Back to top medicaltime.bg

КАК ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ АЛКОХОЛНА ИЛИ НАРКОТИЧНА ЗАВИСИМОСТ?

12-стъпковите програми в групите Анонимни Алкохолици са едно от най-ефективните средства за поддържане на ремисията при зависими пациенти



 

Статия-анализ специално за MedicalTime от д-р Иван Добринов – психиатър в Държавна психиатрична болница – град Раднево, началник на шесто мъжко отделение. Пациентите му са хора с оформена зависимост към алкохол и наркотици. Д-р Добринов е консултант към Сдружение „Майки срещу дрогата” – Пловдив и член на Сдружение за психосоциана рехабилитация и ресоциализация „Избор” – Стара Загора. Дава консултации при проблеми с алкохол и наркотици.

 

Отдавна е известно, че зависимостта е хронично, рецидивиращо, прогресиращо и, ако не се лекува, често смъртоносно заболяване. Първата крачка към успешното изграждане на лечебна мрежа в България е точно приемането на тази концепция. За съжаление няма проста, бърза и универсална рецепта за най-добрата терапия - за различните етапи са подходящи различни интервенции. Държавата ни не е изградила система за обхват на такива пациенти. Като при всички хронични болести, не е възможно радикалното и пълно излекуване. Следователно зависимият трябва да се научи да спазва някои ограничения и поведенчески правила. На първо място трябва да му се помогне да приеме болестта, а след това – „да живее с нея или въпреки нея“.

 

Във връзка с нуждата от реформи в психиатричната помощ у нас, преди около 20 години  се заговори за биопсихосоциалния модел. Този модел се отнася към заболяването и болестта като към динамичен процес. Решаващо при него е с взаимодействието на биологични, психологични и социокултурални фактори.  Човек може да бъде най-добре разбран като нещо неделимо и цяло, а не когато тялото и психиката му се разглеждат отделно. Биопсихосоциалният модел ни дава възможности да откриваме комбинации между терапевтични методи, които са много по-ефективни. Болничното лечение обикновено е само част от възстановяването за един зависим. То трябва да  включва изследване, оценка, диагностициране, договаряне. При нужда може да се направи детоксификация. През това време се лекуват и честите телесни увреждания. Следва разработването и прилагането на многоосева стратегия за дългосрочна терапия, рехабилитация и ресоциализация. Съставя се индивидуален лечебен план, който периодично се преосмисля и ревизира. Постигането на видими и трайни промени както в емоционалното, така в социалното функциониране на болния изисква достатъчно време. Лечението на зависими в голяма психиатрична болница има някои сериозни предимства, но създава и известни затруднения. Основните проблеми у нас са свързани с недостатъчното финансиране, с недостига на обучени специалисти, с незадоволителните битови условия, стигматизацията. Често достигнатите по време на хоспитализацията резултати бързо се унищожават от липсата на поддържащи програми след изписване на болните. Много пациенти напускат преждевременно лечението. Това ги води неизбежно към рецидив и тежки усложнения.

 

В България групите за самопомощ и взаимопомощ са слабо познати. Все още отделни специалисти гледат на тях с  подозрение. Огромен брой хора циклират между здравните заведения и общността, а постигнатите по време на лечението резултати бързо се губят. Персоналът на Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов”– гр. Раднево има солиден опит в интегрирането на чисто медицинските с психо-социалните интервенции. За разлика от повечето психиатрични болници, ДПБ-Раднево има развити рехабилитационни програми и традиции в стимулиране програмите за самопомощ и взаимопомощ. Болницата е създадена през 1956 г. Програмите за пациенти, зависими към психоактивни вещества, имат дълга история. През 1964 г. е обособено първото самостоятелно Противоалкохолно отделение с 50 легла. Инициативата за изграждането му е на д-р Г.Кисьов и д-р В.Пеев. През есента на 1980 г. е завършена сградата на сегашното Шесто мъжко отделение със 70 легла и затворен профил. Построен е и филиал, който функционира на принципа на защитените жилища. Персоналът още по това време въвежда комбинация от медикаментозни и социотерапевтични методи, популяризира разбирането на алкохолната зависимост като болест. С разкриването на Противоалкохолното отделение се обмисля въвеждането на психотерапевтични методи. През април 1964 г. в болницата е учреден „Клуб на стремящите се към трезвеност”. Това е бил първият социотерапевтичен клуб за зависими, създаден в България. През 1968 г. той става основа за създаване на Терапевтичните общества в болницата. Започната е семейна групова психотерапия. Пациентите са включвани активно в трудотерапия и арттерапия. Някои от тези достижения са се запазили през годините, други са били унищожени.  Въпреки това се стремим да продължим тези традиции. През 2004 г. в Шесто мъжко отделение на болницата бе започната групова психотерапия. Използват се когнитивно-поведенчески техники и инструменти, взаимствани от модела на терапевтичните общности. Терапевтичната група е с непрекъснат и отворен характер.  Сбирките се водят от психиатър и психолог. Пак през 2004 г. направихме неуспешен опит чрез съвместен проект с нестопанска организация в района на ДПБ-Раднево да бъде изградена терапевтична общност за зависими в отделна сграда. За наше огромно съжаление административните и бюрократични пречки се оказаха непреодолими.

