Преглед на простатна жлеза и PSA за 40 лв.
Back to top medicaltime.bg

Д-р Георги Матев: Барокамера подобрява значително състоянието на деца с детска церебрална парализа

Лечебният метод се нарича хипербарна оксигенация и представлява терапия с кислород под високо налягане



 

В какво се изразява хипербарната оксигенация? При кои болести и състояния се прилага? Какъв е клиничният ефект при различните заболявания? Има ли някакъв, макар и минимален шанс за деца с аутизъм? По тези и още въпроси в специално интервю за MedicalTime, разговаряме с анестезиолога д-р Георги Матев, който ръководи Сектора по хипербарна оксигенация в МБАЛ – Бургас.  

 

-         Д-р Матев, да започнем с това що е то хипербарна оксигенация?

-         Хипербарната оксигенация е лечебен метод, при който се подава кислород под налягане в затворено пространство (в т.нар. барокамери, съществуват и барокамерни стаи), на базата на което кислородът в кръвоносната система и най-вече този, който се разтваря в плазмата, се увеличава многократно – до 10-15 пъти. Вследствие на което големият приток на кислород към всякакви тъкани, най-вече чувствителните към него – мозък и черен дроб, съответно води до увеличаване на обмяната на веществата и много бързо възстановяване на засегнатите от болестотворен процес органи.

 

-         Откога прилагате лечение с барокамера и при кои диагнози?

-         Самият метод хипербарна оксигенация е създаден в средата на миналия век на базата на изключително бързо възстановяване на пациенти с тежки изгаряния, както и на такива с тежки анаеробни инфекции. Т.е., инфекции, причинени от болестотворни микроорганизми, развиващи се в безкислородна среда. Когато микроорганизмите попаднат в кислородна среда, те биват унищожавани и болестотворният процес съответно ликвидиран. Впоследствие се е доказало, че този лечебен метод има изключителен ефект върху репаративните, т.е., възстановителните процеси при кожни пластики, при тежки съдови проблеми, при диабет и диабетно стъпало с гангрени и трудно зарастващи рани.

 

И така постепенно, в рамките на 50-60 години, с всяка една година се преоткрива лечебен елемент в хипербарната оксигенация при различни заболявания. Естествено, логично е, когато има мозъчна исхемия, т.е., недостиг на кислород в определени области на мозъка, на черния дроб, на бъбреците, на други органи и системи, съответно наличието на голямо количество кислород би могло да възстанови нефункциониращите области в дадения орган. И започват експерименти, най-напред в САЩ, Холандия и Швейцария по отношение на мозъчни исхемии с много добри резултати през първите 3-4-5 денонощия, особено ако се комбинира с тромболиза на засегнатия участък. Впоследствие започват да съобщават от Швейцария, от Италия, за много добри резултати и възстановяване при деца с детска церебрална парализа. Не на 100 процента естествено, но подобряване до известна степен на тяхната динамика и двигателна активност.

След това започват да съобщават от Франция за своите наблюдения при деца с аутизъм. От Холандия пък заявяват, че през последните години имат много добри резултати при диабет и диабетна полиневропатия. И ето така с всяка измината година расте списъкът със заболявания, повлиявани от този лечебен метод. Искам да отбележа, че се създаде Асоциация по хипербарна оксигенация в европейски план. Ние, разбира се, имаме свой представител там – проф. Христо Бозов от ВМА, Варна. Всяка година хипербарната оксигенация разширява своя диапазон като лечебни структури и функции, а само на територията на Европа вече има над 2500 хипербарни комплекса. Така че бъдещето на хипербарната оксигенация вече е гарантирано, що се касае за нейната полезност.

 

-         Д-р Матев, вие подробно обяснихте ефектите, преоткривани през годините от този лечебен метод, но аз искам да ви попитам какви са наблюденията и резултатите от вашата практика? Може да посочите конкретни случаи.

-         Ние, нашият екип в Бургас се занимавахме като научна проблематика с т.нар. церебрални исхемии от една страна. От друга страна – с деца с детска церебрална парализа и последствията от нея. Заедно с екип на Военноморска болница, Варна и Военномедицинска Академия, под егидата на проф. Николай Петров и проф. Христо Бозов, разработвахме всички състояния на диабетно стъпало и мозъчно-съдови инциденти с хипербарна оксигенация. Научен ръководител на целия този процес беше проф. Николай Петров. В крайна сметка, на базата на дългогодишната работа, особено през последните 5-6 години, резултатите са изключително позитивни.

 

Имаме възстановяване до 30-40 % при церебрални исхемии дори в периоди малко по-късни от първоначалния инцидент.  Понякога на първия и втория месец, но най-вече след петия месец наблюдаваме 40-50 %  възстановяване на двигателната активност при такива пациенти. Тука е мястото да отбележа, че хипербарната оксигенация е част от едно комплексно лечение. Тя, сама по себе си, не е метод, който е манна небесна и може да доведе до фантастични резултати. Комбинацията от медикаментозно лечение със своята специфика (неврологично такова или хирургично такова) от една страна, рехабилитационната база и съответно хипербарната оксигенация като част от този комплекс от друга страна, създава, бих казал, блестящи резултати.

