Back to top medicaltime.bg

Доц. Станимир Сираков: "С едно убождане през някой кръвоносен съд ние на практика заместваме голямата хирургия"

Интервенционалната рентгенология - ново поколение медицина



 

Обяснява за MedicalTime д-р Станимир Сираков – специалист „Образна диагностика” и диплома второ ниво „Интервенционална рентгенология” в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.

Д-р Сираков е един от малкото специалисти по интервенционална рентгенология в България, което му позволява да прилага съвременните високоспециализирани методи за лечение на мозъчни инсулти, аневризми и малформации у нас

Специализирал е във Франция, Швейцария и Сърбия. Извършената от него операция на 40-годишен мъж с хеморагичен инсулт по метод, който все още не се прилага масово, е втората подобна в света и е уникално постижение на българската медицина в областта на мозъчните аневризми.

 

-         Д-р Сираков, какво включва специалността интервенционална рентгенология? Какви заболявания лекува интервенционалният рентгенолог?

-         Като цяло образната диагностика и в частност рентгенологията по своята същност се дели на западна диагностична част и интервенционална част. На практика всички минимално инвазивни техники, минимално травматични техники се извършват от интервенционалните рентгенолози според анатомичната структура и характеристиката на дадено заболяване. В началото чрез интервенционални процедури са започнали да дренират белодробни абсцеси, чернодробни абсцеси. Впоследствие тяхното приложение се разширява като сега вече ние, интервенционалните рентгенолози, лекуваме всички видове тумори, които са кръвоснабдени, лекуваме мозъчни аневризми, артериовенозни малформации и, разбира се, исхемичен мозъчен инсулт. Всичко, което при тези заболявания се извършва под рентгенов контрол, го извършва интервенционалният рентгенолог. Било то през кожата или през някой от кръвоносните съдове, ние се движим до проблемното място под рентгенов контрол.

 

-         Може ли накратко да опишете една интервенционална рентгенологична процедура например при исхемичен мозъчен инсулт?

-         Всички знаят, че инсултът е два вида – хеморагичен, когато изкървява в мозъка, в черепа и исхемичен – когато се запушва кръвоносен съд, предизвиква липса на доставка на кислород до мозъка и той спира да се храни. Мозъкът е много чувствителен към добавката на кислород. Ако тя спре за повече от три-четири-четири и половина часа, мозъкът загива. Идеята на интервенционалното лечение в този случай е да влезем в тези четири и половина часа, да стигнем до запушения съд и да го реканализираме, да възстановим кръвотока в него. Най-често го правим през крака, през феморална артерия на крака, защото анатомично това е най-правият път за достигане до запушения съд в мозъка. В тази артерия почти няма завои. Иначе, може да се работи през ръката, през китката също.

 

-         Д-р Сираков, при какви други състояния се прилагат интервенционалните процедури?

-         При нас, в нашето отделение освен невропроцедури, ние извършваме емболизация на бъбречни тумори, а също и емболизация на първични чернодробни тумори. Хепатоцелуларният карцином, най-злокачественият тумор в черния дроб, е много добре кръвоснабден. Ние „бодем” и по съдовото дърво стигаме до неговата съдова мрежа като я напълваме с цитостатик – лекарство, което по принцип се използва в химиотерапията на злокачествените тумори. Разликата е в това, че ние слагаме 1000 пъти по-голяма доза, която можем системно да вливаме на пациента, но тази голяма доза не минава през всички органи, не ги засяга, не ги мори. Ние вливаме цитостатика директно и само в съдовете на туморните ложи и буквално го „запушваме” там. Той убива тумора и мога да кажа, че имаме много добри резултати в това отношение – гоним над 50 процента 5-годишна преживяемост на такива пациенти. Освен това третираме миомни възли при жени. Знаете, че тях ги лекуват гинеколозите, но ние ги емболизираме. Защото когато ги емболизираме, ние даваме много по-голям процент възможност на жените във фертилна възраст да забременеят нормално, да износят и родят бебето си. Правим емболизация и на простатата. Простатната жлеза при мъже над 50-60 години започва да склерозира, да хипертрофира. Уголемява се и съответно притиска уретрата, което затруднява уринирането. Ние в този случай стигаме до нея пак по съдов път и исхемизираме. Т.е., това, което обикновено предизвиква инсултът в мозъка, ние го предизвикваме изкуствено в простатната жлеза. И тя се свива, няма е вече компресията и пациентите могат да уринират нормално.