 

Идеята за група АА в болницата беше обсъждана многократно след 2005 г., имахме и два неуспешни опита. От началото на 2007 г. в Шесто мъжко отделение на ДПБ-Раднево се създаде група Анонимни Алкохолици (АА). Първата сбирка беше на 21.01.2007 г., благодарение ентусиазма на четирима учредители и подкрепата от страна на персонала. Болницата предостави помещение за сбирките и тематична литература, като инициативата бе поета от лекуващи се пациенти, посещавали подобни сбирки в Чикаго и в София. Постепенно броят на сбирките се увеличи, нарасна и броят на участниците. Групата просъществува и даде много сериозен принос за личностовото развитие на повечето от участниците в нея.  Бяха направени опити за онлайн сбирки по интернет, което силно разшири възможностите. Част от изписаните зависими посещават сбирките на АА в градовете, където живеят, като така успяват да предотвратят рецидив. Нашите сбирки ежеседмично се посещават от членове на АА в различни градове.

 

Един от основателите на групата АА в ДПБ-Раднево сподели в свое писмо: „От дума на дума в нас се разпалваше някакъв нов пламък, нова искра на надеждата и вяра, че има изход… Постепенно доста пациенти, които ни гледаха скептично, с насмешка и недоверие, в крайна сметка проявяваха любопитство и се престрашаваха да дойдат сред нас. Каква бе радостта ни, когато някои от тях оставаха и се превръщаха в едни от най-усърдните членове… С радост забелязвам промяната както в мен, така и в моите събратя. Ясно виждам как Програмата действа. Доста почнаха да се разхождат с тетрадки под мишница, където са започнали да си правят анализа по четвърта стъпка и ежедневния по десетата. Първоначалното ми настроение и мисли, че тук в Раднево ще изгубя поредните два-три месеца от живота си… в погубващи мисли за вина, самосъжаление и жалки планове как да се измъкна от блатото след като изляза навън, бяха опровергани… Какво по-идеално място от това за съсредоточена работа по Програмата!”

 

Много световноизвестни учени твърдят, че 12-стъпковите програми са едно от най-ефективните средства за поддържане на ремисията при зависими пациенти. Групите за самопомощ могат да допълнят и разширят ефектите от професионалното лечение. В по-напредналите от нас държави терапевтичните програми за зависими окуражават пациентите си да участват в групи за самопомощ по време и след приключване на формалното лечение. Те разглеждат трезвеността не като някакво определено състояние, а като процес – най-често продължителен, основаващ се на себепромяна, промяна на ценностната система и начина на живот. Идеята за АА е възникнала през юни 1935 г. в САЩ, в Акрон, щата Охайо, по време на разговор между един бизнесмен от Ню Йорк – Бил У. и един лекар от Акрон – д-р Боб С. Голяма помощ им оказал и д-р У.Силкуърт, специалист по проблемите на алкохолизма от Ню Йорк. АА са открили по метода на пробите и грешките, че алкохолизмът не е грях, нито болест на волята. Те са се убедили, че алкохолизмът не е само физическа зависимост към алкохол, но също така и болест на мисленето и чувствата, срещу която ефикасно могат да помогнат обучително-терапевтичните методи и духовното развитие. Най-точно същността на програмата се определя така: „Анонимни алкохолици е братство на мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето. Няма такси или вноски за членуване в АА; ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения. АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи. Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.” (А.А. Grapevine).

