Back to top medicaltime.bg

Хората, които употребяват чесън, по-рядко заболяват от рак на стомаха, инфаркт и инсулт!

Полезните и лечебни свойства компонентите на чесъна непрекъснато се доказват от съвременната медицина!



 

Те са приоритет на много учени и изследователи, а днес ще ви запознаем с един от тях – професор Ерик Блок – сътрудник в Университета в Олбани, САЩ. От 25 години насам той изучава серосъдържащите съединения на чесъна и има издадени повече от 120 научни статии. Проф. Блок е експерт по серосъдържащите активни съединения на чесъна и последователен привърженик на използването на алицина и аджоена в медицинската практика.

 

-         Лечебните свойства на чесъна са известни от хилядолетия, но в последно време сме свидетели на нарастващ интерес на науката към това растение. Какво намирате в него, какво привлича вниманието на химици, лекари и диетолози? Действително ли чесънът е толкова полезен за здравето?

-         Епидемиологичните и клиничните изследвания предполагат, че хората, които редовно употребяват чесън, по.рядко заболяват от рак на стомаха, те имат нормално ниво на липидите в кръвта и по-дълъг период на съсирване. Последните два фактора защитават от сърдечно-съдови инциденти като инфаркт и инсулт.

 

-         А пресен чесън ли употребяват тези хора, или кулинарно преработен?

-         По принцип чесънът трябва да преминава една или друга кулинарна обработка. Някои го пържат, задушават или го смилат като го смесват със салати. Други пък го ядат съвсем преден, въпреки че това не се препоръчва по редица причини.

 

-         Искате да кажете, че не е удачно да ядем пресен чесън? Защо?

-         Проблемът е в това, че активните съединения на пресния чесън силно дразнят храносмилателния тракт и предизвикват увреждане на лигавицата.

 

-         Сернистите съединения по принцип са летливи и неустойчиви. А има ли достатъчно и активни съединения на чесъна, които оцеляват в процеса на приготвяне на храната?

-         Някои, да, други – не. Истината е, че кулинарната обработка може да превръща по-крехките съединения на сярата в други съединения, които са също толкова полезни, но пък са и химически по-устойчиви.

 ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ИМУНИТЕТА И ПРИ РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПРЕПОРЪЧВАТ мощната формула на ИМЮН МОДУЛАТОР

 

-         Да поговорим за конкретните компоненти: какво се случва с тях?

-         Съединенията на сярата от пресния чесън могат да се разделят на пет категории. Първо, това са стабилните, без ммиризма производни аминокиселини на цистеина, открити в необработените чеснови глави. Типичен пример за това е алиинът. Второ, веществата с много кратък живот – промеждутъчните продукти, образуващи се при разрязване, размачкване или смилане на скилидките. Ние не знаем много за ромеждутъчните продукти, защото те изчезват за част от секундата след образуването си и не могат да се запазят дори при ниски температури. Трето, това са изолируемите, но все още нестабилни и химически активни съединения, притежаващи типичен аромат и вкус. Те се срещат както в чесновия сок, така и във въздуха над смления чесън. Например алицинът.

 

Нашите изследвания показаха, че при нарязването на скилидките се образуват девет „химически братовчеда” на алицина. Въпреки че те могат да се отделят в химически чист вид и да се проучат, при стайна температура те имат много ограничен срок на съхранение. Четвърто, когато алицинът и неговите „братовчеди” стоят при стайна температура в продължение на няколко часа или дни, се образуват по-стабилни продукти. Добър пример за това е мацератът – продукт, образуващ се при смилането на чесъна и смесването му със салатно масло или други хранителни масла. Мацерираният чесън съдържа аджоен, метиладжоен и дитиини, запазващите се в растителното масло повече от година. И накрая, това са съединенията, получени при нагряване на скилидките в кипяща вода с кондензация от пара. Продуктът се нарича дистилирано чесън масло. Научното наименование на активния му компонент е диалилдисулфид. Той има силен чеснов аромат. Дистилираното чесън масло се използва в качеството на ароматизатор.

 

-         Вие казвате, че са важни не толкова алиинът и алицинът, колкото съединенията, които се образуват от тях в организма или при определена кулинарна обработка. Защо?

-         Ако под „важни” вие подразбирате „полезни за здравето”, то медицината продължава да търси отговор на този въпрос. Аз смятам, че лечебните свойства на чесъна се обясняват със сернистите съединения, които остават след обичайно приготвяне на храна. Например аджоен и дитиини, разтворени в растителни масла.

 

-         Споменахте аджоен. Наскоро се появиха няколко статии за преимуществата на този фитонутриент. С какво е интересно това съединение?

-         Нищо толкова удивително. Аз открих аджоена през 1984 година като му дадох наименованието в чест на колегите, взели участие в изследването, от Венецуела – „аджо” е испанското наименование на чесъна. Радвам се, че аджоенът е вкаран в химическия справочник Merck Index. Но е още далече до клиничното му използване, защото тази молекула не се учи и разглежда в медицинските вузове. Между другото, наименованията на алицина и алиина също произтичат от латински наименования на растения. Това въобще е добра традиция във фармакологията.

 

-         Каква полза за здравето носи аджоенът?

-         Както казах, аджоенът и дитиините са едни от най-активните съединения на пресния чесън. Доказани са следните лечебни свойства на аджоените:

  • антимикробна активност (профилактика на съсирваемостта) ин витро;
  • изразено противогъбично действие по отношение на няколко вида гъбички;
  • противотуморна активност по отношение на някои линии ракови клетки;
  • намаляване усвояването на мазнините за сметка на блокиране на липазата;
  • изразено антиоксидантно действие.

