Back to top medicaltime.bg

Рязкото навлизане на нови синтетични наркотици доведе до допълнителен хаос в здравната ни система



  • Една болезнена тема, по която уж не си затваряме очите, но пък и нищо не постигаме, е темата за все по-набъбващия проблем с употребата на синтетични наркотици от тийнеджъри, младежи и дори деца. Предлагаме ви професионален, компетентен и до голяма степен критичен коментар на един от най-добрите специалисти в тази сфера.
  • Д-р Иван Добринов – лекар-психиатър в Държавна психиатрична болница, град. Раднево, където е началник на шесто мъжко отделение, а пациентите му са хора с оформена зависимост към алкохол и наркотици. Д-р Добринов е консултант към Сдружение „Майки срещу дрогата”, Пловдив и член на Сдружение на психосоциална рехабилитация и ресоциализация „Избор” в Стара Загора. Вече и със собствен кабинет в гр. Стара Загора.

 

  • Многократно през последните четири-пет години сме коментирали темата за новите неизследвани рискове пред нашите деца. Рязкото навлизане на нови синтетични наркотици доведе до допълнителен хаос в здравната ни система. Както по традиция се случва у нас, пак се оказахме напълно неподготвени за непознатите предизвикателства. Нещо повече: преструваме се, че такъв проблем няма. Бързо менящите се модели на употреба, масовото предлагане чрез интернет, динамичният пазар, тенденцията за комбинирана употреба, дезорганизацията в образователните, здравните и социалните структури, консуматорските тенденции  в обществото ни и недостигът на достоверна информация, водят логично до деградация на много иначе перспективни млади хора.
  • Като цяло рязко нараства броят на хоспитализирани агресивни младежи с остри психиатрични отклонения, причинени от стимуланти и синтетични канабиноиди.
  • Само в отделението за зависими, където работя, броят хоспитализациите се е увеличил за период от 3 години с почти 1/3. Колеги от общопсихиатричните отделения споделят същите тенденции. Липсват места за лечение на младежи с такива отклонения и това никак не безпокои управляващите. Всяка седмица ни звънят уплашени родители на буйстващи 15-17-годишни ученици и питат къде и как могат да получат помощ. За съжаление не мога да ги успокоя: държавата ни не полага никакви грижи за увредените от наркотици тийнейджъри. Точно обратното: оставя ги да продължат по наклонената плоскост, докато станат пълнолетни, или предизвикат някой фатален инцидент. Няма никакво разбиране за нуждата от система за обхват на такива хора. Дори острото състояние да   бъде своевременно овладяно, ученикът напуска спешния център, токсикологията или психиатрията, връща се в старата компания и след няколко дни е в същото неадекватно състояние.
  • Усещането за фрагментиране на превантивните и лечебните структури е стряскащо. Медиите периодично цитират поредните статистически данни, според които нашите ученици са все на първите места в Европа ту по употреба на амфетамини, ту по консумация на алкохол и тютюнопушене. След зловещите констатации по правило няма последствия. Всичко си остава само тридневна сензация.
  • В общественото пространство, особено преди избори, се подхвърлят „претоплени” теми, водещи до шумни и безрезултатни скандали.
  • Най-често се употребяват темите за легализация на „медицинската марихуана”, масовото тестване на учениците и други подобни. Така след много шум никой не се сеща за истинските приоритети, симулира дейност, пишат се експертни становища, отчети, усвояват се средства.
  • Според данните от Системата за ранно предупреждение на ЕС, всяка година в Европа се регистрират по стотина нови психоактивни субстанции. За 2014 г. са били 101, за 2015 г. – 98. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите наблюдава над 560 нови психоактивни вещества. Никой няма ясна представа за опасностите, които ни дебнат. Справянето с толкова сериозна заплаха не е по силите на нито една институция или организация. Няма как без координация на държавните структури регистрираните тенденции да бъдат променени.
  • Как да стане това?
  • Аз лично нямам еднозначен отговор. Много бих искал коментарите ми да не звучат песимистично. И все пак ежедневният сблъсък с разбитите мечти на засегнатите семейства не може да остави човека безучастен. Инстинктът ни за самосъхранение като нация отдавна е приспан и все по-често губим най-ценното – децата си. Надявам се примирението и овчата търпимост да не са най-характерните белези на обществото ни…