Back to top medicaltime.bg

Д-р Петя Чавеева: Необходима е социално насочена здравна политика по отношение скрининга на хромозомни заболявания



Необходима е социално насочена здравна политика по отношение на скрининга на хромозомни заболявания

 В 21 век на всяка забременяла българска жена трябва да се предлага индивидуален скрининг-тест за тези заболявания

 Каза в интервю за Medicaltime д-р Петя Чавеева – акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина и вътреутробна фетална хирургия в Медицински комплекс „Д-р Щерев”, София. Придобива и сертификат за компетентност по фетална ехокардиография от проф. Линдзи Алън. Д-р Чавеева е обучен специалист по инвазивни диагностични процедури Хорионбиопсия/Амниоцентеза. Последната година от обучението на д-р Чавеева в школата на проф. Николаидес преминава в областта на високоспециализираната ендоскопска фетална хирургия – лазерна коагулация на кръвоносни анастомози при усложнение на монохориална плацентация и миниинвазивна фетоскопия. През 2014 и 2015 д-р Чавеева прилага в Медицински комплекс „Д-р Щерев” за пръв път в България три иновативни оперативни техники на нуждаещите се бебета още в майчината утроба – фетална лазерна хирургия за лечение на трансфузионен синдром, вътреутробно кръвопреливане и миниинвазивна операция на вродена диафрагмална херния.

  • Д-р Чавеева, да започнем стандартно, в какво се изразява и каква е целта на феталната медицина?
  • Като цяло феталната медицина е един клон от акушерството и гинекологията, който в световен мащаб е заел вече своето място. Налагането му в България все още е един процес, в който участват и са въвлечени много хора. Това са специалисти акушер-гинеколози, които имат тясна специализация в областта на изследване на фетоса като пациент.

Мястото на феталната морфология е безспорно в 21 век.

Всеки един родител иска да знае как ще протече бременността, дали бебето ще бъде здраво, какъв е рискът от хромозомни заболявания, от генетични синдроми, от структурни заболявания, от структурни синдроми.

Иска да научи какъв е рискът от преждевременно раждане, какъв е рискът от високо кръвно налягане или повишена кръвна захар по време на бременност. И това са въпросите, насочени към специалистите по фетална морфология.

Те трябва да дадат отговор на всичките тези толкова много въпроси: за състоянието на плода от една страна, от друга страна – за състоянието на майката. Така че феталната морфология има своето място, тя обуславя това да бъдем полезни в колаборация, разбира се, с колегите акушер-гинеколози, за добро проследяване на една бременна и за една гаранция за нормален изход от бременността. Което означава здрава майка и здраво бебе.

  • По-скоро рядко или не толкова рядко се установяват аномалии и отклонения в развитието на плода, които изискват медицинска намеса? От гледна точка на вашата практика?

 Обществената статистика и въобще наблюденията в световен мащаб показват, че при около 95 % от бременните бременността протича добре. Т.е., бебетата им не са афектирани с хромозомни заболявания или със структурни увреждания. Т.е., една много малка пропорция се дължи на хромозомни заболявания и структурни увреждания – при около 5 % от бременните. За наше голямо щастие повечето майки и повечето бебчета са здрави. Или ако делегираме нашата мисъл само към фетоса като към пациент, в по-голяма част от случаите се очаква една бременност да завърши добре.

скрининг на хромозомните заболявания

Ние се борим именно при тези 5 % да открием дали се касае за хромозомно увреждане от една страна, или се касае за структурно увреждане, което са две различни неща.

  • Дават ли възможност постиженията на феталната медицина на ранен етап да се уловят дадени проблеми с развиващото се в майчината утроба бебенце?
  • Разбира се. Установяването или заподозряването на определено структурно увреждане или на определено хромозомно увреждане става още в първи триместър. Аз много пъти в много други интервюта аз съм казвала, че есенциално, първостепенно за една бременна жена е посещението й при специалист по фетална медицина между 11-та и 13- гестационна седмица.

