Back to top medicaltime.bg

Д-р Румен Тулев: "Условията за профилактика на рака в България са много по-добри, отколкото в западните държави?!

У нас се дава възможност на всяка жена да се преглежда профилактично всяка година!



 

У нас резултатът от биопсия е готов за седмица, а информацията от скенера – на момента, докато в западните държави за тези изследвания се чака цял месец!  

 

Твърди д-р Румен Тулев - онкохирург в Комплексния онкоцентър в гр. Пловдив. Той има близо 30-годишен опит в оперативното лечение на рака на гърдата и на злокачествените заболявания на кожата. Извършва операции с реконструкция при рак на гърдата и пластично възстановяване при злокачествени новообразувания на кожата на лицето.

 

В какво се изразява профилактиката на най-често срещаните злокачествени заболявания? Защо е важно самонаблюдението и самоизследването, особено по отношение на тумори на видими места? До каква степен ниската здравна култура на населението пречи за ранно откриване на предраковите и ракови заболявания? Кога са опасни увеличените лимфни възли? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто, което д-р Румен Тулев даде специално за MedicalTime.

 

-         Д-р Тулев, непрекъснато се говори за профилактика на злокачествените заболявания, особено на най-разпространените. Но случва ли се тя на практика?

-         Всъщност, пълна профилактика няма как да се случи, защото има много типове рак. По принцип профилактиката е първична и вторична. Първичната профилактика означава отстраняване или намаляване концентрацията на канцерогенни вещества в околната среда, както и ограничаване контакта на хората с тях. Една американска профилактична програма степенува рисковите фактори, които трябва да са обект на първични профилактични мероприятия така: тютюнопушене, алкохол, хранене, радиация, слънчева светлина, професионални вредности, замърсяване на водата, замърсяване на въздуха, генетични фактори. Повече от ясно е, че до известна степен и от самите нас зависи дали и доколко избягваме тези рискови фактори. Вторичната профилактика се изразява в активно откриване и лечение на предраковите заболявания. След анализ на структурната заболеваемост от рак обаче, могат да се създадат скринингови методи за откриване на най-разпространените форми на заболяването – с честота над 1 човек на 100 000 души. При жената най-чести са рак на гърдата, рак на шийката и тялото на матката, на яйчниците също. При мъжете най-чести локализации са белият дроб и простатата. А хората над 50-годишна възраст, независимо от пола, подлежат на стомашни изследвания ако имат стомашни оплаквания с давност няколко седмици, както и ако имат боледуващ или починал родител от рак на стомаха. За туморите на кожата и млечната жлеза от голямо значение са самонаблюдението и самоизследването, което е свързано с добра здравна култура на населението. Лошото е, че голяма част от туморните заболявания не дават симптоми. Особено тези, които не са на видимо място.

 

         ЗА ПРАВОТО НА ПРОФИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ, ЧЕТЕТЕ ТУК!



-         Като споменахте самонаблюдение и самоизследване, особено по отношение на тумори на видими места, според ваши наблюдения правят ли го все по-често хората или неглижират тези външни белези?

-         Като цяло има две категории хора: едните са прекалено чувствителни по темата, те са в състояние от най-малкото нещо да направят проблем. И най-незначителните симптоми, за които са прочели в интернет, те са ги вкарали в някакъв цикъл на непрекъснато търсене на лекари, преувеличаване на състоянието и прочие. Другата група пък са хора, които според мене се страхуват и си търсят причини да не отидат при специалист. Примерно жената има голяма буца, има рак на гърдата, но си казва: не ме боли, защо да ходя на лекар? Тя просто се страхува какво ще й каже лекарят, какво ще покажат изследванията. Друг съществен момент в това отношение много често е липсата на вярна, на същинска информация. Знаете ли, че няма клетка в организма на човек, животно или растение, която да не може да претърпи злокачествена трасформация, да се превърне в ракова? Аз обаче искам да опровергая мнението за нелечимостта на раковите заболявания и обречеността на заболелите. При всеки тумор има етап на т.нар. локално (местно) развитие, когато той не е дал метастази. Лечебният ефект в този стадий е 100%. Не е така при напредналите в развитието си тумори. Лечението при тях е нискоефективно, а изисква голям арсенал от лечебни подходи с голяма себестойност. Има правило, че най-скъпо е лечението на туморите в напреднал стадий, при това то е с най-лоши резултати. Ето защо борбата с рака трябва да се насочи към откриване и лекуване на ранните стадии на злокачествените заболявания, на профилактиката им и на т.нар. предракови състояния (преканцерози). В развитите европейски страни, САЩ и Япония са разработени ефективни системи със сравнително ниска себестойност за откриване на предраковите състояния и най-честите туморни локализации в начален стадий. За целта се оформят т.нар. рискови групи от населението, които се подлагат на изследване в определен алгоритъм. Т.е., профилактиката на рака е възможна.

-          

-         Д-р Тулев, но вие в предварителния ни разговор ми казахте, че ние в България, за разлика от много западни страни, а също и Турция, имаме много по-добри условия за профилактика на рака, особено при жените?

-         Аз имам предвид съвсем друго. Това е мое наблюдение и да, според мене в България има много добри условия за профилактика, дори аз мисля, че са по-добри, отколкото на Запад. Колкото и да ги рекламират западните скринингови програми, всъщност там реално няма такива. Тука, у нас, всяка жена може да си вземе направление  от личния лекар и да се подложи на профилактичен преглед. Дава се възможност на всяка жена да се преглежда профилактично всяка година. На Запад никой не ги поканва: ела да те прегледаме… Дори мисля, че там хората изобщо са оставени всеки да се оправя, както може. Ако пък нямат съответно и осигуровки, особено в Щатите, човек се оставя в ръцете на съдбата. Днес ставаше въпрос за една жена, на която не са й стигнали осигуровките. Направили са й ехография преди година и половина и са й открили бучка, тумор. Но са казали – това е от нас. И чак след година и половина тя успява да си набави средства, но вече е с метастази, а сега научих, за съжаление, че е починала.