 

В едно интересно изследване вкарването на аджоен в екстракорпоралното кръвообращение на кучета (при операция на отворено сърце), се предотвратявала промбоцитопенията, предизвикана от контакта на кръвта с изкуствената повърхност. В същото изследване аджоенът показал отлични резултати в предотвратяване загубата на тромбоцити и повишаване скоростта на възстановяване на тромбоцитарната хемостаза.

 

Говорейки за ползата от чесъна за здравето, не трябва да оставяме без внимание т.нар. дитиини. Наскоро беше връчен патент на химици от Лос-Аламоската национална лаборатория за изобретение на противосъсирващ съполимер на дитиина. Този материал се използва за антитромбогенно и антимикробно покритие на изкуствените протези и импланти, контактуващи с кръвта на пациента. Също така фундаментални изследвания на химията на чесъна доведоха до разработката на нов тип пластика, която не се инфектира и не предизвиква тромботични усложнения след имплантация в човешкия организъм. Впечатляващо, нали?

 

-         Безусловно. Моля ви да отговорите дали аджоените и дитиините са единствените компоненти на чесъна, които могат да защитят от сърдечно-съдови заболявания?

-         Да, доколкото ми е известно.

 

-         Когато говорим за ползата от серосъдържащите съединения на чесъна, не ви ли се струва, че разговорът засяга и серосъдържащите аминокиселини цистеин и метионин?

-         Аз с цялата си професионална отговорност заявявам – да. Освен алициина и аджоена, чесънът съдържа множество производни на цистеине, не по-малко полезни за лечение и профилактика на заболяванията. Но за да се постигне някакъв резултат, тези чеснови съединения трябва да присъстват в менюто в големи, в много големи количества.

 

-         Вие споменахте, че получаваме най-полезните съединения от добавяните в храната скилидки и мацериран чесън, а как стоят нещата с комерсиалните хранителни добавки?

-         В продължение на много години моите изследвания бяха съсредоточени върху пресния чесън и съединенията като аджоен, получени от чесновия сок или родствени растения. Лично аз не съм участвал в разработката на комерсиални хранителни добавки и в техния химически анализ. Затова мога да отговоря на въпроса ви само въз основа на съществуващата литература. Сега на пазара присъства широк избор от чеснови добавки и ние трябва да се отнасяме предпазливо към това изобилие. Далеч не всички те отговарят на изискванията за качество и безопасност, а още по-малко – на това, което е написано на етикета. Някои производители пишат за съдържанието на алицин. Но тъй като няма възможност да се стабилизира самият алицин, всякакви твърдения, касаещи фактическото съдържание на алицин в продукта, е лъжа. Цялостните чеснови скилидки също не съдържат алицин, обаче при смилане или нарязване  в обикновени условия, се образува алицин. Ако чесновите главички или скилидки се замразяват или обработват с ацетон без вода, ако се нагряват със спирт – в такъв продукт няма да откриете илицит. При тези условия се разрушава ферментът алиназа, който е необходим за получаване на алицин. Изброените начини „да се убие” продуктът са били представени преди 50 години от Честър Кавалито, първооткривателят на алицина. Ученият се е опитал да докаже, че за получаване на алицина е необходим целичът и невредим ферментът алиназа.

 

Това значи, че качеството и ефективността на хранителните добавки от чесън основно зависи от компаниите-производителите и техния грамотен подход към технологиите. Въпросът е в това дали те се опитват да продадат скъпо флаконче или действително мислят за неговото съдържание. Когато производителят на чеснови капсули заявява за съдържание на илицин, аз бих помислил, че от чесъна са отделили всичката влага, а полученият продукт е бил смлян и поместен в капсули. Даденият подход обаче има редица „но”. Възможно е, когато съдържимото от капсулата има съприкосновение с вода, да се образува обещаният алицин. Но кой ще ми отговори ще бъде ли ферментът унищожен в процеса на храносмилане, когато капсулата се разтвори. Защото силната стомашна киселина остава много малко шансове на алиназата. Алицинът е крепко и капризно вещество, изискващо наличие на молекула на предшественика на алиина и фермента алиназа. Пък и редица още условия. Докато ситуацията с продуктите, съдържащи аджоени, се различава. Аджоенът и дитиините вече присъстват в мацерата, добре се запазват и не изискват особени условия. Продуктите с най-добро съдържание на аджоен – това са маслените мацерати на чесъна. 

 

-         Съществува ли някаква връзка между ползата от чесъна и неговия аромат?

-         Дъхът на чесън е предизвиквал въпроси още в древността, когато за първи път са го култивирали и използвали в качеството му на подправка преди хиляда години. Човешкият нос е необичайно чувствителен към органичните съединения на сярата, образуващи се при смилането на чесъна и неговите продукти в стомаха. Когато тези съединения се разтворят на по-прости, част от сярата постъпва в кръвта, отделяйки се от белите дробове при дишане и през кожата при отделяне на пот. Тъй като човешкият нос е способен да от крива 1 частица от тези съединения между един милиард вдишан въздух, не е нужен много чесън за закуска, за да придобиете ефектния чеснов дъх. Дори се съобщаваше за това, че бебетата, родени от любителки на чесън, имат дъх на чесън. Ако се вярва на някои изследвания, децата предпочитат кърмата със слаба чеснова миризма. Що се отнася до вашия въпрос. Действително, полезните за здравето сернисти съединения, имат специфична миризма. На мен ми се струва нелогично да очакваме изгода от продукт, когато след неговата употреба не открием чеснов дъх.  

 ОЩЕ ЗА РАКА НА СТОМАХА, ЧЕТЕТЕ ТУК