Back to top medicaltime.bg

СКАНДАЛ! Д-р Иван Добринов: Тенденциозно и едностранчиво е всичко, представено в доклада на Комитета по изтезанията на Съвета на Европа!

Имах някакви нереалистични очаквания, че този път от Европа ще дойдат компетентни, добронамерени хора…



 

Това каза в коментар за MedicalTime д-р Иван Добринов -  психиатър в Държавна психиатрична болница – град Раднево, началник на шесто мъжко отделение.

 

Поводът: докладът на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, оповестен в началото на май, тази година.

 Ето и цялото становище на д-р Иван Добринов:

"Следя последните събития в родната психиатрия и немея… Абсурдите винаги са били част от работата ми, но в такива мащаби – никога. В съзнанието ми изплува заглавието на тъп американски филм, който съм гледал като дете. Наричаше се „Има ли пилот в самолета”. Пошло и бездарно написан сценарий, нескопосан хумор, слаба актьорска игра. И една гнусна сцена: голям вентилатор, срещу който летят изпражнения…

 

В началото на май, 2018 г. по медиите гръмна нова сензация, свързана с мизерията в българските психиатрични болници, в затворите и в домовете за хора с психични увреждания. Официално бе представен докладът на Комисията по изтезанията на Съвета на Европа. Защо е необходимо някой да ни казва това, което знаем и срещу което се борим вече 10-20 години? И защо досега никой от управляващите не си е мръднал пръста, за да промени нещо? 

 

Скандалът затихна за няколко дни. Виждал съм десетки формални проверки от български администратори, имащи за цел да прикрият истинските проблеми. Имах някакви нереалистични очаквания, че този път от Европа ще дойдат компетентни, добронамерени хора с желание да помогнат за промяна и подобряване на положението на болните. Дори си бях подготвил да им покажа абсурдната си кореспонденция с институциите по темата. За съжаление, видях точно обратното: добре платени охранени бюрократи с луксозен микробус, инструктирани да констатират изтезания на болните от персонала. Бяха нагли, високомерни, арогантни, леко сервилни и с напълно формално отношение.  Демонстрираха превъзходство спрямо нисшите създания в лудницата. Разпитваха с часове всички, но селективно подбираха информацията. Тършуваха из складове, мазета, тавани, шкафове, явно търсейки уредите ни за мъчения.  Накрая с огромна възбуда са снимали една пръчка, открита в санитарската стая в едно от осемте все още работещи „на магия“ отделения. Този сюжет впоследствие беше доста разкрасен и  раздут в медиите. В крайна сметка заради проверката си изпуснах автобуса. Болните ми се смееха, че комисията по правата май наруши моите…

 

Не оспорвам фактите, а начинът на поднасяне. Всичко е тенденциозно и едностранчиво. Малкото хора, които все още работим при тежките условия на държавните психиатрии, категорично не сме отбор садисти и това отношение беше гнусно.  Мисля, че проблемът има две страни. Институциите си затварят очите и отклоняват средства и ресурси, а проверката има за цел само да храчи и да създава сензация, разделение и да осигурява оправдание на управляващите. Няма абсолютно никакви адекватни последствия от докладите, комисиите, проверките.

 

Министерство на здравеопазването направи работна група. Нещо пак не са разбрали! Нямаме нужда от работна група, а от повече персонал, трябва ни щат за санитари, медицински сестри, психотерапевти, охранители и т.н. И трябва санитарите да не са на минимална работна заплата. А стандартите по психиатрия си висят на сайта на МЗ от години, ясно е какво липсва.  Зловещият недостиг на обучен персонал, лошите битови условия, пълната липса на ресоциализация за психично болните, всичко това някак минава на заден план. Когато ние още през 2012 г. повдигнахме въпроса за охрана, санитари, ограда и т.н., никой не обърна внимание, тогава ни се подиграваха. Сега ние сме си виновни, че трябва без охрана и персонал да обгрижваме едни от най-тежко болните... Никой от комисията не попита как работи персонала при тези условия и колко бити сестри, санитари и лекари има...

 

Едно от обвиненията беше, че пациенти помагат за санитарската работа в отделенията под  формата на трудотерапия. Да, това не е редно. Да, трябва да има много повече санитари в болницата. Но това зависи от управляващите, определящи щата и заплатите, не от нас.  Много от пациентите ни, работещи като санитари, са доста по-адекватни, грижовни, ангажирани и съвестни, от хората, насочени от бюрото по труда... От друга страна, ако оставите сам човек без охрана цяла нощ да пази 70 тежко болни и агресивни болни с шизофрения, умствена изостаналост, мания, епилепсия и какво ли не още, той ще се чуди как да се предпази. Аз лично съм носил палка, когато се налага да ходя през нощта спешно до отделенията в другия край на огромния двор. За мой късмет никога не ми се е налагало да я ползвам. На всяко дежурство ние реално рискуваме живота си. Всяка детска градина има охрана, но най-голямата психиатрична болница в България е без нито един охранител. Нападали са ме глутници кучета, цигани, пияни граждани, местни хулигани, гонил съм хора с въздушни пушки, които стрелят по двора...  Никога не съм толерирал насилието, но при липсата на регламент инцидентите са неизбежни.

 

Как отразиха всичко това медиите? Формулирането на гръмки и кухи заглавия стана нещо обичайно. Докладът беше интерпретиран доста свободно. В един текст бяха смесени затвори, държавни психиатрични болници, арести, домове. При всеки следващ преразказ добавяха нови фантастични детайли и  измислици. „… пациенти съобщават, че са били удряни, ритани и блъскани от санитарите… санитарите носели пръчки, с които утвърждавали властта си и заплашвали пациентите. Пръчките били открити впоследствие от наблюдателите…”  Или поетичното „много от пациентите били силно ограничени при достъпа до чист въздух…”;  „…без зачитане на лично пространство и право на личен живот”; „Експертите посочват, че са получили информация, че пациенти от Психиатричната болница в Раднево са били пребивани от служители на лечебното заведение. Установено на място е, че последните се разхождат с палки.”

 

Както сполучливо писа един колега: в доклада е полуистината, само последното изречение е напълно вярно. Аз лично не споделям нито една от двете гледни точки: нито на управляващите, нито на проверяващите. Сега очакваме какво ще предприеме  назначената в МЗ работна група, освен да отлага реалните действия до затихване на скандала.

 

А свободното падане продължава…"