Back to top medicaltime.bg

Доц. д-р Свилен Маслянков: "Нова методика скъсява общото лечение при начален рак на гърдата"

Иновативното лечение се прилага с помощта на yлтpaмoдepнa ypeдбa зa интpaoпepaтивнo лъчeниe



 


В какво се изразява иновативната лечебна методика? Какви са нейните предимства пред останалите оперативни лечебни методи при рак на гърдата? Подходяща ли е тя за всички болни? На тези и още въпроси специално за MedicalTime отговаря, дм  – специалист по обща и онкологична хирургия. През 2012 г. след спечелен конкурс д-р Маслянков започва преподавателска кариера в УМБАЛ „Александровска”, II Хирургия, при МУ - София. Има проведени специализации в Гърция, Испания, Хърватска, Англия и др., както и множество участия в конгреси у нас и в чужбина. Специфичните му научни и практически интереси са свързани с онкологичната, пластичната, миниинвазивната и колопроктологичната хирургия. Д-р Маслянков е един от двамата селектирани български участници в организирания съвсем наскоро от ESO и ESSO мастърклас по хирургия на рака на млечната жлеза. Този форум е източник на много съвременна информация относно тактиката при лечението на тези неоплазми. Това съвпада с месеца, обявен в България за профилактика на тази социално значима болест и водеща за женският пол туморна локализация.

 

 

-         Д-р Маслянков, в какво се изразява този нов за България метод за лечение на рак на млечната жлеза?

-         Нека първо да отбележа, че аз съм един от малкото специалисти в България, които имат достъп до апаратурата, използвана при този лечебен метод. Тя е закупена по национален проект от УМБАЛ „Александровска”, моето работно място. Това е една сравнително нова модерна техника, която дава възможност да се скъси общото лечение при начален рак на гърдата. Тя позволява по време на операцията, докато е отворена оперативната рана, да се направи облъчване в полето на отстранения тумор. Но това става със значително по-малко количество лъчи, които реално свършват същата работа, както когато се налага облъчване на цялата гърда в следоперативен порядък в продължение обикновено на 5 седмици. Това е иновативен метод, измислен в началото на нашето хилядолетие от италиански учени-хирурзи, които се занимават с тази болест. Реално погледнато, все още се проучва до каква степен това е безопасно, до каква степен е еквивалентно като значимост на нормалното следоперативно лъчелечение. В литературата има описани незначителен брой локални рецидиви при такъв тип лъчелечение, но това не променя продължителността на кривата на живота. Така че реално то е еквивалентно. Естествено при такъв тип локален рецидив ние имаме друга възможност: при вече получената консервативна хирургия със запазена млечна жлеза и най-вече със запазена анатомия и структура на млечната жлеза, а оттам пък и запазена психика на жената, евентуално с втора операция този рецидив може да бъде коригиран. Но пак казвам, това е просто съпоставка на двата метода – интраоперативно и следоперативно облъчване. 

 

  МОЩНА ФОРМУЛА, която подпомага имунната система на организма по време на химио- и лъчетерапия

 

-         А подходящи ли са за такова лечение всички пациентки с рак на гърдата?

-         Не, не всички пациентки с рак на гърдата са подходящи за интраоперативно лъчелечение. Затова една от основните цели на това лечение е много добро селектиране на пациентите. Първо, те трябва да не са под 50-годишна възраст. Желателно е пациентките да бъдат с добра прогноза за тумора. Освен това не трябва да бъдат с фамилен рак, т.е., трябва да бъдат генетично отхвърлени мутациите на BRCA 1 и 2 рецепторите. И не на последно място, пациентките трябва да бъдат с тумори под 3 см. И най-важното в това отношение, което е и най-трудно за установяване, което изисква екипна работа и собствена патоанатомична лаборатория, това е да се селектират пациентките с отрицателни лимфни възли, т.е., без локорегионални разсейки в подмишничната ямка.  

 

 

-         Т.е., трудна селекция като ви слушам?

