Back to top medicaltime.bg

Дали е настъпил моментът да се обърна към психолог?



„Дали е време да се обърна към психолог?“, е често задаван въпрос в стресовото ни ежедневие. Всички си го задаваме и отговорът е един: „да“.

Тъй като животът не е статично състояние, а поредица от динамични състояния, особено показателна е метафората, която го уподобява на морето и вълните. Веднъж си на гребена на вълната. Изпитваш радост, удовлетворение и с лекота изпълняваш ежедневните си дейности.

Друг път обаче усещаш как вълнението и лекотата постепенно отстъпват, докато не бъдат съвсем изместени от моменти, изпълнени с усещане за тъга, напрегнатост, отчаяние и безпомощност.

Това е най-естественият начин за протичане на събитията. И не в динамиката е проблемът, а именно в статиката, и по-точно – в статиката на състоянията от втори тип, когато те се задържат толкова дълго, че загубваме успеваемост да ги изконтролираме, да ги преживеем и да отворим свободно място за събитията от гамата на така нареченият гребен. След като се задържим достатъчно дълго в нежеланата позиция в основата на вълната, настъпват следните процеси: или задълбаваме още повече, докато не подкопаем основите до подморска височина или се опитваме да намерим начин да се измъкнем от дъното и да се изкачим отново на гребена.

 

ПРОГРАМА ЗА ОНКОБОЛНИ И ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ

Сами разбирате, че първата опция ни обрича на провал. Втората обаче също не гарантира успех, макар че е задължително по- добрата перспектива. Ако все пак изберем втората опция, тя също крие две подперспективи, а именно: сами решаваме да се справим с проблема и успяваме, или – сами решаваме да се справим с проблема, но не успяваме да го преодолеем.

Именно втората подопция е отправната точка, от перспективата на която повечето хора започват на търсят помощ от второ лице, до което обикновено ги довежда неуспешният предварителен етап на търсене на помощ от приятел.

Точно на този етап се появява и

ролята на психолога

точно тук, когато другите опции са вече изчерпани. Това, от своя страна, натоварва позицията му с една вече доста по –трудна задача, която се изправя пред него в лицето на вече значително изстрадалия клиент и неговия задълбочен до крайност проблем. По този начин силно се ограничават от една страна – възможностите на психолога за съдействие, а от друга – се редуцира и потенциалът на самия клиент. Естествено, че прогнозата в никакъв случай не става песимистична и шансовете са винаги налице, но въпросът, който неминуемо изпъква пред нас тук е: „А защо е трябвало да се стига до там, че проблемът да се задълбочи толкова“, „Защо не сме потърсили своевременна помощ?“!

Затова, препоръката ми към хората, страдащи от персистиращи проблеми, нарушаващи качеството им на живот и ограничаващи социалната им и трудовата им активност е: „ Поемете отговорност за състоянието си и се обърнете се към специалист, ако виждате, че Ви е трудно да продължавате да живеете така! Най-малкото, помислете, че търсейки помощ, няма как да изгубите нищо, напротив – този ход само би Ви приближил към желания изход от нежеланото състояние!“

Ракът, убиец на деца
1