Back to top medicaltime.bg

Глаукомата – нов офталмологичен тест предотвратява слепотата!



Нов офталмологичен тест може да реши глобалния проблем – слепотата, предизвикана от глаукома!

 В днешно време 60 милиона човека по света страдат от тази болест като 1 от всеки 10 случаи води до пълна слепота!

В хода на наскорошни клинични изследвания британски учени потвърждават ефективността от нов диагностичен инструмент, позволяващ откриването на глаукомата на ранни стадии. Внедряването на този

уникален метод ще позволи лечението на глаукома

да започва значително по-рано, запазвайки зрението на милиони пациенти. Принципът на неговата работа се заключава във визуализация на процеса апоптоза (клетъчна смърт) на отделни неврони в ретината дълго време преди да се появят първите симптоми на заболяването.

Методът за диагностика носи наименованието DARC (detection of apoptosing retinal cells). В хода на изследването лекарите вкарват на пациента флуоресциращ маркер, който се прикрепва избирателно към загиващите ганглионарни неврони на ретината,  „осветявайки” тези клетки при прегледа на окото.

За възможностите на уникалния метод съобщават сътрудници от Университетския колеж в Лондон (UCL) и Западната офталмологична болница (Western Eye Hospital) на страниците на изданието BRAIN.

По думите на изобретателите

ранната диагностика на глаукомата

означава по-ефективна терапия и по-добри резултати.

И не само това. Изследователите предсказват на своята технология голямо бъдеще в диагностиката на невродегенеративните заболявания като болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, множествена склероза.

„Ранната диагностика на глаукомата е жизнено важна, но симптомите на заболяването невинаги са очевидни, – обяснява професор Франческа Кардейро от Института по офталмология.

Въпреки че диагностичните инструменти се усъвършенствуват, повечето пациенти губят 1/3 от остротата на зрението си докато глаукомата се по твърди и се започне адекватна терапия.

Ние първи в света се научихме да регистрираме клетъчната смърт на отделни неврони на ретината, откривайки най-ранните признаци на глаукомата”.

Както и в случая с невродегенеративните заболявания, гибелта на невроните на ретината отразяват прогресирането на глаукомата. Затова новият тест може да се адаптира за диагностика на много заболявания на нервната система.

„Лечението на глаукомата е по-успешно ако се започне на най-ранни стадии – докато процесът не е отишъл твърде далече. С нашата разработка напълно реално се поставя диагнозата глаукома с 10 години по-рано в сравнение с всеки един от традиционните методи”, – заявява професор Филип Блум, съавтор на проекта.

Първото клинично изследване DARC включвало неголям брой болни с глаукома и здрави доброволци. Експериментите потвърдили пълната безопасност на флуоресциращия маркер. С производството на технологията се е заела компанията UCL Business, създадена към Университетския колеж в Лондон с цел да въплъщава реално в живота перспективните медицински идеи. Проектът се финансира от Wellcome Trust.

Изкуствена ретина може да възвърне зрението на милиони!   

 Ретината е най-важната част в човешкото око. Тя се състои от милиони светлочувствителни фоторецептори, които отговарят както за цветното, така и за черно-бялото зрение.

Увреждането на фоторецепторите в резултат на различните заболявания води до постепенно влошаване на зрението и пълната му загуба.

Много често заболяванията, сред които и пигментната дистрофия на ретината, водят до разрушаване само на фоторецепторите без да засягат невроните на ретината. Изследователите вече са предприемали опити да се справят с такава слепота, използвайки например т.нар. бионично око. Поставяли в ретината на пациентите специален микрочип, оборудван с електроди. Предлагали им да ползват очила с видиокамера, сигналът от която се предавал отначало към чипа, а след това и към главния мозък.

Учени от Италианския технологичен институт (Italian Institute of Technology) предлагат принципно нов подход, създавайки изкуствена ретина, която може да се имплантира в окото на пациента.

„Ретиналната протеза”

се състои от няколко слоя: проводящ полимерен материал, субстрат на основата на коприната и слой на полупроводник. Именно той улавя фотоните, постъпващи през зеницата. Това води до електростимулация на невроните на ретината и по-нататъшно предаване на сигнала към главния мозък.

Изследователите вече са изпитали своето изобретение върху лабораторни плъхове, страдащи от дегенерация на ретината. Месец след операцията за поставяне на импланта учените оценили зеничния рефлекс у лабораторните животни с изкуствена ретина с животни, неподложени на такова лечение и здрави плъхове. Реакцията към ниската осветеност (1 лукс), съпоставима с осветеността по време на пълнолуние практически не се различавала у плъховете с дегенерация на ретината и тези, на които били поставени импланти.

Обаче по отношение на по-ярката светлина оперираните животинки реагирали практически както и здравите.  На 6-я и на 10-я месец след операцията изследователите направили повторни тестове. Зрението при всички лабораторни животни се влошило, тъй като плъховете вече били поостарели, но ефектът от поставянето на изкуствена ретина се запазил на първоначалното ниво. Освен това авторите демонстрирали, че под действието на светлината се активизира първичната зрителна кора. Именно тази област от главния мозък, която отговаря за преработката на зрителната информация.

Изследователите признават, че засега не могат да обяснят напълно

как функционира изкуствената ретина

това предстои да бъде изяснено. Също така засега не е ясно и това дали новата протеза ще помогне на хората. Невинаги резултатите, получени при лабораторни животни, могат да бъдат повторени при пациенти. Обаче Грация Пертиле – един от членовете на изследователската група пояснява, че още през втората половина на тази, 2017-та година, ще могат да започнат изпитванията върху хората. А първите резултати от тези изпитвания ще се видят в началото на 2018-та година.