-         Селекцията е много трудна като на практика ние разбираме в операционната зала дали съответната пациентка е подходяща. В деня, в който извършваме интервенцията, сме събрали екипа и едва тогава разбираме дали пациентът всъщност е показан за това лечение. Първо изваждаме именно тези лимфни възли, маркирани предишния ден с радиоизотоп. Изпращаме ги на патоанатомите, които ги изследват. И ако в съответните лимфни възли няма разсейки, тогава вече можем да приложим лъчението (облъчването) в гърдата.  

 

-         Д-р Маслянков, удачно ли е да обясняваме самата процедура? В какво се изразява тя?    

-         Самата процедура на практика изисква поставяне на специфичен балонен апликатор. Това е един консуматив, който, за жалост, все още не е реимбунсиран и се налага пациентите сами да си го закупят. В тази връзка искам да отбележа, че имаме готов проект към Университета, с който намаляваме стойността на балонния апликатор наполовина. И все пак идеята е да съберем достатъчно много пациенти, вече имаме такава уговорка за 10 пациенти. И фактически този балонен апликатор е връзката между пациента и между уреда, който вкарва радиацията. А радиацията е от типа електронна брахитерапия като източникът, който облъчва, е така конструиран, че не изисква някакви специфични големи екранировки на залите. Това е модерното в случая, защото при по-старите апарати от този тип се налага специфично екраниране на залата. Докато тук облъчването на 50 см извън мястото на облъчване (където трябва да бъде облъчена гърдата) е минимално. И няма никаква вероятност това да навреди на нас, персонала като естествено предпазваме и пациента по специфичен начин. Технологията предполага да имаме вътрешни защитни филтри, с които предпазваме подлежащите под гърдата тъкани като сърцето, белите дробове… Разполагаме и с външни устройства, които поставяме отгоре върху оперативното поле (върху отворената рана и поставения балонен апликатор).

 

 МОЩНА ФОРМУЛА ЗА ДЕТОКСИКАЦИЯ

 

 

 А времето, през което се дозира лъчетерапията, обикновено е от порядъка 10-15 минути обикновено. Това си го пресмятат лъчетерапевтите, те си имат специфични формули, по които действат. Длъжни сме да предпазваме и кожата, която е над мястото на облъчване, тя трябва задължително да отстои най-малко на 7 мм от балонния апликатор. В крайна сметка, всичко това задължително го верифицираме с интраоперативна ехография, т.е., на самата операция присъства и нашата ехографистка. Замерваме, за да сме сигурни в точността на всички тези параметри и изисквания. Аз имах такъв случай с една по-слабичка жена, при която не успяхме да достигнем до мястото, наложи се да преконфигурираме разреза, защото в противен случай много лесно бихме могли да изгорим назалния слой на кожата и впоследствие да предизвикаме некроза. Но искам да изтъкна, че досега не сме имали проблеми в това отношение, не сме имали нарушения. С изключение на едно леко потъмняване на надлежащата кожа, което винаги се случва при лъчетерапия. Но при следоперативна лъчетерапия потъмняването е много по-изразено, понякога съм виждал дори тежки изгаряния – много болезнени и неприятни за жените. Ето това абсолютно доказва предимството на интраоперативното облъчване.       

 

-         Д-р Маслянков, да разширим темата. Защо жените толкова много се плашат от химиотерапията? Както стана ясно, не всички пациентки с рак на млечната жлеза са подходящи за интраоперативно облъчване.

-         Не е само при жените. Изобщо българският пациент е много настроен срещу думичката „химиотерапия”. Тъй като интраоперативната лъчетерапия е метод, при който търсим пациентките, за да ги селектираме, химиотерапия прилагаме ако не сме поставили точната предоперативна диагноза и се появят разсейки в лимфните възли в подмишничната ямка. Това подсказва, че е необходим допълнителен план – допълнително лекуване с химиотерапия. Или пък ако някои тумори са с много лоша прогноза. Иначе, по повод вашия въпрос, аз съм на мнение и давам все повече гласност на следното: хората не трябва да се плашат от химиотерапията. Първо, съвременните химиотерапевтични режими са много добре построени така, че да се минимизират страничните влияния. Да се минимизират страничните ефекти като разстройство, диария, гадене, повръщане, оплешивяване, което много плаши хората. Но това са преходни нарушения. Повярвайте, ако на мене ми се наложи, ще предпочета този метод, химиотерапията, защото реално чрез него ние следим дали някъде има верифицирана метастаза. То потенциално в цялото тяло може да има някъде спящи клетки, които да предизвикат по-големи поражения в бъдеще при някакво евентуално прогресиране на болестта. Било то поради спад на имунитета или каквото и да е друго събитие, което може да наруши естествената хомеостаза.  

