Back to top medicaltime.bg

Най-често задаваните въпроси за аутизма: отговарят експерти от цял свят

Колко хора с аутизъм има сега по света? Може ли да се говори за епидемия от аутизъм?



 

Проф. Моурин Дьоркин, доктор на науките в областта на епидемиологията и професор по здравеопазване и педиатрия в университета в щата Уисконсин. „Към днешна дата нямаме данни за разпространеност на аутизма в повечето страни по света. Това обаче не означава, че в тези страни случаите на аутизъм са по-малко. Основно разполагаме с данни за разпространеност на аутизма в Западна Европа, САЩ и няколко страни от Азия. Така например в САЩ, по оценка на Центъра за контрол на заболеваемостта и профилактиката, 1 от 68 деца страда от аутизъм.Да, може да се говори за епидемия на аутизма. Епидемия означава, че честотата на някакво заболяване или друго състояние сред населението е по-висока от очакваната, или по-висока от обичайната и продължава да нараства. През последните 20 години това важи и за аутизма”.   

 

Що е то аутизъм? Има ли различни видове това състояние? 

 ИМЮН МОДУЛАТОР, ВЪЗСТАНОВЯВА ИМУНИТЕТА

Д-р Елисей Осин, практикуващ детски лекар-психиатър. „Аутизмът – това е нарушение на развитието, при което е понижена или по някакъв начин е изкривена способността на човека да взаимодейства със социалната среда, т.е., с хората около него. Така човек не може да се учи чрез социалната среда и да получава от нея многото важна информация, каквото могат да си позволяват всички останали деца на същата възраст. По принцип малките деца буквално са потопени в социалната среда – те най-напред обръщат внимание на другите хора, постоянно следят техните реакции, опитват се да взаимодействат с тях. А при аутизма тези умения са нарушени. Това води до различни последствия за психическото развитие. А един от най-ярките примери за такива последствия е нарушение на говора, когато детето не разбира как с помощта на говора може да си взаимодейства с другите хора. Всички хора с аутични разстройства имат един или друг вид нарушена говорна комуникация. Това е особено забележимо у малките деца – процесът на овладяване на речта е забавен, той произтича с доста бавни темпове. Класификацията, приета в много страни, включва няколко диагнози, които се отнасят към разстройство на аутичния спектър – детски аутизам, атипичен аутизъм, синдром на Аспергер. Критериите за тези категории са доста размити. Така например атипичният аутизъм и синдромът на Аспергер могат да се проявяват с подобни симптоми, затова двама различни лекари могат да поставят две различни диагнози на един и същи човек. Освен това през живота диагнозата може да се променя, например през първите две години от живота клиничните проявления могат да съответстват на атипичен аутизъм, а през следващите пет години – на детски аутизъм. След това – на синдром на Аспергер. Защото у човека се случва някакво развитие, той се променя и симптомите също могат да се променят. Американската психиатрична асоциация сега въобще се е отказала от такова делене. В САЩ съществува само една диагноза – разстройство на аутичния спектър, която включва в сее си всички форми на аутизма”.

 

Всички хора с аутизъм ли са еднакви? 

 

Дона Уилямс – жена с аутизъм, писателка, художник и консултант по въпросите на аутизма. Наскоро издаде мемоарите си „Никой.Никъде” – забележителна автобиография на момиче с аутизъм. Тази книга се превърна в международен хит. „Не съществуват двама души с аутизъм, които да са еднакви като личности, както и не може да си прилича аутизмът на единия с аутизма на другия. Аутизмът – това е „плодовата салата”, в която комбинацията от ингредиенти може да бъде много различна в зависимост от конкретния човек. Всички аутисни са различни и всеки си има своите силни страни. Важно е да се разбере и да се знае, че хората с аутизъм – това все пак са просто хора, а децата с аутизъм – това все пак са просто деца”. 

 

Болест ли е аутизмът?

