По повод първото по рода си проучване за нивото на информираност относно сърдечносъдовите заболявания сред хората с диабет тип 2, потърсихме коментар и анализ и от един от най-добрите кардиолози, доц. д-р Сотир Марчев. Medicaltime.bg е медиен артньор на социалната инициатива.
Той е изпълнителен директор на СБАЛ по кардиология – Плевен, специалист по кардиология, вътрешни болести и здравен мениджмънт. Специализирал е електрофизиология в Университетската болница в Белград, ехокардиография във Виена към Европейското кардиологично дружество и инвазивна кардиология и електрофизиология в Университетска болница в Осака, Япония. През 2006 г. описва първите български пациенти с Такоцубо синдром.
Доц. Марчев е изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт, доцент по кардиология към Медицински университет - Плевен, републикански консултант по кардиология, член на Управителния съвет на Българска асоциация по ултразвук в медицината, почетен член на Европейското кардиологично дружество (FESC), акредитиран ехокардиографист на Европейското кардиологично дружество. Той е съосновател и член на Управителния съвет на Асоциация на частните болници в България. Има 100 научни публикации и 14 книги в областта на кардиологията, вътрешните болести и общата медицина.
- Доц. Марчев, ваша статия на тема отпреди няколко години: „Хипогликемия и сърдечносъдови заболявания”, днес и сега се оказа по-актуална от всякога. Моят първи въпрос към вас: каква е връзката между хипогликемията и сърдечносъдовите заболявания?
- Ние, докторите, винаги трябва да спазваме някаква мярка и да не прекаляваме, когато сваляме на един пациент било то артериалното налягане, било то холестерола или кръвната захар. Ако един човек например има високо кръвно налягане, това му скъсява живота, а ние като го намалим, му удължаваме живота. Но ако свалим кръвното му налягане до нула на нула, ние не му удължаваме живота, а го убиваме. Затова казвам, че по пътя на понижаването, на свалянето ние, докторите, някъде трябва да спрем. Същото е и с кръвната захар. Понижавайки нивото на кръвната захар при тежък диабетик, удължаваме живота му. Ако обаче прекалим в този процес, го вкарваме в състояние на хипогликемия, която може да го убие. Ще се опитам да обясня на достъпен език особеностите при лечението на хора с висока кръвна захар. По принцип кръвната захар на всички нас - на мен, на вас, на диабетиците, се измерва по два начина. Единият е измерване на стойностите в определен момент, като нормално тя трябва да е под 6 ммол/л. Това отразява моментното състояние и затова я измерваме сутрин на гладно, след като човек през нощта нищо не е слагал в устата си.
Както казах, при здравите хора изследването показва ниво под 6 ммол/л. Това отразява моментното състояние. Ако човекът например през нощта или рано сутринта се е хранил, тази кръвна захар няма да е информативна. Затова ние използваме и един втори показател. Този втори показател е т.нар. гликиран хемоглобин. Хемоглобинът е молекулата, която пренася кислорода в кръвта. Нормално тя не е гликирана, ако обаче в кръвта има много кръвна захар, тя се закача за този хемоглобин и той се гликира. Колкото по-дълго време и колкото повече е била висока кръвната захар, толкова този гликиран хемоглобин е по-висок процент. За здравите хора нормалното ниво на гликирания хемоглобин е под 7%. Т.е. гликираният хемоглобин е маркер за дългосрочния контрол на диабета, което означава, че него не можем да го излъжем, хранейки се веднага преди изследването или гладувайки преди изследването. Той показва какво е било състоянието през последните месеци. И затова ние, здравите хора, имаме кръвна захар сутрин на гладно под 6 ммол/л и имаме гликиран хемоглобин под 7%.
- Това са нормалните показатели за здравите хора, а какви трябва да бъдат те при диабетиците?
- Съвременната ендокринология разполага с лекарства, включително инсулин, които са достатъчно мощни да могат да понижат кръвната захар на всеки. Тук обаче възниква въпросът трябва ли да правим нещо само защото го можем? И трябва ли на диабетиците да сведем стойностите на кръвната захар и на гликирания хемоглобин, колкото на здравите хора? Ето, имаме мощни лекарства, имаме болни хора и можем ли да сведем показателите на болните до тези на здравите хора? Това е въпросът, който си задаваме.
- И как вие, специалистите, си отговаряте на този въпрос?
- За да се отговори на този въпрос, в съвременната ендокринология се проведоха много проучвания. Някои твърдяха, че трябва да сведем показателите на болните до тези на здравите хора. Верният отговор обаче е, че това не важи за всички. Нека ви дам пример с болните в нашата болница - тези с миокарден инфаркт. Когато те са диабетици и докато са в нашето интензивно отделение, ние се стараем да им поддържаме кръвната захар между 8 и 10 ммол/л, а не я сваляме под 6 ммол/л, колкото е за здравите хора. Ако понижим нивото на кръвната захар на хората с инфаркт на 6 ммол/л, при тях се увеличава процентът на хипогликемиите. Защото на всеки жив човек и кръвното се мени, на всеки жив човек и кръвната захар се мени. По тази причина ако на един диабетик държим обичайно нивото на кръвната захар под 6 ммол/л, ще има отделни моменти, когато това ниво ще спадне доста под 6 ммол/л. И тези отделни моменти могат да го убият. Докато ако поддържаме нивото на кръвната захар на диабетиците с инфаркт на 8-10 ммол/л и това ниво случайно спадне, то ще достигне до 5-6 ммол/л и няма да убие човека.
- Доц. Марчев, като ви слушам, си правя извода, че по-големият проблем за диабетиците е хипоглигемията, а не хипергликемията?
- При диабедиците има два проблема - единият е високата кръвна захар - хипергликемията, другият проблем е ниската кръвна захар - хипогликемията. От тези два проблема по-опасният е вторият. Високата кръвна захар трудно може да убие човек, ниската кръвна захар лесно може да го убие. Затова ние се страхуваме повече от ниската кръвна захар - хипогликемията, отколкото от високата. Така че за всеки диабетик индивидуализираме целта. Ако става дума за млад, здрав пациент, който страда само от диабет и нищо друго, на него можем да си позволим да понижим гликирания хемоглобин до 6,5%, т.е. колкото е при здравите хора. Но когато се касае за възрастен болен - с инфаркт, с редица други проблеми, ние се стремим да доведем нивото на гликирания хемоглобин при него до 8%, дори и повече. Това е първо и най-важно - индивидуализиране на контрола. Т.е. при възрастен диабетик с много други съпътстващи заболявания, както вече споменах, целим по-високи стойности на кръвната захар, отколкото при здравите хора. За да можем да разредим моментите на хипогликемия, от които се страхуваме повече, отколкото от моментите на хипергликемия.
