Back to top medicaltime.bg

Изследванията на генетичното изменение на клетките помагат на лекарите да намират потенциално най-доброто лечение за лимфома



 

Профд-р Рупърт Бартш е австрисйки хематолог и онколог, практикуващ в онкологичното отделение на Виенската университетска болница, както и във Wiener Privatklinik. Неговата философия е, че добрата онкологична грижа може да възникне въз основа на доверени отношения между лекар и пациент. От много години проф. Бартш консултира пациенти с онкологични заболявания като се стреми да дава винаги пълна информация, да премахне страговете у пациента и да участва заедно с него в избора на най-важните решения.

 

Какво е лимфомът и как се проявява в тялото?

Лимфомите са хетерогенна група хематологични злокачествени образувания, произлизащи от лимфоцитите, специален тип имунни клетки. При наличие на лимфом възникват общи симптоми като умора, повишена телесна температура, нощно изпотяване и загуба на тегло. Последните три от тях обикновено се обобщават с термина „B-симптоми“ и сигнализират за по-агресивния ход на заболяването. Лимфомите могат да причинят подуване в лимфните възли, промени в броя на кръвните клетки - намаляване на белите и червените кръвни клетки и / или тромбоцитите в случай на разсейки в костния мозък с лимфомни клетки. Рядко може да се появи разпространение до висцерални органи (например белия дроб или черния дроб). Освен това при Т-клетъчните лимфоми обикновено се наблюдава разпространение на кожата.

Какви са видовете лимфом и как се различават помежду си?

В зависимост произхода на клетките се диференцират два вида лимфоми – B-клетъчен и Т-клетъчен. В-клетъчните лимфоми са най-често срещания тип и при лечението му най-често се съчетават химиотерапия и имунотерапия с моноклонални антитела. Освен това понякога се прилага лъчетерапия и специфични таргетни терапии.

В исторически план лимфомите могат да бъдат класифицирани допълнително според поведението им – индолентни и агресивни лимфоми. При тях съответно лечението варира от наблюдение до интензивна химиотерапия. Днес изследванията за наличие или отсъствие на специфични генетични изменения в лимфомните клетки позволява да се направи по-прецизен анализ на биологичното поведение и потенциалния отговор на лечението.

Има ли биологични фактори, които увеличават риска от развитие на това заболяване?

Като цяло напредването на възрастта е единственият основен рисков фактор за развитие на лимфом. Други известни рискови фактори включват вирусни инфекции, като EBV.

 Какви са някои признаци, които трябва да ни изпратят при лекаря за преглед?

Често първите симптоми са подуване на лимфните възли, умора или B-симптомите, както са описани по-горе. За съжаление, понастоящем няма конкретни начини, които да предотвратят развитието на лимфом.

Как се лекува това заболяване?

За щастие днес е на разположение широк спектър от възможности за лечение. Те включват химиотерапия, имунотерапия, лъчетерапия и някои други форми на таргетни терапии, които могат да се използват при третиране на специфични подгрупи лимфоми. Не всички лимфоми могат да изискват незабавно лечение, но локалната терапия на кожните лезии също играе роля, особено при кожен Т-клетъчен лимфом. MALT лимфом на стомаха може дори да се лекува от антибиотици, изкореняващи инфекция с определена бактерия, наречена хеликобактер пилори.

 Какви са шансовете за оцеляване при лимфом?

Няколко вида лимфом имат благоприятна прогноза, докато други може да не реагират добре на химио- и / или имунотерапия. Като цяло, дългосрочният резултат зависи от подтипа, клиничния стадий, както и някои генетични промени в лимфомните клетки, които могат да развият резистентност към лечение.