Back to top medicaltime.bg

Проф. Елена Александрова: Не можем да кълцаме хора с рак по 2-3 пъти, само за да вървят пътеките!



„Не можем да кълцаме хора с рак по 2-3 пъти, само за да вървят пътеките!“, заяви в интервю за Medicaltime проф. д-р Елена Александрова – хирург, онколог. Тя е началник отделение по мамология и реконструктивна хирургия в СБАЛ по онкология, гр. София. Проф. д-р Александрова работи повече от 33 години в онкологичната болница, където се занимава с хирургично лечение на туморите на млечната жлеза. 

 

  • Проф. Александрова, каква е заболеваемостта от рак на гърдата в България на този етап? Каква е тенденцията – увеличават ли се или намаляват болните с тази болест?
  • България е страна със средно висока заболеваемост от рак на гърдата, нареждаме се някъде по средата сред всички страни по света. Мога да кажа, че има известно покачване, но причината е по-скоро епидемиологична. Според мене застаряването на населението довежда действително до едно покачване в проценти и в брой. Както знаете,
  • ракът на гърдата е възрастово обусловена болест

 

  • А увеличава ли се броят на тези, на които се открива рано ракът на гърдата? Това е по-важно според мене.
  • Според мене, да. Но това не се дължи на медицинските власти и политиката на МЗ. Всъщност Министерството на здравеопазването няма политика към онкологично болните и в частност към болните от рак на гърдата. Всички тези псевдореформаторски действия, на които бяхме подложени, рефлектираха най-много върху онкологията. Тенденцията е да се срине онкологията в България като практика и наука. Приоритетно и полузаконно се подкрепя дейността на частните болници, които работят по локализации, т.е. извършват онкологични дейности по избор. Разбирате, става дума за по-скъпо заплатени дейности. От останалите, като хирургичното лечение например, те просто не се интересуват.
  • България е една от малкото страни в Европа, ако не единствената, в която хирургичното лечение не се осъществява от специалисти онколози-хирурзи. Защото на практиката държавата, гласно или полугласно, законно или полузаконно, е дала възможност на всички, които носят бели престилки, да се упражняват и да съсипват жените. Всеки ден се сблъскваме с такива случаи, но това не е от една или две години, не съобщавам някаква новина.
  • Лошото е, че тази практика продължава от години, а ние берем плодовете в два аспекта: единият е, че жертваме хората; вторият е, че се увеличават плащанията от Касата за лечението на един пациент, което не е добре. Искам да бъда разбрана защо казвам всичко това. На всеки специалист в България, който би желал да работи онкологична медицина, му е широко отворена вратата. Преди години желаещите изкарваха курс при нас по половин година, свързан с ежедневните практически оперативни мероприятия в зала. След това полагаха изпит пред изпитна комисия и получаваха удостоверение, че могат да лекуват раково болни.
  • А защо сега не е така?
  • Истината е, че ние, хората от белите коридори, изпълняваме това, което властите казват. Въпрос на политическо оцеляване, на политически договорки. Вижте, онкологичната наука, която в световен мащаб върви нагоре, беше трън в очите на някои хора и просто решиха всички лекари да се изявяват в това поле. Искам да кажа, че ние сме депозирали устно предложение по този проблем, когато бяхме поканени от парламентарната здравна комисия в предишния парламент. Надявам се д-р Дариткова отново да ни покани. И заявихме тогава, че в нашата специалност освен лъчетерапия и химиотерапия, се работи и онкологична хирургия. Но за да можеш да работиш онкологична хирургия, трябва да имаш фундаментални познания относно това
  • как се заражда туморът

    Т.е., трябва да си прочел достатъчно научно-медицинска литература и да си положил изпит по основните моменти от канцерогенезата. Независимо, че не знаем причината за рака, ние трябва да познаваме из основи самото зараждане на тумора. Има много детайли, които ориентират хирурга да вземе най-правилното решение.

 

  • Проф. Александрова, много тежка картина обрисувахте. Виждате ли изход от тази ситуация?
  • Дълъг и тежък разговор, но истината е, че в момента сме се принизили до едно опростенческо поведение. В нашата държава нещата са изпуснати до степен такава, щото до завръщането им в нормално ниво е необходима много твърда ръка. И пак казвам, моето мнение е, че тези проблеми трябва да се решат на ниво парламентарна комисия. За проблемите трябва да се говори открито. И аз го правя. Не смятам, че е редно да се узаконяват безумията, които се вършат в частните клиники. Не съм агресивно настроена, просто отбелязвам.
  • Да, това са частни болници, които имат право на своето съществуване, но при определени условия. Не искам да прозвучи грубо, но ние, лекарите, не трябва да жертваме пациента,
  • не можем да „кълцаме” хората по 2-3 пъти, просто за да се въртят пътеките

  • Това е безумие и всеки ден всички ние сме свидетели на подобни безумия. Вие, журналистите ги показвате, само преди дни стана достояние подобен случай. Ето такива неща се случват и при нас в онкологията, само че, за разлика от другите сфери, при нас плащаме с живота. С подобни безумия пак ще кажа, лишаваме жената от няколкото години живот, които е имала шанс да изживее, които й е дал Господ. Нека се знае, че в нашата наука се плаща само с едно – не с пари, а с човешкия живот. На това трябва да се наблегне.
  • Трябва да се води някаква битка – колективна, на пациенти, на медии, на лекари. И да се стигне до едно решение в парламента, за да се сложат нещата в ред. Да се знае кой пие, кой плаща, кой може да пипа, както се казва. А не да се правят експерименти с хората. Пак ще го кажа: всички ние сме колеги, но в частните клиники трябва да работят за това, за което са сключили трудов договор.

