Back to top medicaltime.bg

15 септември е Световен ден за борба с лимфома!



Лимфомът е вид злокачествено заболяване, което се развива при поява на нарушение в производството на лимфоцитите – бели кръвни клетки, участващи в защитата на човешкия организъм от инфекции. Като резултат от нарушението се произвеждат видоизменени клетки, които се превръщат в злокачествени.

 

  Пълното излекуване от лимфом все още не е по силите на медицината, но науката вече прави немалко за удължаване етапите на ремисия и удължаването на живота на хората с такава диагноза. До неотдавна е било считано, че преживяването с три години след поставена диагноза е успех, докато сега вече се говори за 10-11 години, естествено – ако болестта е уловена във възможно най-ранен етап.

 

  От лимфом може да бъде поразен всеки орган, който е свързан с лимфната система – далакът, сливиците, костният мозък, тимусната жлеза. Огнището на поражение се разраства много бързо поради естеството на лимфната тъкан – на практика всички вътрешни органи я съдържат.

 

Особеност на заболяването е това, че мутиралите бели кръвни телца “забравят” програмата си за апоптоза, т.е. клетъчна смърт: те стават безсмъртни и по тази причина броят им в кръвта нараства патологично. Лимфоцитите буквално превземат кръвообращението, потискайки останалите кръвни компоненти. Тази ситуация се отразява много бързо на работата на всички вътрешни органи, а болният чувства постоянна умора. Първите симптоми на заболяването са свързани с неболезнено увеличение на лимфни възли. Могат да реагират възли по шията, в слабините, под мишниците.

 

Стадии на лимфом

 

За разлика от плътните тумори, лимфомното образувание не само дава метастази, но и “пътува” с лимфата из целия организъм и може да образува едновременно няколко огнища на поражение. Както и при други ракови форми – началните етапи на болестта протичат без симптоми и така се пропуска много от ценното време за въздействие.

 

И при случаите на лимфом, както при раковите заболявания по принцип, заболяването се квалифицира по стадиите на развитие. Това е важно за комплексните мерки, които ще се предприемат за неговото лечение. Ясно е, че ранните стадии позволяват различен подход в сравнение с по-запуснатите случаи. При първи и втори стадий може да се въздейства върху ограничени поражения, първични огнища и пр. При трети и четвърти са налице метастази и разпространение из целия организъм. При изяснена диагноза не бива да се отлага нито ден за лечение; така например в четвърти стадий на лимфом не помага за ремисия нищо друго освен химиотерапия.

 

Заболяването може да протича скрито, без симптоми – но може да се проявява чрез рязка и безпричинна загуба на тегло, треска и обилно нощно изпотяване.

 

Ето как най-общо протича болестта по стадии:

 

Първи стадий. Това е началото на онкологичния процес. Налице е само едно огнище, засягащо един или повече лимфни възли в една зона на тялото. Ако заболяването бъде разкрито в този момент, шанса да го преживеят имат 80% от болните.

Втори стадий. Налице е и второ огнище, засегнатите лимфни възли са в повече зони, но болестта като правило не напуска първата си локация – например гръдния кош или коремната кухина. В такъв стадий заболяването все още може да се лекува и пациентът да постигне дългосрочна ремисия.

Трети стадий. Вече започва бурно развитие на раковите клетки, които се разпространяват по целия организъм. В този момент е напълно възможно да са заразени всички лимфни възли; те започват да се подуват и изпъкват – все повече и повече от натрупваните лимфоцити. В този стадий стабилна ремисия могат да постигнат едва 20% от болните.

Четвърти стадий. Зсегнати са всички вътрешни органи – далак, сърце, бъбреци и пр. Ракът може да засегне и костния мозък, затова обикновено в такъв момент се прави пункция и се доказва или отхвърля тази хипотеза. В четвърти стадий са налице и метастази. Не е възможно да бъде постигната ремисия.

Симптомите, по които разпознаваме лимфом

 

Кои симптоми могат да бъдат първи тревожни сигнали за лимфом? Трудно е да се назоват категорично 2-3 ярки признака, тъй като част от симптомите са характерни и за другизаболявания. Освен това картината е различна в зависимост от разположението на първичното огнище.

 

Така например първите сигнали много напомнят на признаците за настинка: температура около 37 градуса, главоболие, болки в ставите и “кършене”, слабост и лесно уморяване. Ако тази симптоматика се проточи повече от 2-3 седмици, без повече отлагане трябва да потърсите хематолог. Не е проста работа да се постави категорично диагнозата лимфом и затова се използват точни методи – например томография. Но все пак увеличенителимфни възли са си доста надежден признак; възлите са уголемени и болезнени, усеща се общ дискомфорт с температура.