 

Програмата на 12-те стъпки на АА определя посоката и етапите на процеса на лична промяна. Протичането на този процес се доближава до динамиката на процеса на психотерапия и подобно на нея прави възможно премахването на симптомите на болестта чрез психологични средства и постигането на полезни промени в здравословното състояние и в поведението. Програмата на 12-те стъпки е привлекателна заради това, че в нея успешно са съчетани няколко на пръв поглед противоположни елемента:

-         демократичен организационен модел с ритуално спазване на програмата;

-         приемане на безсилието със силно изискване за активна отговорност и ангажираност в процеса на промяна;

-         наблягане върху духовността с отхвърляне на религиозния догматизъм;

-         подчертаване на значението на исконните ценности (грижа за другите, общност, даване) и съвременна отвореност и приемане;

-         модел на болестта, който изключва излекуване, но същевременно гарантира възможност за овладяване на неизлечимата болест.

 

Основен принцип на АА е анонимността. Тя предотвратява естествения стремеж на някои членове да изпъкнат сред приятелите си или пред обществеността. Смирението, изразено чрез анонимността, е най-добрата защита на движението „Анонимни алкохолици”. Така се отстоява правилото да се поставят принципите пред личните амбиции и интереси. Популяризирането на дейността става като стриктно се спазват определени ограничения. Най-ефективни са откритите сбирки, на които могат да присъстват всички желаещи. Хора от групите могат да говорят пред обществени организации, църковни групи и медицински дружества, с условието да не се споменават имена и да не се публикуват снимки. АА не търсят източниците на болестта, не питат защо някой пие, не извършват операции, не предписват медикаменти. Те не обещават излекуване на болния чрез някого или нещо, дошло отвън. За тях болният е субект на лечението – не лекарят ще трябва да го поправя, а той самият трябва да промени себе си, като лекарят или терапевтът трябва да му помага в това. Естествено, медицинските средства и методи са задължителни при определени етапи на лечение: за детоксификация, за овладяване на делир, припадъци, психотични разстройства, депресия и др., както и за многобройните телесни болести, съпътстващи алкохолизма. За популяризирането на АА основна роля изиграла една изключителна книга, станала емблематична за обществото на Анонимните Алкохолици. Наричат я “Голямата книга”. Първото издание излиза в далечната 1939 г. През следващите шестнадесет години са произведени над 300 000 копия. Второто издание е през 1955 г., в тираж 1 150 000 копия. Третото издание е през 1976 г., копията от това издание надхвърлят 19 550 000 (общо във всички формати). През 2001 г. излиза нейното Четвърто издание. Сега може да бъде намерена на много места и в Интернет. Тъй като тази книга е станала основна за АА и е помогнала на милиони алкохолици по целия свят да се възстановят след тази коварна болест, радикални промени в нейното съдържание не се правят, а само се допълва с нови истории и идеи.

 

Някои специалисти залитат в опитите си да постигнат контролирано пиене и да върнат „волята да не пие” при своите пациенти чрез различни методи. АА смятат, че няма начин да се възвърне контролът върху пиенето, а подобни усилия не помагат на болния да промени  себе си. Всеки алкохолик мечтае да си възвърне контролираното пиене. Условието за оздравяване е точно обратното – да признае, че няма начин да се възвърне контролът. Вместо въпроса „Защо пие?”, АА се съсредоточават над „Какво да направи, за да не пие?”. Хората, които за първи път чуват за програмата АА, често изпитват недоверие и съмнения. Разбиранията за духовност и висша сила в повечето случаи са чужди на пиещия алкохолик, те са много различни при всеки зависим. Въпреки честите необосновани нападки на тази тема, АА не е религиозна организация. В групите могат да се срещнат хора, изповядващи различни религии, атеисти и агностици. Джеф Броновски, духовен съветник в центъра за възстановяване „Хейзълден” в САЩ, дефинира разликата. Той пише: „Религията е доктрина, догма и теология; духовността е любов, грижа и опора.”

