Back to top medicaltime.bg

Изкуствените органи: поглед към медицината на бъдещето!



 

Концепцията на тъканното инжерество – отглеждат стволови клетки от пациента в лаборатория като ги поставят на специален скелет и по този път създават готов изкуствен орган. Но засега са малко тези, които се възползват от преимуществата на тази технология.

 

Кога можем да видим масово производство на изкуствени органи и в какво се изразява ползата от тях?

Често четем за революционни технологии, обещават излекуване на милиони хора. Но отрезвяващата действителност често разбива илюзиите, напомняйки за необходимостта от многогодишни изследвания и милиардни вложения.  

 

ПРОГРАМА ЗА ОНКОБОЛНИ И ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ


Изкуствените черва като пример за успех.

За пациентите с тежки гастроентерологични заболявания вече се създават нови решения, като изкуствени черва например. Съвременната медицина не отговаря на потребностите на такива хора. Да вземем например деца с вроден синдром на късото тънко черво. Ежегодно в САЩ при 25 на 100 хиляди новородени се поставя тази диагноза. И в днешно време те са обречени на пожизнени проблеми със здравето. Синдромът на късото тънко черво може да е резултат от хирургична операция по повод рак на червата, болест на Крон или неспецифичен язвен колит, както и травми на коремната кухина. Има и друг, по-разпространен проблем. Незадържане на изпражненията в резултат на дисфункция на аналния сфинктер. Напреднала възраст, оперативни намеси, раждания – всичко това предизвиква увреждане на сфинктера. По данни на американските лекари до 26 % от жените се оплакват от незадържане на изпражнения в една или друга степен след вагинално родово разширение. За решаване на тези проблеми изследователски екип от Института по регенеративна медицина Уейк Форест в Северна Каролина разработва съвършено нова технология по замяна на червата и аналния сфинктер. Но какви са шансовете, че новата терапия ще се появи в клиничната практика и кога ще се случи това дългоочаквано събитие?

 

Възможностите на тъканното инженерство

„Нашата цел е да използваме собствени клетки от пациентите за създаване на пълноценни органи за трансплантация. В това число при лечение на разрушителните последствия от чревните заболявания”, - казва доктор Халил Ен Битар – професор по регенеративна медицина. Тънкото черво на човека е сложен орган. Той се състои от мускулни клетки, които трябва да се съкращават и придвижват храната. Нужно е не просто да се отгледат такива клетки, а да се разположат в правилния ред, за да не нарушат перисталтиката. Към тях се „включват” нервите, контролиращи мускулните съкращения. В аналния сфинктер мускулните и нервните клетки също работят в един съгласуван дует. Именно това е най-сложното за съвременното тъканно инженерство. Не е проблем да се отгледа просто обвивка, а работеща мускулна тъкан… Години са били нужни на екипа на  доктор Битар за разработката на висококачествен метод за отглеждане на гладкомускулни клетки в строг ред, съединявайки ги с култури от нерви клетки няколко дни по-късно. В последния брой на журнал Tissue Engineering Part C Methods учените обясняват как са пренесли тези клетъчни култури върху кухи тръбички (скелет) като за първи път създават структура, напомняща тънкото черво. Тръбичките били имплантирани на плъхове за 4 седмици, за да израсне съдовата мрежичка, която да позволи на органа да се приспособи. След възстановителния период новото изкуствено черво продължило да работи седмици наред. За кратък период тръбичката, колонизирала се с епителните клетки, образуващи истинска лигавица, била вече на 100 % функционална. Учените отбелязват, че в новия орган протичал процес на преработване на храната, а гладомускулните влакна успешно поддържали перисталтиката. „Най-трудно беше правилното изграждане на нервната и мускулната тъкан, способни да придвижват храната. Съдейки по резултатите, изкуственото черво може да послужи като адекватна замяна на отстранения орган”, - съобщава доктор Битар в своята статия. Сега учените имат намерение са преминат към изпитания върху едри животни. Наскоро журнал Stem Cells Translational Medicine съобщи за възможностите на тъканното инженерство за създаване на изкуствен анален сфинктер. Авторите на проекта успели да отгледат и присадят изцяло функционален сфинктер, който функционира до 10 години. Въпреки че засега достиженията се ограничават само върху експерименти върху големи животни, в случая зайци. Резултатите обаче дават основание за оптимизъм: три месеца след операцията сфинктерът започва да функционира пълноценно, а незадържането на изпражнения изцяло се отстранява като проблем. Вече се водят и по-продължителни изследвания. Учените от екипа на професор Битар далеч не са единствените учени, работещи в тази област.

 

Трейси Грикшейт, професор по хирургия от Научния институт Сабан при Детската болница в Лос Анджелес използвала клетки от червата за колонизация на изкуствен орган. Нейният подход се различава от идеята на професор Битар за наличието на епителните клетки. По думите на проф. Грикшейт тази технология осигурява по-развит епителиален (лигавичен) слой на изкуственото черво и отлично функциониране на новия орган. Дългосрочната цел на проекта е масово отглеждане на клетки за лечение на хронични заболявания. Левистър Салседо и неговият колега Масарат Зучи от Килниката в Кливлънд в Охайо успешно приложили инжекции със стволови клетки от костен мозък като по този начин подобрили с 25 % функцията на увредения анален сфинктер при лабораторните плъхове. Прогресът е очевиден. Въпросът е кога болните ще могат да усетят резултата от този нов метод.  

 

Какви са перспективите на изкуствените органи

Ако техническите бариери по пътя на тъканното инженерство могат да се преодолеят с времето, то другата пречка си остава. Доктор Битар обяснява в интервю за Medical News Today, че изпитанията за изкуствено тънко черво върху големи животни излиза прекалено скъпо. „На нас ни е много трудно да намерим финансиране за тези проекти. Но при адекватно финансиране можем до две години за преминем към клинични изпитания върху хората и да внедрим технологията”, - оплаква се професор Битар. Финансирането на медицинските технологии, открития и въобще на медицината наскоро стана повод за скандал в американската преса, тъй като за 2018 година ще бъде орязан бюджета в тази област като на първо място това ще засегне научните разработки. Въпреки това учените продължават да работят над уникалната технология. А на болните по целия свят им остава да вярват в светлото бъдеще.      

 

 

Източник: http://medbe.ru/news/nauka-i-tekhnologii/iskusstvennye-organy-vzglyad-na-meditsinu-budushchego/