-           

-         Значи нашето здравеопазване, най-общо казано, не е чак толкова лошо, както обикновено се определя? И други ваши колеги са споделяли подобно мнение и са посочвали конкретни примери.

-         Ето още едно сравнение. При нас като вземем биопсия на човек, за който имаме съмнения за рак, за по-малко от седмица, в повечето случаи за 3 дена имаме информация от изследването. В Турция за същото изследване се чака цял месец, понякога и повече. Това е стандарт и за западните страни. Една жена ми сподели за опита си в Испания – правят й скенер и й казват, че след месец може да получи резултат, информация при личния си лекар. А при нас такава информация, самото описание от проведения скенер идва на момента. И хората там го приемат за нормално. Ето това бива да се знае, за да си дадат сметка хората, че от тях зависи да отидат на профилактичен преглед и че българското здравеопазване им е създало всички условия за това. А не само да се критикува и да се иска веднага и сега всичко да се случи.

-            

-         Разбирам, до голяма степен от нас зависи да се възползваме от профилактичните прегледи, които ни се предлагат. Сега обаче искам да ви попитам следното:  какви са тези видими белези или симптоми на видими места, които могат да подскажат за наличието на сериозна болест, с каква локализация са те? Казахте го по-горе в интервюто.

-         Туморите на кожата са с най-лесна диагноза, защото са локализирани във видими зони на тялото, лечебният ефект при навреме явили се за лечение болни е много добър. Ниската здравна култура на населението обаче ни сблъсква със запуснати случаи с рак на кожата достигнали до обезобразяване и дори пълно изконсумиране на уши, нос, окосмена част на главата. Тези болни знаят заболяването си от месеци, дори от години, но се явяват на преглед чак когато настъпят усложненията - разпад на тумора, кръвоизливи и пр. Както казах, основна причина за ненавременното им явяване за лечение е страхът от рак и невярното схващане за нелечимостта на рака. Абсолютно необходимо е навременното явяване при специалист на всички хора с новопоявили се без видима причина язвички по кожата особено по лицето, ушите, гърба, които не заздравяват спонтанно и имат склонност да се разширяват. Те са характерни за по-възрастните хора. Необходимо е особено внимание към тъмните петна по кожата т. нар. бенки, които са с тенденция да нарастват и да се разязвяват. Тука искам да изтъкна нещо съществено: тези безобидни на пръв поглед образувания са началото на един от най-злокачествените тумори - меланом. Трябва да отбележа и необходимостта от разсейване на наслоилото се сред населението разбиране, че такива формации не трябва да се оперират, "за да не се разсейват". Истината е ранна радикална операция! Всяко забавяне, разраняване, третиране с изгаряне и други манипулации са фатални! И още нещо: достъпни за самонаблюдение при мъжете са тестисите. Всички промени, свързани с уголемяване, поява на неравности и уплътнения, промени по покриващата кожа трябва да се консултират от лекар -специалист. Лечението на този вид тумори в началния стадий е много успешно, още повече че рисковата възраст за тумори на тестисите е работоспособната: между 20 - 45 години. Вижте, ако трябва с едно изречение да го кажа – само специалистът може да види началните симптоми със съответните методи. Защото болните нямат оплаквания обикновено. Например едно кървене при жената извън цикъл или в климакс е първият симптом, който тя забелязва, но не е началният, разбирате ли? Затова е важно ежегодно профилактичен преглед. Ето това е профилактиката. И да, говорим за нея, знае се, просто трябва да се прави и на практика, както вие посочвате във въпроса си.

-          

-         Д-р Тулев, попаднах на ваша статия, в която коментирате кога увеличените лимфни възли са опасни. Моля ви за коментар и по тази тема.

-         Нека първо да кажа, че основната функция на лимфните възли е да спират „неприятелите” за организма. Това биха могли да бъдат инфекциозни причинители -  различни вируси и бактерии, биха могли да бъдат и туморни клетки. По този начин организмът се опитва да се бори с инфекцията или туморния процес като не пропуска причинителите навътре в тялото. Лимфните възли реагират с нарастване, т.е., подуват се при различни болестни дразнители от бактериално, токсично и туморно естество. При деца и млади хора увеличението на лимфните възли на първо място трябва да се тълкува като възпалително, а при по-възрастните като неопластично. Разбира се, и тука, както при всяко правило, съществуват изключения. А сега на въпроса ви: първо лиммфният възел не боли, когато става дума за лошо, за сериозно заболяване. Такива лимфни възли са твърди и плътни. Докато при бактериални и въобще възпалителни заболявания, лимфните възли са болезнени, чувствителни. Дори кожата над лимфния възел обикновено се зачервява ако става дума за по-тежки случаи. Обикновено при внимателен преглед може да се открие възпалително огнище, много често съпроводено с температура и общо неразположение. След провеждане на антибиотично лечение такива възли постепенно намаляват по размери, намалява и болката. И между другото, често това се използва като тест за определяне естеството на увеличение на възлите. При увеличение на единични лимфни възли винаги трябва да се изключи наличността на възможни метастази на скрит първичен тумор. Както казах, такива лимфни възли са много плътни и често могат да бъдат разпознати само по този белег. Те бавно нарастват и постепенно се засягат лифмните възли по съседство. Така се оформят постепенно конгломерати от лимфни възли. И, както подчертах, тези възли не са болезнени.