Back to top medicaltime.bg

Затлъстяването пречи в лечението на рака на гърдата!

Специалистите от Масачузетската общоклинична болница разказват как наднормените килограми влияят на лечението на рака



 

Общоизвестно е, че наднорменото тегло предразполага към онкозаболявания, включително рак на млечната жлеза. Но се оказва, че начинът на живот преследва пациентите дори след поставяне на диагнозата.

 

На страниците на популярния журнал Science Translational Medicine американските онколози посочват няколко механизма едновременно за развитие на резистентност към рака, свързани със затлъстяването. На първо място наднорменото тегло понижава ефективността на т.нар. инхибитори на ангионезата. Това са препарати, които не позволяват на тумора да формира нови съдове за своя растеж. „Наскоро проведено изследване постави под въпрос резултатите от лечението с инхибитори на ангионезата при хора със затлъстяване. И едновременно с това се предлагат нови терапевтични мишени за решаване на този проблем”, - пояснява авторът на проекта Жоао Инсио от отделението по онкокардиология в Massachusetts General. По думите на учените, затлъстяването провокира устойчивост на болестта в резултат на възпаление и изработка на собствени растежни фактори. Преодолявайки този фактор за устойчивост на рака, може да се „подмлади” ангиогенната терапия и да се подобрят резултатите от лечението. 

  ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ИМУНИТЕТА И ПРИ РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПРЕПОРЪЧВАТ мощната формула на ИМЮН МОДУЛАТОР

Ангионезата представлява естествен процес на възстановяване и образуване на нови кръвоносни съдове. Този процес е необходим за всякакви тъкани, но най-вече – за туморните. Ангионезата се управлява от специфични химически сигнали, които поддържат равновесието и позволяват растеж на  съдове само в нужните места и в нужната мярка. 

 

При наличие на рак ангионезата се засилва, за да обслужва все по-нарастващия апетит на злокачествения тумор. Без мощна съдова мрежа той не може да расте и да се закрепва в други органи. Но злокачествените клетки отделят молекули, стимулиращи ангионезата. Затова задачата и стремежът на лекарите и да потискат тези химически сигнали, оставяйки тумора без препитание.

 

За лечение на рака през последните години широко се прилагат т.нар. блокатори на ендотелиалния фактор на растежа, или VEGF – блокатори. Такива са лекарствата сунитиниб, пазопаниб, бевацизумаб и други. Тези препарати потискат веществото, което контролира „израстването” на съдовата мрежа за тумора.

 

Доктор Инсио твърди: „Затлъстяването предизвиква устойчиност на рака към лечение с VEGF-блокаторите, нарушавайки химическото сигнализиране в туморите. Това е свързано с повишеното ниво на т.нар. интерлевкин ИЛ-6 и е възможно да е рисков фактор за растежа на фибробласти FGF-2 в микрообкръжението на тумора”. 

 

Експериментите върху мишки с рак и затлъстяване показали, че „правилно подбраната комбинирана терапия” е способна да преодолее устойчивостта към антиангиогенната терапия

 

Всичко започнало с анализа на резултатите от клиничното изпитание на VEGF-блокатора бевацизумаб, с химиотерапия и без нея, проведено с участието на 99 пациента. Многообещаващите резултати на ранен стадий от изпитанията довели до бързо одобряване на иновационен препарат за лечение на метастатичен рак на гърдата в САЩ. Съвсем скоро обаче Агенцията по храни и лекарства в САЩ го отменили, защото нямало разлика в дългосрочната преживяемост в сравнение с пациентите, на които предлагали плацебо! Как е могло да се случи това? Доктор Инсио обяснява този феномен с малкия брой участници с индекс на масата на тялото над 25, т.е. минимален праг на затлъстяване. Оказало се, че при жените със затлъстяване в момента на изпитанията размерите на туморите били средно с 33 % по-големи, отколкото при пациентките с нормално тегло. Хистологичното изследване на отстранените тумори показало следното: при жените с наднормено тегло ракът съдържа по-слабо развита кръвоносна мрежа, т.е. поначало той бил по-слабо чувствителен към антиангиогенната терапия. Защо – остава да се гадае. Но това не е всичко. Образците от пробите при пълните жени съдържат повече стимулатори на ангиогенезата (FGF-2) и възпалителните медиатори (ИЛ-6). Тези вещества се отделяли в околните мастни клетки и фактически помагали за оцеляване на тумора.

 

Как тогава може да се преодолее устойчивостта на рака към терапията?

 

След тези изпитания дошъл ред на лабораторните мишки. За да проверят антиангиогенната терапия при затлъстяване, учените използвали два модела на болестта при животните – с ЭР-положителен и тройно негативен рак. Микрообкръжението на туморите при лабораторните плъхове със затлъстяване се различавали от обичайното – повече мастни клетки, по-малко кислород, по-слаба съдова мрежа и, съответно, по-негативен отговор на VEGF-блокаторите. При наднормено тегло резултатът от лечение зависел от типа тумор. При ЭР-положителен рак отделяните мастни клетки интерлевкин-6 защитавали тумора. Добавянето на блокатори на същия този интерлевкин-6 обаче отново правело този тумор по-чувствителен към VEGF-блокаторите. При затлъстяване и тройно негативен рак на гърдата водеща роля в развитието на резистентността играел факторът на растежа на фиробластите FGF-2, но не и на интерлевкините. В тези случаи блокаторът на FGF-2 съществено подобрявал отговорът на антиангиогенната терапия. 

 

Затова американските онколози предлагат едновременно два метода за подобряване резултатите от лечението на рака на млечната жлеза при затлъстяване, допълвайки го с блокатори ИЛ-6 или FGF-2. В качеството на инхибитор на FGF-2 може да се използва off label метформин, който по-рано е демонстрирал блестящи резултати при редица онкозаболявания. За потискане на ИЛ-6 се приема тоцилизумаб  и силтуксимаб.

 

НАЙ-ЕФЕКТИВНИЯТ МЕТОД ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ РАК НА ГЪРДАТА СА РЕДОВНИТЕ ПРОФИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ, ПОВЕЧЕ ЗА ТЯХ, ЧЕТЕТЕ, ТУК.