 МОЩЕН НАТУРАЛЕН ДЕТОКСИКАТОР

Елена Григоренко, доктор на психологическите науки, професор в Йелския и Хюстънския университет, ръководител на лаборатория за международни дисциплинарни изследвания на ранното детство, шеф на експертния съвет на Фонда „Изход”. „Разстройството на аутичния спектър влиза в голяма диагностична група, която ние наричаме „разстройство на развитието”. Те се проявяват на някакъв етап от житейския път и след това през живота се видоизменят, затова тази категория не е статична, няма как да влезеш в нея, да прекараш в състояние на заболяване, а след това да оздравееш. Аналогия с грипа или ангината тук е безкрайно неуместна. В такова състояние човек се намира през целия си живот, а тъй като животът сам по себе си е динамичен, то това състояние също се видоизменя. Изводът е следният: аутизмът не е болест, а разстройство на развитието.

 

Защо възниква аутизмът?

 

Екатерина Померанцева, генетик, кандидат на биологическите науки, завеждащ лабораторияGenetico. „Аутизмът е такава „хитра” диагноза, всъщност група различни състояния, т.е., т.нар „чадърообразна диагноза”. Вътре в тази група има форми, които са свързани с едни или други мутации в гените. Това са т.нар. генетични форми на аутизма и те са достатъчно много. Като цяло, с генетиката така или иначе са свързани около 70 % от случаите. При това не всичките тези 70 % са синдромни форми, свързани с конкретна мутация. Това могат да бъдат някакви наследствени предразположености, могат да бъдат случаи, които зависят от комбинация между гени и външна среда. Съвременните методи за генетично изследване позволяват при около 25 % от децата да се открие причината за аутизма. Също така са известни много фактори от външната среда, които влияят на риска от аутизъм. Такива фактори се изучават и в момента, например активация на майчината имунна система по време на бременност. По-скоро има такива фактори, за които засега никой не се е замислял, но с времето те също ще бъдат открити. Затова тук ситуацията се развива доста динамично. Преди известно време например все още имаше хора, които смятаха за възможно да се обсъждат рисковете, свързани с ваксинацията. Сега вече дори е смешно да се говори за това. И всеки разумен човек вече е разбрал, че ваксинацията не предизвиква аутизъм”.  

 

Опасни ли са децата с аутизъм? А способни ли са те на съчувствие?

 

Емили Уилингъм, майка на дете с аутизъм, доктор по биология, изследовател и популяризатор на науката. „Планираното, социалното насилие е нехарактерно за аутизма. Още повече, аутичните хора доста често стават жертви на насилие, отколкото те да подлагат на насилие другите. Трудно е за аутичните хора автоматично да се поставят на мястото на друг човек в една или друга ситуация и интуитивно да разбера какво в този момент чувства този човек. Ако обаче тези емоции се изразяват явно и директно, нищо не пречи на аутичния човек да разбере какво чувства другият човек. Моят опит показва, че веднага щом аутичният човек разбере чуждите емоции, той изпитва с нищо не ограничавана съпричастност. Обикновено тези емоции са много интензивни”.

 

Нужни ли са приятели и общуване на хората с разстройство на аутичния спектър?

 

Доктор Елизабет Логесън, клиничен психолог, автор на многобройни изследвания за социализацията при аутизма и автор на един от подходите към развитие на социални навици у подрастващите с аутизъм. „В нашата програма за обучение на социални навици ние разбрахме следното: въпреки че младите хора с аутизъм невинаги изразяват с думи потребност от приятели, повечето от тях се нуждаят от приятелство и общуване. Проблемът е само в това, че те не знаят как да го постигнат. В крайна сметка многобройни изследвания показаха, че хората с аутизъм много страдат от самотата. Заради социалната изолация те често развиват депресия и тревожни разстройства”.     

 

Може ли да се израсте аутизмът?

