Back to top medicaltime.bg

Затлъстяването излиза като проблем!



Д-р Елисавета Стефанова е завеждащ на ендокринното отделение в Клиниката по ендокринология и клинична генетика към Специализираната болница за активно лечение по детски болести “Проф. Иван Митев” в София. Завършила е медицина през 1982 г. Три години работи като педиатър в Благоевград. След това печели конкурс за клиничен ординатор и започва кариерата й в болница “Проф. Иван Митев”. Става асистент, взима специалност, защитава дисертация. Всички по-трудни случаи за диагностициране в България минават през нейния кабинет. Д-р Стефанова разказва за лечението на най-разпространените заболявания на ендокринната система при децата, както и за бума на автоимунните болести.


- Д-р Стефанова, какви случаи се лекуват във вашата клиника?


- Клиниката по ендокринология и клинична генетика е с три основни отделения – по клинична генетика, по диабет и по ендокринология. От десетина година съм завеждащ на ендокринното отделение. А доц. Тинчева е шеф на цялата клиника. Това е единственото ендокринологично отделение за деца в България с 10 легла. Насочват към нас най-тежките заболявания и най-трудните случаи за диагностика от цялата страна. Заради планинския релеф България си има характерна патология. Доста деца са с гуша. Напоследък затлъстяването излиза като проблем. Стресовото ежедневие пък води и до стресови заболявания при децата – имаме повече тиреотоксикози (повишена функция на щитовидната жлеза), появяват се също и тумори на различни жлези. Във връзка с прехранването доста деца развиват захарна болест, при това с тежък дефицит на инсулин и се налага инсулиново лечение с няколко инжекции дневно. Затова се оформи самостоятелно отделение по диабет в нашата клиника.


- Има ли увеличение на ендокринните заболявания?


- Като честота те са константни сред българчетата. Увеличи се само диабетът. Не сме имали и толкова деца с висока степен на затлъстяване и съответните усложнения. Първо родителите трябва да разберат, че има проблем. Затлъстяването води до повишение нивото на инсулина, задстомашната жлеза се изтощава и се стига до диабет. Надбъбречната жлеза работи с по-голям капацитет, отделят се по-големи количества кортизол – това води до хипертония, а оттук се стига и до сърдечно-съдови усложнения. Може да се стигне до мозъчно увреждане. По време на сън центровете на дишането се потискат, децата спират да дишат и дори може да загинат от така наречения “Пикуик синдром”.


- Как се справяте с този проблем?


- Трябва да сме в екип с родителите и с обществото. Много се борихме и сега в бюфетите по училищата има пресни плодове, млечни продукти, които влизат в диетичната категория. Защото преди имаше само пици, понички, банички и боза. При по-големите деца може да се приложи медикаментозно лечение при затлъстяване, но при малките препоръчваме повече движение, спорт и правилно хранене - не диетично, а балансирано. Важното е да има три основни хранения на ден и малки закуски между тях – плод или кисело мляко. А не две парчета пица за разнообразие, сандвичи или хамбургери. Така става прехранването. Плюс това единици са децата, които спортуват. Всички останали са пред компютъра до късно през нощта и на другата сутрин са уморени, кисели. Получава се затвореният кръг на лошия дневен режим, особено при тийнейджърите.



- Какви са най-честите заболявания на щитовидната жлеза?


- За борба с йодния дефицит от 2000 г. се взеха мерки и имаме добро производство на йодирана сол. Но съществува регулярна честота на заболяванията на щитовидната жлеза. Напоследък като шлагер са автоимунните заболявания. Започнахме да откриваме автоимунния тиреоидит на Хашимото, който в България се дължи на йодния недоимък.

- Какви са симптомите и как родителите могат да ги открият?


- Най-често забелязват подутина на шията, която се увеличава. Профилактиката в България е на заден план и по-късно се откриват тези заболявания. Причината е, че по-голяма част от личните лекари са терапевти, а не педиатри; няма вече училищни лекари, които правеха профилактични прегледи; няма ги и групите по лечебна физкултура, танцови и спортни занимания.


- Какво е лечението?


- Изследваме хормоните на щитовидната жлеза, установяваме дали функцията й е повишена или намалена. Спрямо това се дават съответните медикаменти. Много рядко, при оформен възел, имаме оперативна намеса.


- С растежа успяват ли децата да преодолеят болестта, или продължават със заместващата терапия?


- Ако функцията на щитовидната жлеза е трайно намалена, те остават и занапред на лекарства – хормони. Това не пречи на тяхното физическо и умствено развитие и растат нормално.


- Лесно ли се диагностицират редките заболявания?


- Редките заболявания са многобройни. Но се подобри диагностиката. Лекарите специалисти са повече и по-бързо поставят правилната диагноза. Имаме добра колаборация и с чуждестранни центрове. Когато трябва, се изпраща материал за генетично изследване или друг анализ. Това е в полза на пациента.


- Възможно ли е да се излекува дете с болестта на Адисон например?


- Трудно. Имаме болест на Адисон, когато 90% от надбъбречната жлеза е загубила функцията си. От автоимунни процеси се разрушава кората на надбъбрека, която произвежда кортизол и минерал-кортикоидните хормони. В миналото са считали туберкулозата за основна причина за болестта на Адисон. Но сега на преден план излязоха автоимунните механизми – изработване на антитела, които атакуват собствени структури. Може да се засегне и друга жлеза в детска възраст, например освен надбъбрек и щитовидна жлеза, или пък комбинация на първи тип диабет при децата с автоимунен тиреоидит на Хашимото.


- Какъв е рискът от приемането на кортикостероиди?


- При заместителната терапия ние така дозираме и внасяме такова количество кортизол, колкото би изработвал надбъбрекът на детето, но не повече. Така че няма странични ефекти от този дълготраен прием на кортикостероиди. Диагностицираме Адисон и у деца на 6 години. Ако не ги лекуваме, те няма да израснат. Ако им даваме по-голяма доза, пак ще бъде потиснато израстването. Нормалното физическо развитие на пациента е мерило за правилното лечение на лекаря. Разбира се, следим периодично нивото на съответните хормони.


- Здравната каса поема ли всички лекарства за болните от ендокринни заболявания?


- Здравната каса не поема лечението на някои редки заболявания с немного скъпи медикаменти. Някои лекарства дори не се внасят у нас. Например в България няма Хидрокортизон, който е най-пречистеният препарат за лечение на Адисон. Българските кортикостероидни препарати имат по-големи странични ефекти. Ние препоръчваме Хидрокортизона и родителят се наема да си го осигури от чужбина. Но например за хипопаратиреоидизъм има лекарство, което се произвежда само в Германия, внася се и се осигурява безплатно на нашите малки пациенти, за да не правят гърчове.


- По-трудно ли се работи с деца, отколкото с възрастни пациенти?


- Много е важно родителят да ни се довери, да имаме добри взаимоотношения и уважение. Ако родителят поставя под въпрос нашата компетентност, не прави това, което препоръчваме, няма да има ефект от лечението на детето.

От: Blitz.bg