 

  • ракКак се допусна всичко това? Нали все пак се упражнява някакъв контрол от Здравната каса?

Здравната каса навлече много бели на хората. Аз например мисля, че пътечната форма на заплащане, на остойностяване на лекарския труд, е едно безкрайно недоразумение, което се доказа за тези 25 години. Вероятно д-р Семерджиев, когато оформи 38 клинични пътеки при създаването на Касата (сега са над 180), не е имал предвид този резултат, тъй като той е човек, който разбира от медицина. Вероятно впоследствие изкорестяването на повечето, присъствали във властта, рефлектира върху цялата система. До висши позиции стигнаха хора, които може и птицеферма да не са ръководили. А една създадена и изградена система се разстройва и съсипва много бързо, когато оторизираните да я ръководят, вместо да ни вкарват в пътя, напротив – те ни показват грешния път. И платихме висока цена, особено обикновените хора. Пак казвам, този разговор не е приятен, освен това той е продължителен, аз бегло очертах нещата. Но ще повторя: липсва държавна политика в сферата на раковите заболявания.

И твърдя, че най-голямо внимание трябва да се обърне на болните с рак на гърдата. По две причини: първо, защото болестта се подмлади, започнаха и студентки да се разболяват. Второ, жените, които излекуваме, се връщат на своите позиции – било то в политиката, във фирмата, на работното си място. Те се връщат в семейството, създават, раждат деца.

Всъщност те са нашият начин да се възпроизведем биологично като нация. Мисля, че тези акценти са достатъчно социално значими, за да бием камбаната. Вие можете да потърсите отговор и от д-р Дариткова, която е един страхотен специалист, тя познава детайлно нещата. И има желание за промени, но засега действат доста бавно. Надявам се да ни покани в парламентарната комисия, за да обсъдим заедно проблемите. Ние се борим не за нас, ние сме си извървели пътя, имаме си своята работа. Опитваме се да помагаме и го правим в ежедневието си. Аз съм стартирала анкета, която ще предложа и на обмудсмана Мая Манолова.

На мене ми се иска да променим живота на българската жена, защото тя го заслужава. Нека не забравяме, че никой от нас не е застрахован от тази коварна болест – рака. Всички сме потенциални кандидати за това, грубо казано. Затова е хубаво да слезем на земята, да погледнем по-реалистично на нещата. Ще си позволя да заявя, че предишният министър на здравеопазването в редовното правителство нанесе много щети, стигащи до бедствия, в сферата на онкологията.

 

  • Проф. Александрова, какво конкретно бихте предложили ако д-р Дариткова ви покани на някое от заседанията на здравната парламентарна комисия?
  • Аз смятам, че би трябвало още на първото заседание на тази комисия да поканят хора като нас – базови специалисти. Аз лично бих предложила да се премахне тази бюрокрация, да се спре това разхождане на лекари между болниците.
  • Да дадем предложение, да обсъдим какви болници ще финансира държавата, защото този модел на финансиране поражда само пороци. Защото има болници, където се въртят големи пари, има хора, които получават петцифрени заплати, защото законът им го позволява.
  • Няма защо да се учудваме, че лекари напускат държавата. Ето, виждате, тези дни стана ясно, че закриват отделение в болницата в Ловеч заради липса на лекари. Аз смятам, че лекари има. Такива, които са защитили позициите си, които са се обучавали за сметка на личното си време, здраве и средства. Но трябва ли те да получават по-различни заплати от онези, които се получават в частните болници? Законно, разбира се. Там работят хора като нас, ние сме равнопоставени като отговорност, като тежест на работа – технологична, емоционална, физическа.

 

  • Много неща трябва да се променят, за да стане онкологията примамлива за млади хора, защото ние не можем да задържим млади хора в болницата. Много е трудно, ние работим с най-тежкия контингент болни и това си оставя своите отпечатъци. Искам да знаете, че аз не се оплаквам, аз се боря. Винаги съм казвала, че българските жени трябва да бъдат лекувани така, както навсякъде в Европа и по света. Включително и в Европейския парламент защитих такава позиция, когато ни бяха поканили да говорим за дискриминацията като цяло. Тогава аз казах, че за мене лечението на раково болните жени в България е вид дискриминация. За съжаление обаче социалната и медицинската дейност са отговорност не на европарламента, а на всяка една държава. Затова при нас резултатите са такива. Това бих желала конкретно да се случи: като се събере новата парламентарна комисия, първо да сменят някои бюрократични актове на предишния здравен министър, за да си отдъхнат хората и да се сложи в ред лечението на онкологично болните. Това очакваме, няма друга надежда.

 

  • Проф. Александрова, пожелавам ви го и се надявам да ви поканят още на едно от първите заседание на парламентарната здравна комисия. Какво ще кажете в заключение?
  • Искам да кажа, да уверя всички, че ние лекарите онколози, хирурзи и прочие специалисти, не искаме някакви ползи, благини, пари и т.н. Ние искаме лечението да се провежда в интерес на пациентите, не на нас. Вижте, проблемите трябва да се разделят. Ако искаме средства, ще се срещнем с Касата, с финансовите институции. Затова казвам, че искаме, настояваме и то от дълго време българките да бъдат лекувани така, както се лекуват европейките. И в заключение ще посоча още един абсурд – не е нужно в държавата да функционират 10-15 излишни онкологични болници. Та ние имаме повече такива болници от Италия, аз съм проверила по европейските журнали. Във Франция в момента затварят болници, ние в България отваряме болници, при условие, че сме в пъти по-малка държава.