 

-         Т.е., основното предимство на интервенционалната рентгенология е това, че тя е минимално травматична?

-         Тази специалност се развива все повече, защото на първо място е минимално инвазивна – с едно убождане през някой кръвоносен съд ние на практика заместваме голямата хирургия. Както в случая с мозъчни аневризми и артериални малформации ние спестяваме отварянето на черепа на пациента. Което означава по-малко травматично за мозъка и по-бързо възстановяване на човека. Пак казвам: минимална инвазивност, минимална травматичност. Това се търси, към това се стремят в световен мащаб. Знаете ли, че в Германия частните фондове заплащаха, когато започна да се прилага интервенционалната рентгенология. Защото пациентът се възстановява по-бързо, връща се по-бързо на работа и съответно започва по-бързо да си плаща вноските към същите тези фондове. Вие знаете, когато един пациент е по-дълго време в болнични, фондовете плащат за тези болнични. А когато е в добро състояние, той е по-работоспособен и плаща вноските си на фонда, вместо фондът да му плаща болнични дълго време. Изгодно и за пациента, и за финансовите институции.   

 

-         Д-р Сираков, ще посочите ли конкретни примери, конкретни случаи от вашата практика?

-         Всичко, което ви изброих досега, го прилагаме в нашето отделение. Но мога да продължа – прилагаме интервенционални процедури при мозъчни метастази и периферни метастази в гръбначния стълб. Изолираме АВ фистули в спиналния канал, които иначе се лекуват много трудно. Извършваме вертебопластики на счупени прешлени също така.   

 

-         Имах предвид конкретен пациент. Какъв е например последният ви случай?

-         Днес приложихме този най-съвременен метод при млада девойка със сложна Т-образна малформация в мозъка. Преди малко приключихме операцията, всичко мина добре. Момичето е било на консултация в Германия, но заради високата цена на тази медицинска интервенция там, тя се обърна към нашия екип.  

 

-         Печелите престижна награда във Франция. Разкажете накратко.  

-         Ние като държава по принцип сме малко по-назад в развитието на интервенционалните процедури, аз съм се обучавал в чужбина. Важно е да сверим часовника, както се казва, т.е. трябваше да се убедя дали това, което след обучението си започнах да прилагам в България, го правя правилно или не. Резултатите обаче говорят за това. Когато показахме нашите резултати, на практика спечелихме награда за това, което показваме като резултати през последните пет години. При условие, че не сме голямо отделение, нямаме под шапката си голям професор, който постоянно да ни помага, да ни насочва, да ни подкрепя. Трябваше да се справяме сами, затова нашите резултати впечатлиха колегите.

 

-         Д-р Сираков,  интервенционалната рентгенология ли е бъдещето в овладяването на тези тежки и често смъртоносни състояния във всички области, които изброихте?

-         Медицината се развива ежедневно. Най-вероятно след време ще се появи нещо още по-малко инвазивно. Но смятам, че всички в целия свят и ние в това число, се стремим с по-малко намеса спрямо организма да излекуваме дадено състояние и да върнем пациента към нормален живот. Това цели медицината. А тези наши процедури и интервенции вървят в тази насока. Пак казвам, медицината се развива всеки ден, най-вероятно ще продължи да се развива и в тази насока, а ние трябва да сме в крак с времето. Българският пациент има нужда от достъп до тези процедури. Нямаме право да изоставаме много от европейските стандарти. Ние специално прилагаме интервенционалната рентгенология от 2011-та година и горе-долу сме пионери в това отношение. Искам да кажа, че са много-много малко специалистите в тази област. Затова е важно тя да се популяризира. Нека младите колеги да знаят, че има такава специалност и да се насочват към нея още като завършат. Трябва да имаме повече такива кадри в България. Българският пациент заслужва да има достъп до такова лечение.