 

Дина Гаснър – майка на пораснал син с аутизъм, обществен деец и социален работник. Тя специализира подкрепа на подрастващите и възрастните с аутизъм и други нарушения на развитието. Самата Гаснър била диагностицирана със синдром на Аспергер – форма на аутизъм без нарушение на интелекта и говора. „Съществува мит, че аутичните хора по някакъв вълшебен начин ще израстат своя аутизъм. На мене ми се струва много важно обществото да разбере – аутизмът не може да се израсте. За себе си аз обикновено казвам: аз не съм израснала аутизма, аз се сраснах с него. Аз израснах и започнах по-добре да разбирам самата себе си като човек с аутизъм. Научих се да решавам свързаните с него проблеми. Моят успех е именно в това, а не в другото – да се опитвам да бъда някого, когото не мога да бъда”.

 

Съществува ли ефективно лечение на аутизма?

 

Доктор Браян Кинг, професор в отделението по психиатрия и поведенчески науки във Вашингтонския университет, директор на Детския център по аутизъм в Сиатъл, един от основните световни експерти в областта на аутизма и другите нарушения на развитието. „Да, в последните години ние получаваме все повече и повече доказателства за ефективността от терапията. На първо място, това са занимания с детето пометодики, основани на приложния анализ на поведение. Еднозначно с тези методики  трябва да се започне помощта на детето с аутизъм. Въобще, на родителите може да се препоръча да не мислят за аутизма като цяло, а за конкретното уникално дете. За тези специфични трудности, които има то в даден конкретен момент. Какви навици не му достигат в сравнение с неговите връстници. Например, много деца с аутизъм съвсем не говорят. С такова дете трябва на първо място да се работи над развитието на комуникацията. Съществуват ефективни поведенчески методики, които са насочени именно към развитие на говора, на речта. За детето, което вече говори, такива методи не подхождат. С него трябва да се работи над развитието на по-сложните социални навици. Всяко дете или възрастен с аутизъм си има своите уникални потребности. Така че целта на семейството – това не е аутизмът като такъв, а отговор на въпроса: „Върху решаването на какви проблеми е необходимо да се насочим най-напред?”

 

Може ли аутизмът да се лекува с някакви лекарства или процедури? 

 

Доктор Натали Даница Ведер, детски и подрастващ психиатър, експерт на некомерсиалната организация по въпросите на психическото здраве на децата «Child Mind Institute». „На първо място, намесите в аутизма са поведенчески. Засега все още не съществуват одобрени препарати или процедури, които да влияят непосредствено върху симптомите на аутизма. Ролята на медикаментозното лечение при аутизма, меко казано, е скромна. Към препарати при аутизъм следва да се прибягва само тогава, когато другите методи са претърпели неуспех. При това препарати въздействат не на самия аутизъм, те просто намаляват някакъв конкретен симптом, например повишената раздразнителност или хиперактивността”. 

 

Може ли аутизмът да се излекува напълно? Какво бъдеще очаква едно дете с аутизъм?

 

Лора Дилли, експерт по диагностика и ранна помощ на деца с аутизъм, психолог, член на съвета на директорите на Психологическата асоциация Джорджия, специалист в Центъра по аутизъм Маркус, САЩ. „Родителите много често ме питат за това. И на мене ми се налага да отговарям: „Аз не знам. Бих искала да отговоря, но не знам”. Ние със сигурност знаем само това, че 5-10 % от децата, които са получили ранна диагноза и ранна психологическо-педагогическа помощ, повече не съответстват на диагностичните критерии за аутизъм, когато пораснат. Разбира се, при тях все пак могат да останат няаккви особености или трудности, свързани с аутичния спектър, но те са относително незначителни. Много зависи от ранната диагностика и помощта. На първо място тази помощ трябва да бъде насочена към т.нар. функционална комуникация, т.е., способността да кажеш, да съобщиш своите желания и потребности на другите хора, а също така и желанието за самообслужване и другите навици за независим живот”.