 

Много е важно да се знае, че постоянството, а не ендократното прилагане на хипербарната оксигенация, може да доведе до такива резултати. Нужно е да се направят няколко пъти в годината – 10-15-120 сеанса, под наблюдението на лекар-специалист, разбира се. Както и да се отчитат резултатите на базата на лабораторни, микробиологични и други необходими изследвания. И особено при хронични страдания, в рамките на година и половина-две, вече се получават много добри резултати. Пак ще повторя: само постоянство и комплексно лечение дават добрия клиничен резултат.

 

-         Това е важно да се знае, тъй като хората обикновено нямат търпение, дано го осъзнаят.

-         Да, често идват пациенти и искат един-два сеанса, на което аз просто им отговарям, че няма смисъл.

 

-         Д-р Матев, ще ви попитам и за това дали барокамерата повлиява и деца-аутисти? Знаете, че е болна тема…

-          Аз искам да бъда откровен. В европейски аспект, както и при нас, резултатите в това отношение са някъде по средата. Има клиники и бази, каквито са тези в Швейцария и Италия, които са водещи в момента в хипербарната оксигенация и те считат, че добри резултати трудно могат да се получат. Защото при такива деца нямаме обективна база, т.е. увредена структура, която евентуално да лекуваме. И все пак ние създаваме една оксигенационна среда, много по-добра от тази, която съществува при децата с това заболяване. Която среда, разбира се, на този етап не може да възстанови на 100 %, но при някои дечица помага за техния социален статус.

 

Знаете, че това е много важно по отношение на комуникативността им, по отношение на адекватността в социалните им контакти. Така че от тази гледна точка мога да кажа, че на моменти имаме положителни резултати. Но като цяло наблюденията не са за изключително добри клинични резултати след хипербарна оксигенация. Имаме много такива деца-пациенти, но предупреждаваме родителите, че не очакваме фантастични клинични резултати. Но, както вече казах, в някои случаи се получават много добри резултати, вероятно от комплексното лечение от педагози, рехабилитатори и всякакви други специалисти.  

 

-         Но родителите на такива деца са доволни и от най-малкото?.. Те са готови и за „сламка да се хванат”?..

-         Разбира се, но в никакъв случай не трябва да ги заблуждаваме и да им обещаваме резултати, каквито например постигаме при диабет и диабетно стъпало. При тези болести например казваме: резултатът след 15-20 сеанса ще бъде фантастичен. Т.е., даваме гаранция и почти винаги се получава. Както и при деца с детска церебрална парализа ние казваме: да, след 20-30-35 сеанса, в рамките на година-година и нещо ще има някакво подобрение. Защото това са нашите клинични наблюдения в продължение на 20 години. Но при деца с аутизъм всичко е много-много индивидуално.

 

-         Вие вече два пъти споменавате добри резултати при диабет и диабетно стъпало, това е чудесно, има ли и други състояния, които се повлияват така добре?

-         Те са няколко такива заболявания, например едно от доказаните, много интересно и за нас самите: имаме прекрасни резултати при глухота – неврит на слуховия нерв, както и при всички неврити. Само през последната година имаме няколко пациенти, които подобриха с 15-20 % слуховите си възможности на базата на хипербарната оксигенация. Имаме много пациенти, които са с много тежки пародонтози и всякакви други страдания, които вероятно се дължат на смесена бактериална инфекция и на същата тази анаеробна инфекция като част от всичко това. При много от тях получаваме прекрасни резултати по отношение на атрофични рани, по отношение на ендопротезиране, особено при възрастни пациенти, т.е., такива с изкуствени стави и тяхното възстановяване в комбинация с рехабилитационни процедури. Така че гамата на страдани, които евентуално се възстановяват благоприятно с хипербарна оксигенация, расте с всяка измината година.

 

-         Д-р Матев, длъжна съм да ви попитам има ли диагнози, при които лечението с кислород не бива да се прилага?

-         Категорично, да. Това са всички новообразувания, всички съмнения за такива. Защото основното действие на кислорода, както казахме, е да подобрява обмяната на веществата и да дава възможност за бързо възстановяване на увредени тъкани. Но когато става въпрос за новообразувания, които имат негативен неоплазматичен характер, опасността това заболяване да се развие с много бързи темпове, е много по-голяма при хипербарна оксигенация. Затова т.нар. неопластични образувания, или както ги нарича народът – раковите заболявания, са едно от големите противопоказания относно прилагането на този метод.