 

Проблем на всеки алкохолик е емоционалната незрялост, неумението да се справя със собствените си чувства, с отношенията си с другите хора. Алкохолът е, от своя страна, деструктивно средство за справяне с живота. Спирането на пиенето само по себе си не решава проблемите на болния, то почти неизбежно е последвано до поредния запой. Стабилната ремисия изисква нещо повече от въздържание. За да се постигне, е нужно човек да работи активно за промяна на самия себе си, за емоционално съзряване, за цялостна промяна в стила на живот, начините на поведение, целите, ценностите. Програма за такава промяна съдържат 12-те стъпки на АА. Програмата "Дванадесет стъпки" започнали да прилагат и при решението на конкретни проблеми от друго естество, например - преяждане, сексуална зависимост, анорексия, стремеж към трупане на пари, хазарт и др. В края на 70-те години започват да се появяват все повече групи на "Анонимните Алкохолици", а малко по-късно и "Анонимните Наркозависими". В тези години движенията силно се разраснали и укрепнали. На събиранията на тези групи може да присъства всеки, който мисли, че има проблем с алкохола и наркотиците. Роднините на тези хора, а също и техните приятели и всички, които ги интересува този проблем, могат да посещават тъй наречените открити сбирки на групите. Много е важно близките на зависимите сами да започнат да работят в специалните групи за взаимопомощ „Ал Анон”.

 

Дългогодишният опит на АА показва, че най-успешният метод е сътрудничеството на АА с професионалистите от здравните служби: с лекарите, с психиатрите, с психолозите, медицинските сестри, социалните работници, с работещите в спешните центрове и други медицински служби. Това сътрудничество е най-съществената характеристика на съвременните центрове за лечение на алкохолизма по света. Там представителите на много специалности работят съгласувано, като се стараят да помогнат на зависимите да променят самите себе си. Най-добрата формула за нашите пациенти е сътрудничеството, съдействието и взаимното допълване на професионалната помощ и взаимопомощта. Опасни и вредни за пациентите са съперничеството и борбата между тези две направления, които имат всъщност еднакви цели и еднакви ценности, а се различават само по обсега на действията и методологията.

 

В средата на ХХ век в щата Минесота в САЩ започва изграждането на модел за професионална помощ, включващ много елементи от програмата АА и основан на стриктното партньорство и сътрудничество с движението за взаимопомощ на алкохолиците и съзависимите членове на семействата им. В този модел се използват постоянно обновявани психиатрични, психологически и педагогически знания, както и широк спектър от психотерапевтични умения. Моделът е наречен „Минесота”. Новата концепция, заложена в него, разглежда зависимостта като първична болест, а не като симптом на друго, дълбоко скрито разстройство. Голям принос на Модела „Минесота” е добавянето към био-психо-социалната концепция един важен елемент: дълбокото уважение към духовното развитие, което се превръща в стимулираща и поддържаща сила за освобождаване от зависимостта. Терапевтите разбрали какво огромно значение има участието и ангажираността на пациента в процеса на оздравяване. Така в лечебните програми започнали да формират мултидисциплинарен екип, включващ специалисти от различни области: лекари, медицински сестри, психолози, социални работници, духовни съветници. За първи път до редовната работа с пациентите били допуснати непиещи алкохолици, преминали специално обучение и достигнали поне двегодишен непрекъснат стаж на трезвеност. През 1954 г. тази специалност била призната официално и включена в класификатора на професиите в щата Минесота, а няколко години по-късно – във всички американски щати и Канада. Доброволци от АА поели ролята на свързващо звено между болничните отделения и общността на АА. Те идвали на срещи с лежащи пациенти, водели ги на сбирки, споделяли своя опит с тях. Поощрявала се максималната откровеност в общуването, при строго определени правила за конфиденциалност и анонимност. В програмите за лечение на алкохолици в минесотските центрове се появил просветителски елемент, основаващ се на провеждането на разговори с активно участие на пациентите.

 

В България първата сбирка на АА се е състояла на 05.12.1989 г. Групи АА вече функционират и в много градове.  Организират се виртуални сбирки. Подобрява се координацията с институциите – болници, затвори, дневни центрове и групите АА извън тях. В това отношение опитът на групата АА в ДПБ-Раднево е изключително ценен.

 

Повече информация и пълен списък с функциониращите групи могат да бъдат открити в интернет:

 

http://www.aa-bg.info/

http://www.drugsinfo-bg.org/spisak-s-mesta-za-pomosht/anonimni-sbirki/