Back to top medicaltime.bg

Д-р Дениз Бакалов: "Скринингът, ранната диагноза и профилактиката са изключително важни при болестите на щитовидната жлеза!"



 Скринингът, ранната диагноза и профилактиката са изключително важни при болестите на щитовидната жлеза, каза в интервю за MedicalTime д-р Дениз Бакалов – специалист по ендокринология и болести на обмяната.

Работи в Клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“, като от 2011-та година е и главен административен лекар. Д-р Бакалов е асистент към Катедра вътрешни болести на МУ-София, член на Българското дружество по ендокринология, на Европейска асоциация за изучаване на диабета и на Американска диабетна асоциация.

  • Д-р Бакалов, кое е най-важното, което ние, обикновените хора, трябва да знаем за болестите на щитовидната жлеза?
  • Важно е да се знае, че болестите на щитовидната жлеза са доста широко разпространени като до голяма степен оплакванията при тях могат да се свържат и с други заболявания. Т.е., началото на едно такова заболяване не е много демонстративно. Друг важен факт е това, че жените боледуват 8 до 10 пъти по-често от мъжете, което до голяма степен е свързано с

  женските полови хормони

 БЕЗПЛАТНИ ПРЕГЛЕДИ ЗА ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА

 


Затова всъщност най-високата честотата на заболяванията на щитовидната жлеза при жени се отбелязва, най-общо казано,  през три периода от техния живот: след пубертета (между 20 и 30 години); около бременност и раждане и периода около менопаузата, т.е. другият пик на откриване на тези заболявания е на около 50-годишна възраст. Характерно за болестите на щитовидната жлеза, както вече споменах е, че симптомите могат да се препокриват с други заболявания. Например при повишена функция на щитовидната жлеза водещ симптом може да е само сърцебиенето. По тази причина болният често бива насочен от общопрактикуващия лекар към кардиолог, където се правят допълнителни кардиологични изследвания, които обаче не установяват никакво сърдечно заболяване.

И чак тогава кардиологът се досеща да пусне изследване за хормони на щитовидната жлеза, които са променени и т.н. Или обратното, когато става дума за хипофункция, много често симптоматиката може да е неврологична или психиатрична. Такива пациенти могат да изпаднат в депресия, да имат чисто неврологични оплаквания, които също да заблудят общопрактикуващия лекар и той да насочи такъв болен към други специалисти. А това съответно забавя диагнозата.

  • По какви признаци може да се разпознае понижената функция на щитовидната жлеза?
  • Хипофункцията най-често започва с лека умора и отпадналост. Някои хора се оплакват от косопад, чупливи нокти, суха, лющеща се кожа. Болният може развие анемия, т.е. нисък хемоглобин. Обикновено сърдечната дейност при такива болни е забавена. Нерядко обаче, наред с тези характерни симптоми, понякога такива болни страдат от сънливост през деня, отпадналост и безсъние през нощта, т.е. една промяна на денонощния ритъм. Много често възниква

нарушение на менструалния цикъл при жените

развива се еректилна дисфункция при мъжете, т.е. намалено либидо, намалено сексуално желание. Освен това се получават отоци по лицето, по крайниците също. Общо взето, това са най-често водещите симптоми и при мъжете, и при жените.

  • Може ли да се посочат причините, но от гледна точка на профилактиката? Имам предвид ако се знаят причините, могат ли да се избегнат рисковите фактори?

 

  • Разбирам какво искате да научите. По принцип, когато хора със заболяване на щитовидната жлеза посетят нас, ендокринолозите, винаги ги разпитваме дали някой във фамилията има такова заболяване. Понеже при автоимунните заболявания на щитовидната жлеза до голяма степен има генетична предразположеност, ние трябва да знаем има ли фамилност.

Става дума за автоимунния тиреодит на Хашимото, следродовия тиреоидит или т.нар. безболков тиреоидит. Ако има фамилност, препоръчваме децата или младите хора след пубертета да се подложат на скринингови изследвания. Така ние ще видим дали съществува вероятност този човек да развие съответното заболяване.

  • Д-р Бакалов, може ли да се говори за рискови групи при условие, че вие казахте колко широко разпространени са болестите на щитовидната жлеза?

 В миналото, другата група, възлестите заболявания на щитовидната жлеза, т.нар. гуши, са били свързани с йодния дефицит. Йоден дефицит е имало в Рило-Родопския масив, Пиринска Македония, района на Сливен и Ямбол също. Всъщност това вече е изкоренено, но все пак има възрастни хора, които са живели там в онези години – 50-те, 60-те години, когато е имало такъв йоден дефицит.

Затова също се интересуваме и от този факт, когато откриваме

възлеста гуша на щитовидната жлеза

Те обикновено се проявяват с доста големи размери на жлезата, с множество възли, независимо дали пациентът е с нормална функция на органа, дали е с повишена функция. По-рядко възлестите образувания протичат с хипофункция, т.е. намалена функция на щитовидната жлеза.

 

  • Какво се предприема при установяване на понижена функция на щитовидната жлеза?

 При намалена функция на щитовидната жлеза трябва да се оцени степента на намалената функция, т.е. дали дефицитът на хормони на щитовидната жлеза е много голям или е сравнително умерен. Или пък е нисък. Изследват се нивата на хормоните – специално ТSН и FТ4 хормона – свободната фракция на Т4 хормона. И другият фактор, който определя дали да се започне заместително лечение с хормони на щитовидната жлеза, е възрастта. Например при пациенти над 70 годишна възраст, според американските и европейските препоръки, започваме заместително лечение с хормони на щитовидната жлеза при нива на TSH 8 и над 8.