 

Другото заболяване, което е категорично противопоказано, това е белодробната туберкулоза, особено нейната кавернозна форма. И още една група заболявания – абсолютно всички страдания, свързани с малформации. Примерно обемни процеси в мозъка, кисти примерно в бъбрека, въобще вродени аномалии, които много трудно се повлияват. Особено тези, които имат затворен, капсулиран характер, при по-високото налягане могат да руптурират, което означава, че барокамерата е противопоказана категорично. Това са трите заболявания, които са категорично противопоказни – туберкулозата, новообразуванията от всякакъв характер и кистозни или обемни структури, най-вероятно с вродени аномалии. Те се срещат най-вече при деца, но също и при възрастни пациенти.

 

-         Д-р Матев, пропуснах ли да ви попитам нещо важно и актуално?

-         Това, което искам да кажа в заключение е, че в България има четири основни научно-лечебни структури. Има и други разбира се, с по-комерсиален характер, които могат да бъдат създадени във всяка една хотелска база. Но ние говорим за лечебни структури, а не просто за рехабилитационно-възстановителни. Първата и основна лечебна структура за прилагане на хипербарна оксигенация, която е методичен ръководител за цяла България, е във Военномедицинска Академия.

Следва Военноморската болница във Варна и третата основна голяма база е нашата в МБАЛ – Бургас. След закриване на военна болница в Бургас, цялата техника и апаратура, включително барокамерата, дойдоха при нас. Всъщност на тази база трите, вече четири клинични структури развиха хипербарна оксигенация в лечебен план с всичките необходими програми, а с хипербарна оксигенация се занимаваме ние анестизиолозите и реаниматорите. Защото работим с кислород, с лечение, с всички спешни състояния, които биха могли да възникнат и ние да ги коригираме. Искам да кажа, че и в Стара Загора се създаде изключителна база към Университетската болница. Много хубава база, ние им пожелаваме успех. Така че това са четирите основни структури по хипербарна оксигенация.

Доколкото знам, и в Пловдив предстои създаване на такава Клиника, също към Университетската болница. Другото, което бих искал да споделя е, че все още, за съжаление, не сме в тази болнична структура, която ни дава възможност да се включим към клинични пътеки и да развие дейността си в помощ на пациентите. Защото, в крайна сметка, много от тях са си здравно осигурени, хора, работили цял живот. И е малко трудно, когато се налага да си доплащат или да плащат за тази дейност, особено що се касае за техните дечица. В този аспект трябва да се помисли хипербарната оксигенация да се включи към базата клинични пътеки, за да може повече проблемни пациенти да участват по-активно и да използват тази услуга.

 

-         Нищо ли не се поема от здравната каса?

-         Не, всичко се заплаща от родителите. Ние търсим различни финансови инжекции от различни корпорации, организации, институции, фондации, за да може малко или много да ги облекчим. Защото разходите не са никак малки – в рамките от 50 до 80 лева е само един сеанс, понякога и до 100 лв. при тежки пациенти. Което не е по джоба на не толкова заможния български гражданин.

 

-         Не е малко, разбира се, но страдащите хора често са готови на всичко…

-         Много колеги дискутират, че не е чак толкова високо заплащането на услугата при положение, че човекът има здравословен проблем и би могъл да финансира един такъв проект в личен план.

 

-         Д-р Матев, благодаря ви за подробното, полезно и най-вече достъпно интервю по тази тема.

-         Старая се хората, които нямат медицинско образование, да разберат същността на лечебния метод в детайли. Ако вие чрез тази статия, чрез това интервю отбележите, че бихме могли евентуално чрез вас да получаваме въпроси, на които да отговаряме, ще се получи много хубав дебат. Той ще бъде от полза, както за вас, за нас, така и за цялата общественост. Предлагам периодично да се чуваме като по този начин ще отговаряме на въпросите и ще дадем още един шанс на хора, които се лутат в дебрите на клиниките, поне да опитат и възможностите на хипербарната оксигенация. 

 

Б.Р. Между другото. Изданието UPI съобщава за първия потвърден случай, когато хипербарна оксигенация, същата тази терапия с кислород, е помогнала за възстановяване увредения мозък на дете, сериозно пострадало в резултат на механична асфикция. Историята се случила преди около три месеца, когато на рождения си ден момиченцето Еден Карлсън от Аризона, било открито от родителите си в домашния басейн. Закарали детето полуживо в местната болница. Сърдечно-белодробната реанимация продължила повече от 100 минути докато възстановят параметрите на кръвообращението.

Резултатите от томографията обаче показали, че малката пациентка има сериозни увреждания на сивото и бялото вещество в главния мозък. Като дошло на себе си, детето не можело да ходи, нито да разговаря, нито да реагира правилно. Но след два месеца стандартно лечение започнали курс на терапия с хипербарна оксигенация. В крайна сметка, колкото и невероятно да изглеждало, малката Еден реагирала на експерименталната терапия. Приложили 40 сеанса по 45 минути пет дена в седмицата. В крайна сметка детето напълно оздравяло. Лекарите се чудят дали е медицинско чудо или следствие от новата терапия.