „сцени проблясъци“ или като повтарящи се сънища, причиняващи сякаш неутихващо и винаги актуално страдание, както и като прекомерни и създаващи безпокойство разнообразни и променящи се телесни оплаквания.

V. Какво е важно да направите:

Ако Вие, член на Вашето семейство или Ваш приятел, колега или познат се припознавате в някои от описаните по-горе характеристики през различните фази на развитието на епидемичната криза, то можете:

  1. Да се опитате сами да си дадете сметка за това на основата на какви нагласи, опасения и преживявания, както и в какви моменти се чувствате по този „поляризиран“ или мъчителен начин, като се постараете да потърсите възможна вътрешна връзка между тях, която да ви помогне да очертаете и своите собствени уникални лични причини.
  2. Да се опитате да говорите с този Ваш партньор, родител, дете, приятел, колега, познат и т.н. с който сте се чувствали на полярни мнения, за да потърсите както общата си загриженост един към друг, така и да си дадете сметка до каква степен взаимните грижи могат да се превърнат и в желание за контрол и налагане над другия.
  3. Да се свържете поне по виртуален начин с тези, които не могат да са до Вас, но за които сте най-загрижени и притеснени и да се опитате да им споделите страховете и загрижеността си, както и да чуете техните, оставяйки им свободата да възприемат и реагират на ситуацията по техния собствен начин.
  4. В случай че се съмнявате че сте се заразили и сте се самоизолирали вкъщи или ако сте вече диагностицирани и/или хоспитализирани със симптоми на коронавирус инфекция е ключово важно да си осигурите възможност да се свързвате най-редовно с близките си виртуално. Това ще бъде от решаващо значение не само за Вас, но и за тях.
  5. В случай че сте загубили свой близък, е важно да си дадете сметка, че драматичните преживявания на тъгуване и траур отнемат години и са свързани с мъчителния процес на приемане на неговото отсъствие от всеки аспект и спомен в живота Ви. Следвайте собственото си усещане и ако бихте имали желание да поговорите за него с други Ваши близки или познати, не се спирайте.
  6. Ако някои все още прекалено живи и мъчителни спомени продължават да се връщат като „сцени проблясъци“ или като повтарящи се тревожни сънища и да Ви карат да се стремите да избягвате мислите и местата свързани с тези спомени, е важно да не забравяте, че това са всъщност нормални отсрочени психични реакции спрямо изключително тежките и по своята същност „ненормални“ ситуации и преживявания, през които сте преминали и тези преживявания имат нуждата да бъдат многократно „смилани“, докато могат да бъдат приети и превърнати в приемливи спомени.

VI. Професионална помощ:

При всички описани по-горе ситуации е важно да знаете, че освен това което можете да постигнете самостоятелно, както и с помощта на близките си, Вие можете да се консултирате и със специалист психотерапевт, особено ако имате чувството че несигурността, безпокойството, болката, страхът и мъката започват да Ви изглеждат непоносими.


От: www.psychoanalysis.bg