 

Ако първичното огнище е в корема, чести прояви са прилошаването, повръщане и подуване, т.н. нередовен стомах – с пристъпи на запек или разстройство, подуване. Пациентите на възраст над 40 години страдат и от отоци на крайниците. Ако все пак искаме да определим комплексно най-често проявяваните симптоми на развиващ се лимфом, те биха могли да изглеждат така:

 

  • Увеличение на лимфните възми;
  • Треска;
  • Интензивно потене, нощно изпотяване;
  • Умора, главоболие;
  • Необяснима загуба на килограми;
  • Сърбеж по цялото тяло;
  • Чести възпаления на сливиците;
  • Затруднено дишане, пристъпи на задух;
  • Продължителна кашлица, която не се повлиява от лечението.

 

 

Сами виждате, че тези симптоми сами по себе си не биха ни накарали да си мислим за лимфом – те се проявяват и при други, далеч по-безобидни заболявания. Ето защо при тяхната поява все пак е добре да потърсим лекарско мнение – особено ако въпросната “настинка” се проточи необяснимо дълго.

 

Изследвания

 

Първо – анализ на кръвта. Всъщност това е комплекс от клинични и биохимични анализи, които могат да насочат директно към хипотезата за лимфом. Следва биопсия на материал от съмнителния лимфен възел. По преценка на лекарите в този момент може да се препоръча лъчева диагностика, която установява поразените от злокачестения процес точки. За да се определи доколко организмът е засегнат от болестта, следва изследване на костния мозък. Съвременната наука позволява да се извършат при възможност и по-точни изследвания на имунната система, молекулярно-генетично, цитолотичен анализ и пр.

 

Има два главни типа лимфоми: болест на Ходжкин и неходжкинови лимфоми (НХЛ)

 

 

Видът лимфом, известен като болест на Ходжкин, е описан през 1832 година от учения, чието име носи болестта. За това заболяване кратко и ясно се казва, че не е избирателно – т.е. поразява всяка възраст. Все пак не е без значение статистиката, според която мъжете боледуват от такъв лимфом два пътипо-често от жените. При това заболяване в лимфните възли се образуват грануломи – струпвания от гигантските клетки на Reed-Sternberg. От лимфните възли те се разпространяват в други вътрешни органи.

 

Допреди няколко десетилетия Ходжкиновият лимфом е считан за нелечим, но днес нещата не са така зловещо предопределени. Поне не във всички случаи. Много важна е ролята на лекаря – да определи навреме точната диагноза и да приложи адекватно лечение върху патологично изменените телесни зони. От значение е адекватната диагностика – защото пунктуално определеният стадий означава по-точен избор на лечебните средства. За лимфома на Ходжкин освен описаните симптоми следва да прибавим още развиването на анемия, събиране на течност в белия дроб, кръвоизливи. Болните от тази форма на лимфом страдат от постоянен сърбеж и зачервяване на кожата.

 

Споменатите признаци обикновено насочват лекаря към кръвния анализ, за който вече стана дума. Този анализ почти сигурно ще покаже високи стойности на левкоцитите и изследванията ще трябва да бъдат продължени. Следващите стъпки са томография, биопсия, пункция, рентгенография. Има една особеност – при Ходжкин в трети стадий концентрацията на левкоцитите започва да намалява.

 

Колко може да живее пациент с Ходжкинов лимфом? Нещата зависят от момента на диагностициране – колкото по-рано, толкова по-добре. Има и индивидуален фактор – физически и като психика хората са различни. Ако лечението започне в първи-втори стадий, прогнозите са благоприятни. В трети стадий шансовете са наполовина и при най-качественото лечение. Задачата на медицината и на пациента е да се постигат колкото може по-дълги ремисии и да се предотвратяват рецидивите.

 

В подкрепа на усилията от страна на медицината. От пациента се очаква да живее в по-умерен ритъм, да се храни здравословно и да избягва ситуациите със стрес.

 

Вторият вид са група от сродни злокачествени заболявания, засягащи лимфната система.Приблизително милион и половина души по света в момента живеят със заболяването неходжкинов лимфом (НХЛ), което годишно отнема живота на 300 000 души.Над половината от хората с това заболяване развиват т.нар. агресивна форма на лимфом.

 

Сред злокачествените заболявания НХЛ се нарежда на трето място по бързина на нарастване на нови случаи, след злокачествения меланом и рака на белия дроб.

 

Неходжкиновият лимфом на практика може да засегне всеки орган; „старт“ на онкологичния процес дава трансформацията на В-клетки или Т-клетки от собствената имунна система. Заболяването се открива най-често във възрастта между 45 и 65 години. Вероятността за поставяне на диагнозата се увеличава с възрастта. Степента на злокачественост се определя по скоростта, с която туморът расте. НХЛ се делят на две групи според този показател, като разликата в протичането на заболяването е значителна.