Съответно под 70 годишна възраст, да кажем 50-70 годишна възраст и ако има симптоми, тогава започваме заместително лечение и при нива на TSH под 8. А при жени, които искат да забременяват и раждат, прицелните нива на TSH са от порядъка на под 2 мили-международни единици. Т.е., при тях започваме заместително лечение и при по-ниски нива на TSH.

  • Какво включва заместителното лечение?
  • Заместителното лечение включва прием на хормон на щитовидната жлеза, който е синтетичен и на практика напълно безопасен по време на бременност. Т.е., не очакваме някакви нежелани лекарствени реакции в случаите, при които няма предозиране.

Единственият риск е ако се предозира хормонът, т.е. заместителното лечение на практика няма някакви нежелани лекарствени реакции. Напротив, има допълнителни положителни ефекти върху холестерола, върху телесното тегло също. Защото обичайно хората с хипофункция качват телесно тегло, задържат течности. Обичайно като се започне лечение, би трябвало, ако се спазва и някакъв хранителен режим, да спадне теглото, да намалее холестеролът, отоците да изчезнат.

  • Д-р Бакалов, искам да ви попитам възникват ли усложнения ако не се предприеме лечение по някаква причина?

 Усложненията на практика могат да се разделят на две основни групи. Едната група са хронични усложнения при хипофункция на

щитовидната жлеза

защото хипофункцията настъпва бавно и хроничните усложнения обичайно са свързани с покачване нивото на холестерола. Това от своя страна води до една ранна атеросклероза, което до някаква степен увеличава и сърдечно-съдовия риск. Затова говорим за хронични усложнения, т.е., случват се бавно, за месеци и години.

Обратно, при хиперфункцията на щитовидната жлеза усложненията могат да бъдат и хронични, но по-скоро са остри. Защото ако има много високо ниво на хормоните на щитовидната жлеза, това отново уврежда сърдечно-съдовата система и може да се стигне до т.нар. тиреотоксична криза. Тя се проявява с много висок пулс, с излизане от сърдечния ритъм (това се нарича предсърдно мъждене, предсърдна екстрасистолия), с други камерни усложнения.

Може да провокира пристъп на исхемична болест на сърцето, може да се достигне до сърдечен арест даже. Може да се достигне до многоорганна недостатъчност в резултат на тази хиперфункция. Ако, разбира се, не се предприемат действия навреме или лечение в интензивно отделение в болнична обстановка.

  • Предполагам, че това са редки случаи?

 Изключително редки, все по-редки през последните години, защото достъпът до медицинска помощ е много по-улеснен и мисля, че напоследък заболяванията се хващат доста по-рано. Освен това ако пациентът се придържа към предписаното лечение, не би трябвало да има такива усложнения. Обичайно ги виждаме при хора, които по някаква причина са си спрели лечението, не са се придържали към него или самоволно са повишили или намалили дозата на медикаментите без да се консултират с личния лекар или с ендокринолога. И това съответно е довело до някакви усложнения.

  • Д-р Бакалов, не знам дали е удачно, но ще ви попитам: карциномът на щитовидната жлеза има ли място в този разговор, има ли връзка с понижена или повишена функция на щитовидната жлеза?
  • Вероятно поради по-големите ни диагностични възможности, напоследък честотата на откриване на карцином на щитовидната жлеза е по-висока. Това може да се свърже и с много други фактори – 30 години след Чернобил, различни йонизиращи облъчвания, йонизираща радиация, други фактори на средата, които могат да отключат карцинома на щитовидната жлеза. И тука отново се намесва фамилността. Понякога има съчетание на карцином на щитовидната жлеза с тиреоидит на Хашимото. Искам да отбележа, че в този случай образната диагностсика, т.е. ехографията, е абсолютно необходима.
  • А до каква степен скринингът и профилактиката помагат за недопускане на болестите на щитовидната жлеза?
  • Скринингът и профилактиката са изключително важни в случая, защото както казах, има определени райони и популации от хора, които са с по-висока разпространеност на заболяванията на щитовидната жлеза. В тези райони е препоръчително да се прави скрининг. И той да включва ехографско изследване, изследване поне на един регулаторен хормон като TSH, изследване на поне едно антитяло спрямо щитовидната жлеза като т.нар. микрозомални антитела. С една дума, скринингът е изключително препоръчителен и необходим, за да се откриват заболяванията в ранна фаза.
  • Д-р Бакалов, в заключение какво ще препоръчате?

Бих препоръчал на онези родители, които имат диагностицирано заболяване на щитовидната жлеза – било то жени, било то мъже, да насочат децата си след 18-годишна възраст към скринингови изследвания. И основно, да им направят ехография на щитовидната жлеза. И другият важен момент – в районите, където има повишена разпространеност, просто трябва да има по-голяма информираност.

Да се провеждат кампании, за да може да се обхванат колкото се може повече хора, които да бъдат диагностицирани. Защото има планински райони, отдалечени от областните центрове, които не са обхванати. При нас идват доста възрастни хора, които не са получили ранна диагноза, с едни големи гуши, които са вече трудно овладяеми медикаментозно.

Подлежат на оперативно лечение, а те имат и допълнителни сърдечно-съдови усложнения. А това покачва оперативния риск при тези пациенти. Така че скринингът, ранната диагноза, профилактиката са изключително важни при заболяванията на щитовидната жлеза.