Back to top medicaltime.bg

При РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА: имунотерапия, ваксини и препарати



 

Ракът на млечната жлеза е едно от няколкото онкологични заболявания, за които днес се разработва принципно нов метод за лечение – имунотерапия. Имунотерапевтичните препарати заставят имунната система на болните целенасочено да търси и убива само раковите клетки, затова този метод е по-безопасен от химиотерапията. Основните функции на имунотерапията при рак на гърдата са: спиране или забавяне размножаването на раковите клетки; превръщането на тумора в уязвим пред другите химиопрепарати; предотвратяване образуването на тумори.

 

Имунотерапията при рак на гърдата се разделя на два основни типа:

  1. Активна имунотерапия. Стимулира имунната система да реагира на рака. Изразява се в противотуморни ваксини и т.нар. адоптивна клетъчна терапия. 
  2. Пасивна имунотерапия, основана на вкарване на изкуствени компоненти на имунната система, помагащи в лечението на рака. Изразяване с в прилагане на цитокини и инхибитори на имунните контролни точки.

 

Противотуморните ваксини заставят имунната система да атакува раковите клетки като се прилагат за целенасочено лечение на конкретния тип тумор, а не за профилактика на рака. Те се създават от собствен биоматериал на болните. В някои случаи лимфоцитите се извличат от организма на пациента и се подлагат на обработка с антигени директно в лабораторията. Веднага след като бъдат готови „да търсят рака”, биват връщани в кръвта. За получаване на сериозни резултати от противотуморните ваксини, се изискват месеци. Затова при рак на млечната жлеза обикновено ги назначават след основните лечебни мероприятия за понижаване вероятността от рецидив в бъдеще. В днешно време ваксините при рак на гърдата са експериментална област в онкологията, затова все още в нито една страна не са одобрени за лечение. Но се провеждат редица многообещаващи клинични изпитания на противотуморните ваксини. В частност, учените комбинират ваксини с други препарати и стандартна химиотерапия.

 

Адоптивната клетъчна терапия при рак на гърдата е насочена за активизиране клетките на имунната система. Това са т.нар- Т-килъри – те разпознават и унищожават раковите клетки. При този вид терапия лекарите вземат кръв от пациента, от която отделят и концентрират Т-лимфоцитите. След това ги модифицират, за да могат те по-добре да разпознават туморните антигени. Процесът за модифициране на лимфоцитите отнема от две седмици до няколко месеца. Накрая Т-килърите се връщат в организма на пациента като понякога се назначава специална терапия. Върнатите в организма на пациента лимфоцити много успешно разпознават и атакуват злокачествените клетки. Забавят се растежа на тумора и намалява рискът от образуване на метастази.  

 

Блокадата на имунните контролни точки е перспективно направление в имунотерапията на рака на гърдата. При този метод имунната система изработва специални белтъчини, защитаващи съседните здрави тъкани. Тези специални белтъчини се наричат имунни контролни точки. Инхибиторите на имунните  контролните точки PD-1 и PD-L1 могат да се използват за лечение на рака на млечната жлеза. Сред приоритетните препарати от тази група са:

  • Пембролизумаб (Кейтруда) – лекува рак на кожата в късни стадии, някои видове дребноклетъчен рак на белия дроб, плоскоклетъчен рак на главата и шията в късни стадии, ходжкинов лимфом, тумор на пикочно-половата система на късен стадий, рак на млечната жлеза и други злокачествени тумори.
  • Ниволумаб (Опдиво) – за лечение на метастатичен недребноглетъчен рак на белия дроб, лимфом на Ходжкин, рак на бъбреците в късни стадии, уротелиален карцином, плоскоклетъчен рак на главата и шията в късни стадии, метастатичен рак на кожата, рак на гърдата и други.
  • Атезолизумаб (Тецентрик) – при рак на пикочно половата система, тумор на млечната жлеза в късни стадии и метастатичен недребноклетъчен рак на белия дроб.
  • Дурвалумаб (Имфинзи) – за лечение на рак на гърдата и тумори на пикочно половата система.
  • Авелумаб (Bavencio) – за лечение на рядък метастатичен рак на кожата, а също и при уротелиален карцином и рак на млечната жлеза на късни стадии.

