Back to top medicaltime.bg

ПАП тест от ново поколение: течнобазирана цитология



Д-р Иван Вецев работи в АГ болница Шейново в София, член е на ръководството на Националната пациентска организация.

Каква е връзката между HPV инфекцията и рака на маточната шийка ( РМШ)?

 Профилактиката в онкологичната практика има за цел да предотврати заболяванията и умиранията от различните форми на злокачествените новобразувания. Условие за нейното осъществяване е опознаването на причината и механизма за възникване на дадено заболяване.Големият напредък на онковирусологията показва убедително, че в цервикалната онкогенеза основна роля играе хроничната инфекция с човешки папиломни вируси (HPV). Значимостта на HPV-инфекцията се определя от факта, че от регистрираните ежегодно в света нови пациентки с РМШ, връзка с HPV се открива в повече от 50% от случаите. Някои автори установяват данни за HPV инфекция в 99% от случаите с цервикален карцином.
 
Какви могат да бъдат разновидностите на HPV инфекциите?
Човешките папиломни вируси (HPV) са ДНК вируси от семейство Papovaviridae, чийто гостоприемник са плоските и метапластични епителни клетки (кожни и лигавични клетки). Всички познати HPV вируси имат сходна структура и геномна организация. До момента се съобщава за около 200 различни типа HPV, от които 50 засягат гениталния тракт.
 
Кои типове HPV са най-опасни за здравето на хората?
 
Според онкогенната си значимост HPV най-често се разделят в две групи. Първата включва HPV типове, които се свързват с доброкачествените кожно-лигавични изменения (тип 6, 11). Втората се свързва с изявата на предракови и ракови изменения, от които 20 се асоциират директно с РМШ. От тях типове 16 и 18 са отговорни за 70% от случаите с РМШ.Според онкогенния си потенциал HPV се разделят на три групи:•   Високорискови: 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 68, 75, 82.•   Вероятно канцерогенни: 25, 53, 66.•   Нискорискови: 6, 11, 40, 42, 43, 44, 54, 61, 70, 72, 81.
 
Как най-често се предават HPV инфекциите?
 
Инфекцията е много честа при сексуално активни млади жени, като общият риск за развитие на инфекцията при първия сексуален контакт е 45%. Гениталната HPV инфекция се приема за най-честата полово-предавана вирусна инфекция с висока поразеност сред сексуално активните жени и над 75-80% пожизнен риск от заразяване. На практика почти всяка жена прекарва една или повече HPV инфекции обикновено скоро след началото на сексуалния живот, като рискът нараства при по-голям брой партньори, общо и за конкретния период. По-голяма част от цервикалните HPV инфекции са временни и преминават без цитологични промени и клинична симптоматика. В около 20% от случаите, обаче, инфекцията не завършва със спонтанно оздравяване, а напредва, бавно и стъпаловидно от ниско- и високо-степенни цервикални изменения към инвазивен карцином на маточната шийка.По време на полов контакт микротравмите на епител на гениталния тракт дават възможност на HPV вируса да премине от един на друг пратньор. Ето защо стриктното  използване на презервативи води до намаляване на риска  за предаване на инфекцията.Рисковите фактори  за HPV инфекция се асоциират със сексуалното поведение:ранно начало на полов животмножество сексуални партньорисексуални контакти с високорискови индивиди (интравенозни наркомани, множество партньори)прекарани сексуално трансмисивни инфекции.
 
Какво е значението на имунната система при човека при HPV инфекцията?
 
След заразяването с вируса има три клинични варианти на развитие на инфекцията. Те се определят до голяма степен от имунната система на пациента.Първият е развитие на латентна (скрита) вирусна инфекция – HPV присъства в клетките на организма без клинични прояви и без да причинява морфологични изменения в епитела на гениталния тракт. Пациентите с латентна HPV инфекция нямат клинична изява, но в организма им присъстват HPV вируси, които могат да бъдат установени чрез ДНК тестване.Вторият вариант на развитие е активната инфекция. Тя се манифестира с пролиферация на плоските епителни клетки и формиране на доброкачествени тумори (кондиломи). В този случай вирусната ДНК не се интегрира в ДНК на гостоприемника.Трети вариант – високорисковите онкогенни типове на HPV се интегрират в генома на клетката гостоприемник. В резултат на инфекцията с вируса някои туморни супресори (подтискащи образуването на ракови клетки) губят контрол над клетъчната пролиферация.
 
Какви са методите за преодоляване на HPV инфекцията, когато тя се диагностицира?
 
Oт първичната инфекция с човешки папиломен вирус до развитието на високостепенни изменения на маточната шийка обикновено минават между 7, 10 години, а понякога и повече. В случай, че са налице допълнителни рискови фактори инфекцията протича по-бързо. Тъй като честотата на HPV инфекциите е най-висока във възрастовата група 16-20 години, най-засегнати от РМШ са жените над 40 години. Рядко се наблюдават случаи на заболяването преди 30-годишна възраст.Дългият период на развитие на инфекцията дава възможност за добрата й профилактика от една страна, а от друга и до добра профилактика на рака на маточната шийка.Първичната профилактика на заболяването е свързана с недопускане на възникване на инфекция. В тази връзка разработването на HPV ваксини е голям пробив в предотвратяването на HPV свързаните цервикални преканцерози и рак. В България има изработена национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка, чиято основна цел е ограничаване на разпространяване на инфекцията чрез ваксинация. Тъй като ваксината не осигурява имунитет срещу всички вируси типове на HPV, a продължителността на протекцията не е известна, понастоящем рутинният цитологичен скринин се счита за основен при профилактиката.Вторичната профилактика се свежда до ранно откриване на HPV инфекцията и измененията, предизвикани от нея. От първостепенно значение за вторичната профилактика е цитонамазката. По-съвременни техники като течнобазираната цитология, HPV тестуването значително подобряват диагностичните възможности.