Именно тогава е времето, когато на всяка жена би трябвало да се предложи скрининг-тест за хромозомни заболявания. На всяка една българска жена, която е забременяла, би трябвало да й бъде предложен и, разбира се, извършен индивидуален скрининг за това дали за нейното бебе има риск от Даун синдром, Едуард синдром, Патау Синдром, Търнър синдром, Клайнфелтер синдром.

Дали органите на този етап от бременността са добре развити. За съжаление това изследване не се покрива от Здравната каса за всяка една забременяла жена, което, по мое мнение, е недостатък на българското здравеопазване в 21 век. Нашата цел е чрез многото срещи с нас, специалистите по фетална медицина, да изградим или да дадем възможност на бременните жени да се образоват, за да могат сами те да изискват това, което се полага на всяка една жена по време на нейната бременност.

  • Какви конкретни мерки за терапия се предприемат в такива случаи? Моля да посочите видовете процедури, които обикновено прилагате?

 Като цяло ако говорим за диагностичен тест, който да ни даде 100 процентова диагноза дали бебето има хромозомно заболяване или не, това са така добре познатите биопсия на хориални възли, или т.нар. плацентоцентеза в първи триместър на бременността и амниоцентеза във втори триместър на бременността. Това са инвазивните диагностични тестове, които дават възможност генетиците да потвърдят или да отхвърлят дали бебето има хромозомно заболяване.

Това е, което се прави от гледна точка на

хромозомни заболявания

Ако пък  погледнем от друга гледна точка и наблегнем на това може ли да третираме фетоса като пациент и дали той има нужда да претърпи хирургия докато още е в утробата на майката, това е другият тест на вътреутробните интервенции. И те се изразяват в потвърждаване или отхвърляне на няколко заболявания:  усложнения при еднояйчни близнаци, диафрагмална херния, нарушения в строежа на органите от коремната в гръдната кухина, образуването на течност около белия дроб, усложнения от гледна точка на общата плацента при многоплодна бременност. Това е горе долу аспектът на феталната хирургия: лазераблация и поставяне на балон-катетри и поставяне на шънт.хромозомн и заболявания

  • Д-р Чавеева, всички станахме свидетели преди 3 години, когато вие лично извършихте успешно лечение на бебета в утробата на майката. Искам да ви попитам тежки ли бяха тези усложнения и доколко тежко беше за вас специалистите да предприемете всичко това?
  • Тези усложнения бяха част от усложненията и аномалиите, които се срещат навсякъде във всяка една държава. И, да, беше тежко да поемем отговорност да бъдем пионерите в създаването на един нов поглед върху фетоса като пациент. Тежко беше за мене и професор Щерев да влезем и да оперираме още неродено бебе. Защото тогава, когато все още няма здравна политика, насочена към това, когато няма изградени правила, ние трябваше да понесем цялата отговорност. И ако възникнат усложнения, ние да ги поемем като първите, започнали да прилагат фетална хирургия. Така че от тази гледна точка мога да кажа, че да, имали сме трудности. Но ако трябва да отговоря дали това е пътят, по който трябва изградим майчино-феталната медицина в България, съм категорична, че това са стъпките които трябваше да се изминат. Пациентите трябваше да разберат, че има определени интервенции, които са животоспасяващи по време на бременност. Интервенции, без които вътреутробният живот на един фетос би бил компрометиран или изходът от болестта не би бил добър ако не се предприемат. Така че нуждата от интервенции по време на бременност, съобразена, разбира се, с това как трябва да се направят, къде трябва да бъдат извършени, кой трябва да ги направи, са въпроси, които все още имат широк дебат в нашата страна.
  • А колко вътреутробни операции извършихте оттогава досега с вашия екип?

 От 2014 до 2017 година със сигурност можем да се похвалим с повече от 30 вътреутробни интервенции.

  • Вие казахте, че сте поели голяма отговорност, но аз съм сигурна, че удовлетворението е било още по-голямо за вас и вашите колеги?
  •  Един успех никога не се делегира само на един човек. Винаги съм казвала и това ще е поредното интервю, в което ще кажа, че аз работя с широк екип от хора. Успехът или това да имаме все повече български живи и здрави деца, които да растат добре и да нямат усложнения, е дело на една колаборация между много лекари: между нас, специалистите по фетална морфология, акушер-гинеколозите, генетиците, детските хирурзи, неонатолозите. Това е един наистина мултидисциплинарен екип, който винаги се е водил от това ние да имаме успех. Това е било мотото на нас като екип – че трябва да се съберем много хора, за да може всеки един от нас да даде своя принос към успеха. Защото пациентът е мой, докато е вътреутробен, но след като се роди, той става отговорност на детския педиатър, след което става отговорност на детския хирург.