Клиничните изпитания на инхибиторите PD-1 / PD-L1 и техните комбинации все още продължават.

 

Още един инхибитор – на CTLA-4 ипилимумаб (Ервой) въздейства върху тази контролна точка. Препаратът е одобрен от Агенцията по контрол на храни и лекарства в САЩ и се прилага в много страни от света за лечение на рак на кожата на късни стадии. И се изучава активно за евентуално прилагане при рак на млечната жлеза.

 

Един от най-сериозните проблеми, свързани с инхибиторите на имунните контролни точки, е рискът от увреждане на собствените здрави тъкани. Тъй като тези препарати се намесват в природния защитен механизъм, лимфоцитите могат свободно да атакуват не само раковите, но и другите клетки. Към днешна дата Агенцията по контрол на храни и лекарства в САЩ не е одобрила инхибиторите на имунните контролни точки за имунотерапия на рак на млечната жлеза, но резултатите от последните клинични изпитания изглеждат многообещаващи.

 

Цитокините се считат за неспецифични препарати за имунотерапия, защото те не са свързани с конкретните клетъчни мишени на рака. Вместо това обаче те спомагат за общото повишаване функцията на левкоцитите. Този общ тласък спомага за реакция, за отговор към терапията. В много случаи цитокините се назначават след или едновременно с други лечебни въздействия, включително химиотерапия или лъчева терапия. Към днешна дата те се смятат по-скоро за експериментална опция при рак на млечната жлеза, отколкото стандартно лечение. Един от най-известните цитокини интерлевкин-2 спомага за ускоряване ръста и деленето на лимфоцитите, което означава по-бързо нарастване популацията на противотуморните клетки. Синтетичният аналог на интерлевкин-2 алдеслейкин (Пролевкин) се назначава при рак на бъбреците и метастатичен рак на кожата. Вървят изпитания за имунотерапия на рак на гърдите. Страничните ефекти на тези препарати са треска, п овишена температура на тялото, загуба на тегло, прилошаване, повръщане и диария, спадане на кръвното налягане, слабост и уморяемост.

 

Друга група са интерфероните, които помагат на организма да се бори с вирусните инфекции и злокачествените заболявания. Някои изследвания доказват, че интерфероните забавят растежа на раковите тумори. За лечение на рака е одобрен само алфа-интерферон, стимулиращ левкоцитите и забавящ развитието на на необходимата за хранене на тумора съдова мрежичка – туморна ангиогенеза. Синтетичният аналог на алфа-интерферона под търговското наименование Интрон А се назначава за лечение на левкоза, неходжкинов лимфом и рак на кожата, както и на хепатит С и В. Страничните ефекти на интерфероните напомнят простуда: треска, главоболие, слабост, загуба на апетита, прилошаване и повръщане. Може да се появи и кожен обрив, както и изтъняване на косата. Понякога тежките странични реакции правят невъзможно продължаването на лечението.

 

Тъй като имунотерапевтичните препарати действат косвено на тумора, чрез имунната система, процесът на лечение може да отнеме много време. Към днешна дата не е окончателно ясно колко трябва да продължава имунотерапията за победа над болестта – това зависи от много фактори. Много експерти вярват в ефективността на комбинацията от имунотерапевтични препарати. Например противотуморните ваксини и инхибиторите на имунните контролни точки. Голямо внимание се отделя на таргетните препарати, които успешно допълват имунотерапията на рака на гърдата.

 

Източник: http://medbe.ru/news/novosti-v-onkologii/immunoterapiya-raka-molochnoy-zhelezy-vaktsiny-i-preparaty/