 

-         А химиотерапията ще предотврати такова развитие на нещата, така ли?

-         Химиотерапията с голяма вероятност би могла да унищожи тези клетки предварително и да намали вероятността от развитие на метастази в някакъв бъдещ период. Но е факт, че млечната жлеза е може би най-най изявеният, най-ясният орган, където се съчетават всички методи на лечение при рак на същия този орган. И трябва да се намери оптималната комбинация от всички лечебни методики, за да постигнем максимален резултат. Да не оставим един човек недостатъчно адекватно лекуван.   

 

-         Вероятно говорите за комплексен подход в лечението на рака на млечната жлеза?

-         Да, точно така. И това е изключително важно да се знае, защото ракът на този орган е може би най-разнообразният, най-шареният като начин на проявление. Нищо, че най-често единственият симптом е появяването на бучка на гърдата. Т.е., те така се появяват, така се представят, че всяка бучка може да е с различна хистология, с различни прогностични маркери, с различна степен на разсейки. Просто там е изключително важно да се индивидуализира подходът и да се изготви най-правилната схема от самото начало на поставяне на диагнозата. 

 

-         Позволете още един по-страничен въпрос. Какво трябва наистина да знаем за рака на гърдата, тъй като витаят много митове около това заболяване?

-         Има много заблуди, свързани с рака въобще. В никакъв случай не можем да очакваме, че ракът ще бъде излекуван с бабешки средства и такива от народната медицина. Такова поведение може да доведе до голямо забавяне и за поставяне на диагнозата, и за лечение. Сигурен съм, че има някои форми на предракови заболявания, някои форми на може би доброкачествени заболявания, които имитират рак. Да, те могат да бъдат повлияни с някакви други форми на лечение, а понякога дори минават и без лечение. Просто трябва да оставим организма и той сам ще се справи с дадено състояние. И тогава знаете ли какво се случва? Излизат хора по медиите и заявяват: Ето, вижте ме, аз съм излекуван от рак. Но в повечето случаи всяко едно забавяне води до напредване на стадия в момента, когато се започва активно лечение на болестта. А с всеки по-напреднал стадий ние имаме по-лоша прогноза и по-лоша успеваемост на лечение. Затова просто съветвам пациентите и то не само по отношение рак на гърдата, не само по отношение на рака, а и при всякакво едно нарушение в анатомията и физиологията на собствения си организъм, по-добре излишно да се консултират със специалист, отколкото да се забави диагнозата и да се влоши състоянието.

 

-         Освен тази важна препоръка, в заключение, какви други съвети бихте дали и на болните, и на здравите?

-         Има национална програма за скрининг и това е много добре. Колкото по-често хващаме болестите в начален стадий, дай Боже, в предраков, толкова по-големи са шансовете ни да успеем да лекуваме без да се налага инвазия в тялото на човека. Например едно премахване на полипите в дебелото черво, или пък понякога ни се удава да разнесем доброкачествена бучка и т.н. – тези мерки биха могли да решат проблема и да не се стига до момента, когато, уви, само можем да произнесем най-лошата присъда. За съжаление все още често се сблъскваме с такива случаи, когато на човека му остават месеци, а понякога – дни. Знаете ли, тука при нас определена роля играе и психологическият момент, че, виждате ли, ракът е присъда. На много места в нормалния свят не е така. Счита се, че ракът, дори и в напреднало състояние, може да се превърне в едно хронично състояние. Да се превърне в част от нас. Но в това отношение пак трябва да се подхожда комплексно. От една страна добри специалисти, от друга страна пациентът трябва да прояви желание и да съдейства. А също така ролята на институции, държава… С всички тези неща, съчетани много внимателно, можем да постигнем максимален резултат.