Back to top medicaltime.bg

Проф. Петър Панчев от УМБАЛ „Александровска“ за опасността при повишена киселинност на урината



Урината е продукт на бъбречната функция. Изследването на урологично болните започва с анализи на урината. И най-отгоре на фиша е отбелязана реакцията на урината, която може да има широки граници – от силно кисела до алкална (4,5 – 8).
Нормално при здравия човек има слабокисела урина. Все пак реакцията на урината може да е между 6,2 – 6,7. Не трябва да се смята като правило, че при дадено заболяване на организма реакцията на урината е определена – например туберкулоза и кисела урина или пък туморен процес и алкална.

Реакцията на урината зависи от възможността на бъбреците да поддържат нормална концентрация на водородните йони в плазмата и извънклетъчната течност. При метаболитната активност в тялото се произвеждат нелетливи киселини – фосфорна, солна, млечна, лимонена, някои кетонни тела. Те се излъчват от гломерулите на бъбрека под формата на кетони, главно натриеви. Водородните йони се отделят и във вид на амониеви йони.

Реакцията на урината зависи главно от храната – ако е богата на белтъци, обикновено урината има кисела реакция, а ако е предимно растителна – алкална. Кисела реакция има и при гладуване, тежки диарии, ацидоза или след приемане на подкиселяващи медикаменти – например амониев хлорид, при лечение на фосфатни конкременти, прием на витамин С, кисели минерални води (Михалково, Стефан Караджово). През нощта и в ранните сутрешни часове урината е значително по-кисела, отколкото през деня, а също и при повишена телесна активност.

Целта на лечението е да се алкализира урината при рН 6,4-6,7. Това може да се постигне с редица медикаменти: натриев бикарбонат, солуран, урацид, урол, уралит „У“, алопуринол. Обикновено лечението се провежда амбулаторно.