 

Ранната диагноза е залог за продължаване на живота

 

Клетките на тези лимфоми се делят и разпространяват по-бързо в организма. Ако такъв лимфом не се лекува, може да доведе до фатален край за период от 6 месеца до 2 години. Пациентите с агресивен лимфом живеят средно 5 години след поставяне на диагнозата.

 

При агресивния лимфом

 

обаче може да се постигне пълно излекуване в 30 до 40 процента от случаите чрез приложение на стандартна химиотерапия. Пациентите, които са открити и лекувани в ранните стадии, имат много по-голям шанс да бъдат излекувани или да получат много по-късен рецидив. За жалост и в този случай диагнозата идва в момент, когато заболяването е в напреднал стадий.

 

Това заболяване се характеризира с бавно деление и разпространение на злокачествените клетки в организма. Диагнозата най-често се поставя в напредналите стадии на заболяването, поради липсата на типични симптоми.

 

Болните с бавно прогресиращ лимфом живеят по-дълго (средно 6-11 години) от тези с агресивен лимфом, но пълно излекуване на заболяването е невъзможно засега. Болестта има хроничен рецидивиращ ход – редуват се периоди без симптоми с периоди на влошаване.

 

Типично е болните с този тип лимфом да получат 5 или 6 курса на химиотерапия през различен интервал от време. Целта на лечението е да се осигурят по-дълги периоди без заболяване.

 

Лимфомите се лекуват най-често с облъчване, евентуално последвано от лечение с противоракови средства. Ако заболяването вече се е разпространило, се лекува главно с противоракови медикаменти.

 

Диагностика по класификации

 

Диагностицирането на неходжкинов лимфом е затруднено от разнообразните форми, в които може да се прояви. Заболяването е с разнотипни характеристики; има такива форми, които много дълго не дават основания да се търси консултация с лекар или неговата намеса. Има обаче и други, които още в ранните стадии са достатъчно агресивни. Затова една от класификациите засяга степента им на агресивност – вяло, умерено агресивно или агресивно протичащи.

 

Различно е и естеството на онкологичния процес, който може да засегне първо костния мозък и кръвта – тогава се говори за левкоза, левкемия или “течна” форма на рак. Кръвта и костният мозък същевременно са мишени, атакувани от злокачествени образувания в някой от вътрешните органи или в лимфните възли.

 

Особено сложно стоят нещата с т.н. редки форми на неходжкинов лимфом. Една от тях е лимфом на стомаха – на практика човекът с такова страдание не чувства никакви болестни симптоми и започва да се тревожи едва когато заболяването се развие достатъчно, за да има типичните болки и повръщане. Като симптоми, които заострят вниманието в подобни случаи могат да се посочат необяснимото отслабване или анемията, която може да бъде открита случайно. При напреднал лимфом на стомаха по правило диагностиката установява развити ракови изменения в стомашната стена.

 

Специален случай е и лимфом на главния мозък. Той може да е първичен – тогава се локализира огнище в конкретна зона, или вторичен – когато инфекцията е последица от огнище в лимфен възел или друга тъкан. Първичната форма е много рядка, но може да засегне от кърмаче до човек в преклонна възраст. Този вид лимфом започва развитието си като малки възелчета, които постепенно метастазират в меките тъкани.

 

При вторичната форма на мозъчен лимфом нещата са доста различни – налице е едно раково огнище, което може да порасне до много големи размери. Появата на такова огнище може да е придружена от тревожни признаци – силно главоболие, повръщане, кървене от носа. Дори и при такива признаци диагнозата може да бъде сбъркана – например с епилепсия. Теоретично откриването на подобен лимфом в ранен стадий допуска успешно отстраняване по хирургичен път; допуска – но не гарантира, и нито един лекар не би направил стопроцентово оптимистична прогноза.

 

Лечение на неходжкинов лимфом

 

Посочихме някои най-често практикувани подходи за лечение на неходжкинов лимфом (вижте по-горе). Дали съвременните терапии ще постигнат успех, зависи от характеристиките на всеки конкретен случай. Разбира се – важен е видът на открития лимфом, стадия на заболяването, състоянието на имунната система, начина, по който протича болестта.

 

Традиционните терапии в посочените случаи са химио- и лъчева терапия. В лечението на неходжкиновия лимфом има още едно направление – терапия чрез моноклонални антитела. Един от тези препарати, прилаган в България, е ритукасимаб (framar.bg). Тази група препарати са ефективни дори при агресивни ракови форми, като въведените антитела атакуват и унищожават раковите клетки в организма.

 

Комбинираните терапии по отношение на неходжкиновия лимфом в много случаи дават добри резултати и има пациенти, които са успели да си извоюват дълги години живот. При всички случаи обаче това е живот, подчинен на определена дисциплина и правила, сред които периодично проследяване на специфични показатели и редовни контакти с онколозите.