Последователността и добре изградената колаборация между нас ни поставят на едно наистина западно европейско равнище на третиране, на комуникация и разбира се, на това какви са нашите резултати. И наскоро проведеният конгрес по майчино-фетална медицина в Правец демонстрира, че нашите резултати са такива, както в Западна Европа що се касае за фетална хирургия, където аз и проф. Щерев сме пионерите в България.

 

  • Какъв е нормалният, оптималният брой прегледи и консултации, които трябва да получи всяка една българска бъдеща майка?
  • Една българска бъдеща майка още в началото на бременността трябва да премине през няколко прегледа. Първо, тя трябва премине една женска консултация, чиято отговорност е на лекуващия акушер-гинеколог. Ние, специалистите по фетална медицина трябва да прегледаме бъдещата майка в периода между 11 и 13 гестационна седмица, за да дискутираме и да проведем специализирано изследване що са касае за хромозомни заболявания, например Даун синдром.

Следващият преглед при нас трябва да бъде между 19 и 23 гестационна седмица, за да може да оценим как се е развил морфологично плодът, какви са неговите структури, дали има структурно увреждане. И ако има такова, дали това структурно увреждане трябва да се оперира вътреутробно или напротив – може да се изчака да бъде оперирано в първите години от живота на детето или в неонаталния период. Ако всичко е нормално и няма структурно увреждане, то трябва да прегледаме бременната жена между 30 и 34 гестационна седмица за т.нар. оценка на състоянието на плода, т.нар. късно фетална морфология. Ако обаче бременната жена покаже някакви отклонения в 20-та гестационна седмица, тогава ще стесним диапазана, в който ще наблюдаваме както майката, така и плода. Но това е само при стриктни отклонения. Пак казвам, те не са кой знае колко за радост на нас специалистите по фетална медицина. Но така или иначе трябва да бъдат установени навреме, за да могат да бъдат проследени навреме.

  • Предполагам, че бъдещите майки вече нямат страхове относно феталната хирургия, ако се наложи такава?
  •  Бъдещите майки са много добре информирани, бъдещите майки търсят информация, те идват в моя кабинет с вече изградено чувство какво трябва да получат като информация, какво трябва да им каже моят преглед, как моят преглед да отговори на техните въпроси. И те са подготвени с арсенал от въпроси за това как би протекла бременността, какво допълнително те би трябвало да направят. Така че, как да кажа, това, което не им предлага държавата, те си го набавят чрез допълнителни източници и търсят допълнителни прегледи. Отново искам да изтъкна, че на всяка българска жена се полага една социално насочена здравна политика по отношение скрининга за Даун синдром и на всички останали хромозомни и структурни нарушения и заболявания.

 

  •  Такава социално насочена здравна политика трябва да бъде равна и еднаква за всяка бременна жена.
  • Това е, което искам да кажа чисто човешки и като лекар. А в основата на всичко това е да имаме живи и здрави българчета. Нека не забравяме, че назад в годините е имало по 200 хиляди раждания годишно, сега са 60 хиляди. Всеки трябва да поеме своята отговорност, особено пък след като в последно време много се говори за демографска криза.

 

  • Д-р Чавеева, нашият разговор съвпадна с Международния ден на детето. Какво бихте казали по този повод? Като обобщение на нашия разговор?

 

  • Първи юни остава наистина един от най-хубавите празници, защото тогава виждаме радостта, която сме създали, безкрайните усмивки, засмените очички на всяко дете. Колкото повече усилия полагаме в това да създадем добри условия в България да се раждат повече българчета, толкова по-щастливи бихме били ние на всеки следващ Първи юни.

Това е моето послание: да се работи от страна на държавата, от страна на нас лекарите, от страна на всеки един българин за повече здрави български деца!